7 свещеници бдят над мирото

Седем свещеници бдят над казана със светено миро в притвора на Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Четенето на евангелските откъси продължава три дни, от Велики понеделник до Велика сряда, като едновременно с това се извършва и непрекъснато бъркане на съставките на мирото.

Първи в притвора влиза отец, който отваря Евангелието и започва да чете свещените писания на глас. Малко подир него, кръстейки се, прага прекрачват още двама свещеници. Те свалят калимявките, отварят капака на електрическия казан и го включват в инсталацията. Четирима отци, сред които технолог и аптекар, също застават около котела. Вади се съд с благовонно масло и се изсипва в казана. Добавят се драгоценни съставки, които са предварително подготвени от технолога.

Аптекарят на Светия синод е забъркал необходимите билки и също изсипва сместа. Гласът на свещеника не спира да огласява притвора с Божите слова и да спохожда всяко едно действие. Изливат се още три кофи с масло и започва бъркането.

Тясното пространство е изпълнено с благоухания, разбутвани от смирените проповедници. Те се редуват и бъркат кипящото миро. Някои от тях излизат да си починат, тъй като ритуалът продължава цял ден. Отецът, който чете Евангелието, спира да си отдъхне. На негово място вече е застанал друг свещеник, дошъл да подеме напяванията. Вечерта на Велика сряда мирото е готово. Свещениците могат да си починат, доволни от изпълнението на великия свещен ритуал. На следния ден - Велики четвъртък, по време на съборната Света Василиева литургия, патриарх Неофит осветява новото миро.

Мироваренето, символ на автокефалните църкви, се извършва за осми път у нас. В съвременната си история след възстановяването на Българската патриаршия първо мироварене е засвидетелствано в документите на Светия синод от 6 април 1950 година. Преди ден завърши свещенодействието и мирото бе прелято в алабастри, в които ще се съхранява и използва за основните тайнства на църквата - кръщене и миропомазване и евхаристия (причастие).

Освещаването и приготвянето на свето миро е свързано с предаването на благодатта на Светия Дух чрез ръцете на Неговите служители върху християните, за да ги запечата и утвърди в едното Тяло на Църквата. Миропомазването е тайнство, при което очистеният и възроден за нов живот чрез кръщението получава благодатни сили, за да израства и укрепва в този живот. Състои се в помазване на отделни части на тялото на новопросветения с осветено от епископ миро и произнасянето на формулата "Печат на дара на Светия Дух".

Макар че нашата църква има многовековна история в периода на Първото и Второто българско царство, няма данни за освещаване на миро. През този период светеното миро се получавало от Константинополската патриаршия. По време на османското владичество гръцките архиереи, управляващи българските епархии, са осигурявали миро от Цариград. На 28 февруари 1870 г. е провъзгласен ферманът на султана Абдул Азис, с който самостоятелната Българска екзархия става факт. Последва схизма и уговореното миро не се праща у нас. До вдигането на схизмата свето масло получаваме от Русия, Румъния и Сърбия. След вдигането на разкола на 22 февруари 1945 г. Цариградската патриаршия дарява на нашата църква 10 литра миро. С възстановяването на автокефалността на Българската православна църква тя отново получава правото да приготвя и освещава миро. Първото мироварене у нас се извършва едва през 1950 г.

Правим го с розово масло

Броят и видът на съставките на мирото, което се приготвя за култова употреба в православната църква, не са строго установени. След VIII в. се описват подробно съставките и редът на приготвяне на светото миро. Изброени са 13, между които маслинено масло, смирна, балсам и др. В по-късните описания броят на използваните съставки нараснал до над 70. Практиката показва, че се използват бяло вино, маслинен елей, зехтин, дървено масло, билки: жълт кантарион, звъника, санталово дърво, бяло дърво, плодове на черен пипер, смола от мира, дървесина от африканска акация, листа от индийски нард, вълча ябълка, имел. Характерно за българската традиция е използването на растителни масла: розово масло, масло от босилек, канелено масло, карамфилово масло, масло от здравец и редица други, като се наброяват около 60 съставки. 

Любен ДИМИТРОВ