Опиц скочи на Иво Христов

Българите не сме дебили, изригна пред "България Днес" иконописецът Йордан Опиц по повод изявленията на проф. Иво Христов, които разбуниха духовете в последната седмица. Зографът категорично не е съгласен с твърденията на депутата от "БСП за България", че народът е "оскотял, необразован и примирен". По думите на Опиц депутат, който е избран от народа, няма право да говори така за гласоподавателите си.

Зографът признава, че не съжалява, че е останал в България въпреки проблемите, които си имаше с правосъдието. Опиц бе осъден на 5 г. затвор за това, че гръмнал 26-годишния Мариан Янчев, който дръзна да краде от кооперацията му. Крадецът, който е и наркозависим, има няколко присъди и над 90 криминални регистрации.
След като беше освободен предсрочно, 68-годишният иконописец прекарва вечерите си в малка квартална кръчма на столичния бул. "Мадрид", наречена "Дъбчето". На стената там е сложена икона на Исус Христос, дарена от Опиц. В заведението се събират за по питие най-различни хора - от клошар до професор, като всеки има уникална история, разказва творецът.

След като банка конфискува дома му, Опиц живее под наем. На новото място намерил нови приятели, защото повечето от старите го забравили или се отрекли от него заради шумотевицата около инцидента. С новите си авери в кръчмата обсъждат на чашка актуалните политически теми и коментират всяка новина.
"Ако видя на улицата Корнелия Нинова, ще я фрасна", гневи се творецът. И продължава: "Тя е 20 години по-малка от мен, родила се е, когато ние сме били на служба. Как си мисли, че ще управлява цяла държава?!", удивлява се Йордан Опиц. Той не харесва и президента Румен Радев, като отчита, че му е направило впечатление как той се държи като диригент. "Не можеш да слезеш от изтребителя и да започнеш да ръкомахаш", категоричен е зографът.
Той не иска да се връща към фаталния случай, който го прати в пандиза. Доволен е, че успял да изографиса храма на общежитието в Казичене. Радва се, че в панделата се сближил с различни хора, които приел като свои ученици. Цитира стихотворението на Никола Вапцаров "Песен за човека": "В затвора попаднах на хора и станах човек".

Йордан Опиц се старае да продължи напред въпреки недъзите и болежките си. Заради нескопосана операция губи зрението на едното си око, носи и слухов апарат. Разказва, че рисува иконите с очила от 4 диоптъра и половина, слага и лупа.
Недостатъците не му пречат да намира единственото си спасение в работата. За направата на една икона му помагат близо 100 четки. Преправя космите им така, че да може да изпипва и най-малките детайли в образите на светците - в нимба, косите и светлосенките на лицата им.

Едни от последните му творения му носят неочаквано признание. За Гергьовден сътворява икона на св. Георги, която дарява на храма в Созопол. Градчето му е на сърце, защото едно време е служил там като подводничар, където губи слуха си. На храмовия празник миряните посрещат Опиц с баници и питки, целуват му ръка. "Никога не бях виждал толкова хора, беше като митинг. Не съм очаквал да се държат така с мен - като герой", казва Опиц.
Историята се повторила в Батак, където творецът дарява икона на Исус Христос. Тогава отново усеща уважението на хората, които само при споменаване на името му започват да ръкопляскат.

Аделина ГЕОРГИЕВА