Игрите на глада

Американка извоюва с глад правото на жените да гласуват

Босия и Едвин Сугарев са първенци в протеста с бойкот на храната

Гладната стачка на Николай Колев-Босия разтърси обществото. Дисидентът гладува вече над месец и е на ръба на силите си. Спорна е тезата защо здравомислещи хора решават да посегнат на здравето и живота си, лишавайки се от жизненоважното, за да отворят очите на други, сити и доволни.

Но не е спорно, че в историята гладните стачки са един от най-популярните начини да се привлече внимание към кауза и цел. Но рядко имат особен успех, може би с едно изключение - гладната стачка на Алис Пол през 1917 г. Тогава дамата спира храната заради факта, че властта в САЩ отказва да даде право на жените да гласуват. Това я довежда до психиатрична клиника, но все пак Алис постига целта си. У нас гладни стачки има, но те никога не са постигали успеха на мадам Пол.

Култовият Едвин Сугарев превърна гладните стачки от истинска защита на кауза в пошла практика. Бившият депутат от СДС и поет гладува срещу каквото му падне, като веднъж дори бе приет в болница заради отказа си да яде. "Три гладни стачки в живота стигат", отсече преди време Сугарев, който с неядене се опита да свали кабинета "Орешарски", да попречи на приемането на първата конституция в демократична България и да промени политическата система. Четири от шестте му деца от четирите му жени за нещастие също залитнаха по почините на баща си и обявиха, че заедно с него ще изгладуват мандата на кабинета "Орешарски".

Гладът не успя да убие Сугарев, но "синият Дзержински", както го наричаха в СДС, изкара 22 дни без храна и стигна до хранене със система и прием в реанимацията.

Протестът на 39-те в зората на демокрацията бе и един от първите гладни бунтове. Поводът - новата конституция, първата след промените, чиито кусури търпим и до ден днешен. Тогава 39 депутати отказват да се хранят цели девет дни, тъй като са против новата конституция и най-вече против договорките, както твърди един от протестиращите - Николай Слатински, които сините велможи тогава направили с Андрей Луканов и Лилов. "Този протест и гладната стачка вдъхнаха нов живот в самата идея за радикален преход и смяна на системата. Те успяха в главното - Великото народно събрание бе разтурено и се тръгна на избори", разказва Слатински. С него безсрочна гладна стачка обявяват още 38 депутати и успяват да изкарат девет дни в палатковия лагер без залък. Конституцията обаче си остава същата...

За сравнение един от съвременните депутати Емил Василев от РЗС изкара едва 24 часа, без да хапне, обявявайки гладна стачка срещу "режима" и "купуването на гласове". В неговия случай стана същото, което и с конституцията - купуването на гласове продължава и режимът не се е променил особено от гладуването му насам.