Още имаме мерак да се обичаме!

Най-възрастното семейство на Балканите

97-годишните Павел и Лалка Цветанови от Тетевен

Той: Като мъжът гълчи, жената мълчи!

Тя: 76 години брак, щастлива съм!

"Още имаме мерак за всичко! И за живот, и за труд, и с хората да общуваме, нищо не ни спира. Обичаме се."
С тези думи ни посреща семейство Цветанови от Тетевен. Тя с червило и бижута, той с изгладена риза и отрупана маса като за гости. Павел и Лалка са дълголетници номер едно на Балканите. Той е роден на 29 октомври, а тя на 6 март. Наскоро чествали рождения му ден с голяма компания и на чаша руйно вино. "Тя нашата история е много дълга. Имаме 76-годишен брак и още се обичаме", започва разказа си симпатичната Лалка.

Като млади двамата живеели през една къща в Тетевен. Общата им история започнала точно преди дядо Павел да замине на фронта през 1943 г. Баба Лалка останала сама с дете на ръце, а съпругът й нарамил автомата. Дошъл 9 септември, страната ни се включила срещу немците, а войникът марширувал победоносно по европейските бойни полета. Победата го заварила в Австрия, край близкото до Грац градче Лайбниц. После Павел се върнал в Тетевен при жена си и малкото дете. След година построили къщичката, в която ги намираме днес. Възрастният мъж ниже увлекателни истории отпреди 70 години, като че ли са се случили вчера. "На два пъти съм се срещал с цар Борис. Единия път помня, че дойде при нас, офицерите.

Колега му каза, че не ни стига лябът и той мина между нас, качи се на тротоара и взе топка сняг. Накара да си я прехвърлим до последния от редицата. В края остана съвсем малко и каза: "Ние достатъчно даваме храна, но докато стигне до вас, не остава много". Втори път съм го срещнал, когато имахме маневри в Пернишко. Колеги разправяха, че когато Хитлер искал войници от Източния фронт, цар Борис не дал момчета от България. Една вечер жена му Йоана го питала - защо не даваш войници на Източния фронт? Той замълчал и си легнал. През нощта изсякъл всичките цветя в градината със сабята. На сутринта жена му го питала какво е направил. "Тебе ти е мило за цветята, а мен за народа." И по тази причина не отидохме на Източния фронт", каканиже бай Павел.
Възрастният мъж помни дати и години и със завидна бързина ги споделя подредено. От 48-а е ловец и рибар и досега се случва приятели да го канят за риба, макар че повече се притесняват да не стане нещо заради годините му.

Баба Лалка 40 години е била тъкачка в местното текстилно предприятие. Той почти шест петилетки бил обущар. Цял живот са запалени туристи. Едва през последните години стигат до морето, въпреки че получават доста покани. Дълго време тя била председател на партийната организация във фабриката, в която работи, и определяла кой да получи карта за почивка. Така пътувала доста, но най си обичала планините край Тетевен. Минавали са два пъти пеш през Балкана, за да стигнат за панаира в Пловдив. "24 години всеки петък и събота сме вървели до хижа в планината, където той ловуваше с приятели, докато аз им готвех за цялата компания. Много съм доволна, че съм здрава - повече от 40 години вече съм пенсионер. Болници не знаем, доктори не виждаме, пием си билки и това е с нас", казва, без да спира да се усмихва, баба Лалка.

Двамата с мъжа й спазват железен график: стават рано, в 5,30 часа. Дядо Павел вече върви към кафенето, пие си кафето с приятели и се връща за закуска. В 9,00 чака баба Лалка поема към пенсионерския клуб с дружките, а щом се върне, съпругът й вече е сервирал за обяд. "По цял ден сме сред хора и само общуваме, това ни е много важно", казва Лалка. После хапват към 12 часа, след това час почиват. "След туй - двор широк, работа много. Метеш, чистиш, ябълки падат. Чувствам, че съм добре, обслужвам се. Всичко мога - и в кухнята си поддържаме, и отвънка", разказва жената, а съпругът й лаконично допълва: "Случих на къщовница". Децата идват от време на време, внуците също, но патриарсите на фамилията не ги товарят със себе си. Справят се с двете пенсии и трудолюбието си, но се радват на уважението на наследниците, защото според тях днес младите изобщо не са свикнали да почитат възрастните хора. "Имаме момче и момиче. Момчето е в Горна Оряховица, а момичето във Враца. Той е Цветан, пенсионер на 72 години, а тя е Христинка и е детска учителка. Скоро ще имаме и четвърто правнуче", хвали се Павел.

Питаме ги, разбира се, и каква е тайната на семейство, запазило се здраво цели 76 години. Отговорът на дядо Павел е кратък и ясен: "Има една поговорка: когато мъжът гълчи, жената трябва да мълчи. А баба ми казваше: "Синко, като се ядосаш, ще прочетеш до десет и чак тогава ще се караш с другите. Има ли сговор в едно семейство, има напредък, дори да си много беден. Няма ли в семейството сговор, не отива на добре".
Лалка и Павел никога не са пушили, също както и децата им. Понякога пийват по чаша ракия с приятели. Като цяло любимото им питие е водата от близкия извор. Обичат козе мляко и сирене - с тях са израсли. Никога не са били с наднормено тегло. "Сегашната храна не е като някогашната. Иначе няма нещо, дето да не го има в природата и да не го ядем. Даже и диви круши", разказват дълголетниците.
"Според мен дълголетието ни се дължи на строгия режим на живот. Още от деца си знаем - каквото има, такова се яде. Бях на 7-8 години, най-голямото от шест деца, имаше главно боб и чорби. Понякога баба ми само сипе в един гювеч зелев сок, надроби просениче от царевично брашно на попара и викне: "Айде деца, сядайте". Така се яде най-сладко", казва Лалка.

Голям банкет

Семейство Цветанови е щастливо. И от двамата лъхат спокойствие и позитивизъм. "И аз съм имал неприятности, ама съм ги преодолявал не с гюрултия, не с нерви, а спокойничко", казва Павел.
На изпроводяк 97-годишният дядо подава увито във вестник шише люта домашна ракия за журналистите и се усмихва: "Да знаете, че сте идвали в Тетевен. Балканджии сме ний, тъй сме!", казва Павел и ни кани на 100-годишнината им. "Тогаз ще направим голям банкет", усмихва се и баба Лалка.

Лили АНГЕЛОВА, снимки: Пламен КОДРОВ