Деца пишат на пясък

Иво АНГЕЛОВ

Деца пишат на пясък в килийното училище в ловешкото село Гумощник.

Уникалното школо е на 188 години, но е спасено от премеждията на времето и до ден днешен приема посетители. Училището е едно от малкото запазени подобни културни институции у нас, като подобно може да бъде видяно и в Копривщица.
Школото започва своя живот като малка килийка през далечната 1829 година. Постепенно се разраства и 17 години по-късно се превръща в по-голяма сграда в града на два етажа. През XX век преживява трудни моменти и през 1942 година е закрито заради липса на деца. През най-силните години на килийното училище в него са се обучавали над 50 деца. Културната институция е реставрирана и отново е открита през 1979 година. И така до наши дни, когато се е превърнала в туристическа забележителност.

В една от стаите могат да бъдат видени чинове с... пясък. Те са предназначени за най-малките ученици, които още от минали времена са изписвали върху песъчинките букви и цифри. Всеки посетител има възможност сам да изпробва калиграфските си способности върху пясъка. Запазени са и автентичните "писалки" - гъши пера, с които и преди, и сега се пише върху старинните чинове.

В килийното училище има и други интересни старинни предмети - плочките с тесни и широки редове от едната страна и квадратчета за смятане от другата, алеми, мастилници за големите ученици, наградите и наказанията за учениците под формата на табелки, окачени на стената, и други.

Килийното училище е вид начално училище с църковно-религиозна насоченост, които съществуват в българските земи през епохата на османското владичество. През периода XV-XVIII век единствените училища са килийните. Първоначално възникват при черкви, манастири или техните метоси и имат обществен характер (школото в Гумощник е в двора на местната църква), а през XVII и XVIII век се появяват и частни килийни училища. Учителите са предимно монаси и свещеници, а по-рядко - грамотни занаятчии или търговци. Преподавателят се занимава с всеки ученик поотделно. Към XVIII век килийните училища са широко разпространени. В българските земи по това време функционират над 100 такива.

В наши дни килийните училища имат предимно туристическа предназначеност. Школото в ловешкото село се посещава редовно от групи, като преобладават учениците, които лично се запознават с условията на обучение на предците си. И, разбира се, пишат върху пясъка. Представители на читалища, пенсионерски групи и дори бебета близнаци са сред последните гости на културната институция, които останали възхитени от свещеното място.