Певецът Христо Кидиков: Коронавирусът може да провали юбилея ми

От пандемията пострадахме най-вече възрастните изпълнители, това е тежък удар

Кой е той?

Христо Кидиков е роден на 16 октомври 1946 г. в Пловдив. Още от дете избира музиката. Влиза в специално училище за пеене в родния си град. Попада в един клас с Митко Щерев и Мими Иванова.

Женен е, има трима синове. Специално за читателите на вестник "България Днес" Кидиков разказа как му се е отразила пандемията от COVID-19.

- Г-н Кидиков, чуваме се по време на рекордни жеги в страната. Как ви се отразяват температурите над 40 градуса?

- Добре съм. Топлото не ми влияе негативно. Разбира се, гледам да се пазя в най-горещата част на деня. Цяло лято съм в планината край Елена. Там е друг въздухът. Живее се. Не като във Велико Търново и другите градове. Днес (вчера - б.а.) ходих до града да си оправя колата - да сменя масла и такива работи. В Търново беше над 40 градуса. Не се диша.

Затова си стоя в балкана. Сутрин си поливам градината, обирам част от реколтата, ако има (смее се). В най-топлото се крия в къщата. Излизам чак след шест часа, надвечер е по-прохладно.

- Записвате нов пореден албум. Кога ще излезе?

- Съвсем скоро. Почти е към финала. Все още доуточнявам няколко детайла по песните. Искам да прибавя нови нюанси. До края на август ще съм готов. За съжаление, чух нещо много лошо от издателите ми. Казаха ми, че на много музиканти са отказали да издадат албуми. Причината - че никой вече не си купувал дискове. А това е много тъжно. Хората се отдръпнаха от концерти, театри, опери. Притеснени са от вируса. Увеличение на цените също отдръпва хората. Даваш пари за ежедневието и не остават за култура, а хем цените на билетите са ниски. Народът гледа да се подсигури, да се прехрани. И така се поизместиха нещата.

От пандемията пострадахме най-много възрастните музиканти. За колегите ми на моята възраст, с които поддържаме фронта, това е тежък удар. Младите са млади, талантливи. По-лесно намират възможност. Имат по-големи заплати. Нашата публика са пенсионери и не могат да си позволят. Но явно така е трябвало да стане. Не може да се сърдя за такива неща.

- Сега се задава нова ковид вълна. Притеснявате ли се?

- Страхувам се, че пак всичко ще бъде затворено. Както е тръгнало, до края на месеца ще има по 2000-3000 новозаразени. И ще има ново затваряне. И може да мина без юбилеен концерт. На 13 септември в Пловдив ще отбележа 50 години на сцената. Лично кметът на Пловдив ме покани да открия седмицата на Стария Пловдив с моя концерт.

Чувствам се отлично. Във форма съм. Репетирам с балети. Готов съм. Поканил съм Мариана Попова, Роси Кирилова и Маргарита Хранова да пеят с мен. И ако затворят, всичко отива по дяволите. А репетиции, подготовка за концерта струва пари. Вложил съм много, но какво да се прави. Дано не затворят изцяло. Поне да позволяват по 30 или 50 процента. Защото съм убеден, че залата ще бъде пълна.

- А от новия делта щам страхувате ли се?

- Коронавирусът е опасен. Много хора, включително мои близки, починаха. Знам колко е тежък. С жена ми го изкарахме през зимата. Аз дори не разбрах. Тя беше болна, имаше симптоми - главоболие и загуба на обоняние. Но го изкара сравнително леко. Не е ходила в болница. Няколко дни бе на антибиотик и се оправи. Преди дни си правих изследвания и разбрах, че още имам антитела. Ще се посъветвам скоро с личния ми лекар дали да си сложа една доза от ваксината.

- Автобиографичната ви книга готова ли е вече?

- До края на месеца ще излезе от печат. Премиерата й ще бъде с новия диск на концерта в Пловдив. Имам идея да направя и турне. Нещо като миниконцерти, ала с тази пандемия и евентуално затваряне не знам дали ще се случи.

- Какво ви взе пандемията освен срещите с публиката?

- Спря ме да пътувам толкова много. През уикенда бях поканен от Стефан Диомов на концерт в Бургас в памет на Ваня Костова. Но не успях да отида. Смъртта й ме порази, много неочаквано. Животът е толкова кратък, а ние не го осъзнаваме. Всеки ден е един нов живот. Един път имаш шанса да си на този свят. Можеш ли, живей и се радвай. Защото всичко е толкова кратко. Минава на един дъх. Винаги съм си задавал въпроса - какво сме ние? Напоследък виждам как ние само си завиждаме. Искаме да спънем някого. Не мога да видя усмихнат човек, вече не се поздравяваме, не си помагаме. Ей такива, нормални неща, вече ги няма. Всеки ламти за власт, за пари. Като легнеш в два на един, какво ще вземеш? Нищо! Оставаш в пръстта.

- Изненада ли ви успехът на партията на Слави Трифонов на изборите?

- Не. Очаквах, че той ще е на първо място. Обаче с това мълчание, което направи, бе грешно. Добре, че сега излиза от време на време, защото хората искат да знаят какво се случва. Аз от политика не разбирам. За мен това е най-мръсната дума. Хората на Запад учат да са политици. Те са богати и доказани, а не като тук. И нямат нужда от други хора, които да им дават пари.

- Какво мислите за кандидата на "Има такъв народ" за премиер - Пламен Николов?

- Не го познавам. Четох неговата биография. Има много въпроси около него. Лошото е, че всеки човек има минало и то веднага се изкарва. Гледа се само в миналото какво си направил, с какво си се занимавал и така нататък.