Сашо Роман: Само аз не взех пари от Жоро Илиев

Кой е той

Сашо Роман е жива икона на попфолк музиката у нас. На неговите балади хората плачат и до днес. Роден е преди 63 години в град Койнаре с името Александър Първанов. Откритие е на Слави Трифонов и "Ку-ку бенд". Изпълнителят претърпя два инфаркта, но се възстанови и отново пее. Съвсем наскоро той записа първата си песен от дълги години насам - дует с Тони Стораро. Навръх ромския празник Сашо Роман дава едно от най-откровените си интервюта в живота единствено за "България Днес".

- Сашо, тази вечер настъпва ромската нова година - Банго Васил. Как ще я посрещнеш?

- Не празнувам на този ден. Посрещам Нова година на 31 декември. Но много от нашите братя и сестри още си го празнуват. Желая им весело посрещане на Васильовден, да са здрави, да се веселят и умната!

- Как се роди новата ви песен с Тони Стораро "Да съм с нея"?

- Идеята беше на Тони. Той ме повика, показа ми песента и каза, че иска да я изпеем заедно. Веднага се съгласих. Може да звучи самохвално, но двама добри изпълнители трябва да имат нещо съвместно. Доста добри отзиви има засега. Планираме скоро да направим още един дует, този път по-жива песен.

- Защо от дълги години не беше записвал нови песни?

- Нямах интерес. Но сега ми се прииска да направя още някоя и друга песен. Апетитът идва с яденето. Записах и балада заедно със сина ми Данчо. Сега снимаме клипа и скоро ще направим премиерата.

- В най-големия ти хит "Мой ангеле" пееш "побелях и остарявам". Как се чувстваш сега, когато наистина си с бяла коса?

- Тази песен наистина остава в историята. Текста го написа Годжи. Не е посветен на някого специално. Знаете, че във всяка балада се пее за раздяла, за мъка.

- Връщам те в детските години. Как се запали по музиката?

- Баща ми беше тромпетист в духов оркестър от Койнаре. Започнах да духам в тромпета от 8-годишен. В началото не ми позволяваше и винаги криеше инструмента върху един гардероб. Слагах един стол на масата и го свалях. Докато ме биеше да не свиря, после започна да ме шляпа защо не мога да изсвиря нещо. На 11 години тръгнах с него по сватби и кръщенета. Мечтата му беше да стана военен музикант.

- Твоята мечта каква беше?

- Не мислех да се занимавам с музика. По онова време на село съм се стремял да работя в месокомбината. Така и не станах месар. Научен съм на работа от малък. По-лесно е да доиш крава, отколкото да свириш и пееш. Професията на музиканта е трудна. Има своите плюсове, но и много лишения, неспане, неприбиране у дома.

- Съпругата ти издържа ли на този начин на живот?

- С жена ми се оженихме още преди да навършим 20 години. Тя ми беше първата приятелка, стана ми първата съпруга и така до днес. Важното е, че има разбирателство. Имала е доста сили да ме търпи през годините. Не е лесно да си музикантска жена. Човек трябва да има силна воля.

- Как дойде в София?

- Бях поканен да свиря на сватбата на Илийката Илиев-Професора от "Ку-ку бенд". Там беше и целият екип на Слави, който ме е харесал, и не след дълго ме поканиха да работя при тях като тромпетист в предаването "Рома тв". Впоследствие решиха да рискуват и да направят музикален албум с мен. Получи се и така направихме 5 албума с "Ку-ку бенд".

- В какви отношения си със Слави Трифонов сега?

- Нямам думи да опиша какво е направил за мен този човек! Цял живот ще съм му благодарен на него и останалите от бенда. Голяма ръка ми подадоха. Поддържаме връзка. Наскоро им гостувах пак в шоуто. На неговата сватба винаги бих пял, стига да ме покани. А и да не ме покани, като разбера къде е, пак ще отида (смее се).

- Има ли място Слави в политиката?

- България определено има нужда от такъв човек като него. Той е много сериозен. Като се заеме с нещо, върши нещата докрай.

- Пял ли си на властта?

- Забавлявал съм много политици. И те са хора като хора, веселят се. По едно време и аз бях решил да се захвана с нещо такова, но по-добре, че не стана. Политиката не е работа за музикантите. Следя всичко, което се случва в държавата, тези убийства от началото на годината.

- Смяташ ли, че Росен Ангелов е извършителят на шесторното убийство в Нови Искър?

- Нещо ми е съмнителна тая работа да е точно така.

- Да те върна към музиката. Разплаквал ли си хора, докато пееш?

- Многократно. На мен чак ми става много неудобно, когато млади момчета или жени ми падат на колене и ми целуват ръката. Срамувам се от това. Жал ми е. Усещам им болката на хората.

- Ти си един от любимите изпълнители на мутрите от 90-те години. С кой беше най-близък?

- Ооо, много са ме канили. Жоро Илиев беше много готин пич, лека му пръст. Любимата му песен е "Гълъбите бели". Само ми казваше: "Хайде, братчето ми, ти си знаеш коя" и започвах да му я пея. Никога не съм го питал дали свързваше тази балада с брат си Васил. Той ми се е чудил: "Сашко, колко народ мина през мен. Който ми е поискал, все съм му давал, и пари, и друго. Ти веднъж не дойде при мен да ми кажеш какво ти трябва. Какъв човек си ти?". Явно ме е оценил.

- Вярно ли е, че веднъж мутрите са ти остригали косата нула номер?

- Не, това са пълни глупости. Никога не съм се страхувал да пея. На такива неща да се вадят пистолети, да се стреля, не съм присъствал.

- С Иво Карамански също се познавате?

- С него бяхме големи дружки. Запознахме се в едно заведение в Княжево, където работех. Когато разбрах, че Карамански ще идва с 25 души, бях леко притеснен. Той ме видя и ме попита: "Какво ти е бе, приятелю?", отвърнах му: "Сигурно съм вдигнал кръвното". Карамански извика един готвач и му поръча да направи оцет и смачкан чесън. Показа ми как да се жабуря с него през зъбите. Така и направих и оттогава станахме близки с него.

- Как ти се отблагодаряваше?

- Събуждал съм го дори и по нощите, винаги ми отваряше. Показваше ми хладилника и казваше да ям и да пия каквото искам. После бях с него и при раждането на сина му Иво. Веднъж ме беше качил в един негов шарен джип и ме развеждаше из имотите си: "Този е мой, този е мой, избирай кой искаш. Вземай, като ти дават!". Апартамент ми предлагаше, кръчма също, но аз винаги отказвах. Не желаех да вземам неща така наготово. Исках да си ги заслужа с труда, а не да съм зависим от някого. По онези години доста пари се изкарваха.

- Всичко ли пропиля по хазарт?

- Вярно е, че имах проблеми с хазарта. Това беше нещо нормално тогава. Ходех много по казина. Който не е минал по този път, не знае за какво става въпрос. В началото ти е интересно, шарено, машинки, но после човек започва да мисли. Този период отмина. И сега ходя на казино, но много рядко.

- Харесваш ли днешната чалга?

- Не. В чалгата влязоха хора, които си нямат хал-хабер от тази музика. Вече няма изпълнения от душа и сърце. Сякаш са влезли в някакъв завод и бълват песни на конвейер. Сега певиците ги оправят само голотата и силиконът. Никой не мисли да се напише песен, която да остане за дълго време у хората. Дори не си пускам сегашните фолкканали.

- Какво гледаш по телевизията?

- Новини и спорт.

- Преживя два инфаркта. Как си със здравето сега?

- Добре съм вече. Всичко мина и отмина.

Добромир ДОБРЕВ