Забравихме дядо Добри

На 107-ата годишнина от рождението му

Само най-близките хора на светеца от Байлово го уважиха

   Снимки: Авторът

Само най-близките и доверени хора уважиха паметта на дядо Добри на рождената му дата вчера и се поклониха пред гроба му в двора на църквата в село Байлово. Навръх Илинден роденият на 20 юли 1914 г. благодетел щеше да навърши 107 години.

Добрият старец, в когото само преди няколко години всички се вричаха и обещаваха да продължат делото му, днес сякаш е напълно забравен. Вратата на двора към къщурката му е затворена, храмът заключен и без служба, къщичката под ключ с дебел катинар и без помен от идеята за превръщането й в музей. Мълчи звънливият глас на камбаната, няма политици и високопоставени особи, нито дори обикновени хора със свещички и цветя. Всичко е потънало в бурени и избуели лози.
Все пак двама души помнят рождения ден на дядо Добри.

Притихнала в спомените си за благочестивия старец, който даряваше стотици хиляди на православни храмове в цялата страна за техния ремонт или въздигане, до последния му пристан глава прекланя Цонка Панталеева. Жената близо 20 години е най-довереният човек на Добре Добрев и до последно единствено на нея светеца от Байлово предаваше събраните с милостиня пари от миряни пред патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и храм "Свети Седмочисленици" в столицата.
Средствата дългогодишната счетоводителка в община Горна Малина внася през годините в банковата сметка на дядо Добри. След това превеждала парите към храмове, църкви и манастири наблизо и надалеч. Това става само и единствено по преценка и заръка на Добре Добрев, който стриктно следял за изпълнението на ремонтните дейности и дори често връщал майсторите в начална позиция, ако работата не била свършена качествено и според указанията на благодетеля.
Така над 50 000 лв. дарява байловчанинът за построяването на църква в манастира "Света Петка" в русенското село Копривец. Заедно с Цонка превеждат над 20 000 лв. по банковата сметка на Кръстова гора, в сърцето на Родопите. 17 000 лв. двамата превели по сметката на Врачешкия манастир "Свети 40 мъченици" край Ботевград.

Тези и още много други спомени изплуват в съзнанието на Цонка, докато се опитва да открие път до поставения наскоро кръст пред заключената с дебел катинар къщичка на дядо Добри до църквата в Байлово. Цяла "войска" от лози се е спуснала от покрива на сградата към земята, оформяйка своеобразна преграда към мястото, в което Добре Добрев прекарва по-голяма част от времето си в последните няколко години, преди да издъхне. Дървената врата стои тъжно заключена, а от идеята къщата да бъде направена на музей и да бъде постоянно отворена за посетители и поклонници, увековечавайки паметта на най-големия дарител на храм-паметника "Св. Александър Невски" със своята лепта от 35 700 лв., сякаш няма и помен.

Докато Цонка успява да освободи кръста от множеството лозови пръчки и шума се чуват стъпки. Към нея се приближава другият истински и верен докрай човек на дядо Добри през годините - неговият съсед Никола Войнов. Познатият на всички наоколо като бай Кольо е човекът, благодарение на когото е поставен кръстът пред вратата на къщата на 13 февруари т.г., когато се навършиха три години от кончината на светеца от Байлово.

Както идеята, така и реализацията са негови. Войнов издаде книга със спомени за дядо Добри, а всички приходи от нея отиват за изработката и поставянето на кръста.
Към него има и метална касичка, която да продължава да събира средства и след физическата загуба на дядо Добри. Докато те са заедно при монтирането им, сега прави впечатление, че касичката е отделена от кръста и поставена пред входа на църквата. До нея има и чаша, в която личат пуснати няколко монети.
Младо момче на име Радостин от селото е ангажирано в църковните дела и касата, а телефонният му номер е изписан на бележка на вратата на обителта.
"Делото на дядо Добри е Божие дело и то продължава. За жалост вече не идват толкова хора, както преди", споделя пред "България Днес" Радостин.