Дело №449/71 от тайните досиета на ДС:„Африканска акция” убива Паша Христова

Строго секретно II част

Кодови фрази в показанията на служители от БГА “Балкан“ след зловещата авиокатстрофа на летище София не са обяснени и до днес

„България Днес” влезе в архивите на бившата Държавна сигурност, където се пази делото за зловещата авиокатастрофа в която загива и една от най-обичаните наши певици – Паша Христова.

В първата част от нашата поредица, която е публикувана в броя, излязъл на 2 януари 2018 г., са разказани свидетелствата на естрадната ни легенда Мария Нейкова. Тя оцелява в огнената стихия, но в паметта й се запечатва зловеща картина.

„Около мен нямаше никакви признаци на живот – разказва Нейкова пред следствието. - Паша Христова беше клюмнала на една страна, неподвижна...”

„На 21 декември 1971 г. в 23,40 минути при изпълнение на извънреден рейс София – Алжир още при излитане от летище София катастрофира самолет Ил-18-ЛЗ-БЕС. От намиращите се на борда 73 български граждани загинаха 30 души, от които 6 души са екипажът на самолета. От останалите живи пътници 23 са получили леки, средни или тежки телесни повреди. Самолетът е напълно разбит и изгорял.”

Това пише в доклад на следствения отдел на Държавна сигурност, който образува митичното Дело №449/71.

Между кориците на пет дебели папки с документи, събрани от най-елитните магистрати на България, е запечатана драматична история.

История, изпепелила живота на загиналите и завинаги белязала съдбата на оцелелите.

Минути преди адът да се разтвори над летище София, в кулата, контролираща въздушния трафик, се води лежерен разговор между двама от ръководителите на полети. Единият е млад татко. Колегата му се интересува дали комшиите над тях не пречат на бебето да спи. Думите им са записани от системата за сигурност и дословно предадени в стенограма, приложена към делото.

21 декември 1971 г., 23,32 ч.

София Кула – София Подход:

- Над вас минават ли, Любчо?

- Не разбрах...

- Над вас минават ли, да събудят бебето... Минават ли над вас, питам...

- Ааа, минават, обаче над нас са високо и не се чуват.

- Значи не събуждат бебето?

- Не.

23,40 ч.

Катастрофа! Бързо! Викайте пожарната!

Минутите след катастрофата са като във филм на ужасите.

„След като самолетът се беше отлепил от земята на около двайсетина метра, почувствах как се наклони наляво и последва силен удар – разказва в свидетелските си показания Румен Сираков, работещ в Радио София. – Имах чувството, че машината се удари на лявото крило. Последва втори, трети удар... Самолетът сякаш подскачаше по тревата. След като спря, избухнаха пламъци, придружени с тежък дим. Бях се вързал добре и при удара останах на седалката. Под нея намерих Михаил Маринов, паднал на пода. Измъкнах седалката и той стана. Откопчах се от коланите. В този момент усетих, че зад мен нахлува чист и студен въздух. Мина ми през ума, че някъде има пробив. Тръгнах назад и видях отвор в тялото на самолета. До него се бяха натрупали доста седалки. До самия отвор беше седнала танцьорката Лени Донкова. Единият й крак беше откъснат, другия пречупен. Тя беше в пълно съзнание.

Попитах я: Защо не скачаш. Отговори ми, че краката й са откъснати... Тогава аз я хванах за едната ръка. Вдигнах я и я пуснах през отвора. Отдолу някакъв човек я пое и я свали на земята. След нея скочих и аз.”

Години по-късно и Лени Донкова разказва спомените си за кошмарната вечер на 21 декември 1971 г.

„Погледнах около себе си – поляната беше осеяна с трупове, ламарини и стенещи хора – споделя Лени. – Не усещах краката си. Погледнах надолу и онемях. Краката, красивите ми крака, висяха в чорапогащника.”

За нея това е първото и дългоочаквано пътуване в чужбина. След трагедията прекрасното 20-годишно момиче остава без крака. Инвалид за цял живот...

Следственото дело, което трябва да отговори на многобройните въпроси за катастрофата, е образувано веднага след като пламъците са потушени.

Разпитани са многобройни свидетели и служители на БГА „Балкан”.

В показанията се промъкват кодови фрази, които така и не са обяснени до днес...

„През този период от време (от 13 декември до 21 декември) се готвехме за африканска акция – казва пред следовател от ДС Милко Марев, главен инженер в авиотехническата база на БГА „Балкан”. – На 19 декември 1971 г. във връзка с подготовката на африканската акция изпратихме група и съоръжения, която да подготви акцията на място. Тези въпроси движех аз. Въобще цялата подготовка на африканската акция движех аз и инж. Нейчев.”

В какво се състоят тези „африкански акции” не става ясно от документите по делото, но след края на комунистическия режим започват да се лансират различни хипотези. Според една от тях са се организирали черни полети с износ за оръжие за Третия свят.

Най-сензационната версия твърди, че катастрофата с Ил-18 е атентат, за да се затвори устата на втория пилот Васил Драганов, който знаел много за далаверите. Но това никога не е доказано...

Ето какво е записано черно на бяло в показанията на оцелелия Анани Нанов, танцьор към състава на читалище „Аура”.

Той описва минутите след катастрофата и сякаш между другото споменава нещо много странно.

„Изведнъж някак си стана тихо – казва пред следователя Нанов. - Помислих си, че това е краят. Тръгнах напред и видях, че Янка Рупкина е застанала на изхода, но я е страх да скочи. Аз я избутах и скочих след нея.

Не зная по какви причини, но когато се качваха пострадалите в рейса, за да се отиде до „Пирогов“, един униформен, доколкото разбрах щурман, нисък на ръст човек, казваше: „Знаех, че така ще стане“. По-късно разбрах, че същият този човек е бил предложен за награда, защото помагал на пострадалите. Същият той беше с разкъсана риза и в кръв. Той именно ни поемаше на земята, ония, които скачахме от горящия самолет...”

Какво е знаел нисичкият щурман не ясно и до днес. А версиите за трагичния край Ил-18 продължават да бъдат недоказани.

Очаквайте утре: Първият пилот на Ил-18 е авиаторът на Тодор Живков. Още спомени на оцелели и нови хипотези за катастрофата.

Кристиан ИВАНОВ