Певицата Пламена Петрова: Депресията при мен изби в анорексия

Потъваме в битовизми, занемаряваме психиката си, живеем като в сървайвър 

КОЯ Е ТЯ

Пламена Петрова, по-известна само като Пламена, е българска попфолк и поп певица. Нейната звезда изгрява във втория сезон на музикалното предаване Music Idol. Родена е през 1989 г. в Горна Оряховица. Завършва Софийския университет със специалност "Музикална педагогика с поп и джаз пеене". Участва в конкурса за българска песен за "Евровизия 2011" с песента "Без теб". До 2014 г. работи с музикалния фирма "Пайнер".

Виктория СТОЯНОВА

- Пламена, последната новина около вас е, че рапърът Турбо Би от популярната през 90-те г. група СНАП е пожелал вие да сте негова вокалистка. Как се стигна до това предложение?

- Аз заедно с едни много добри български народни музиканти имаме музикален проект с Румънеца, правим едни от най-добрите хитове от 90-те г. с български народни аранжименти. Турбо Би участва в първия ни видеоклип по този проект. Така се запознахме. Това лято имаше един фестивал в Бургас, който събра едни от най-емблематичните имена от 90-те години на една сцена. Турбо Би беше сред тях и един ден Румънеца ми звънна, обясни че той няма вокалист и попита дали съм съгласна да съм с него на една сцена. Изобщо не се замислих, дори не обърнах внимание, че имам 4 дни да науча тези песни. Казах "да" и започнах да се подготвям за участието. Всичко мина много добре и тогава ми предложи да бъда негов вокал и да продължим това, което направихме в Бургас.

- Преминавате и през труден личен период в борбата с анорексията. Кой беше най-тежкият ви момент?

- Мога свободно да говоря за тази тема, защото получавам много писма от хора, страдащи от анорексия и булимия. Виждам, че мога да помогна със съвети и контакти със специалисти.

Смея да твърдя, че този период е зад гърба ми. Дълъг е процесът на осъзнаване, дълъг е процесът и на разболяване, това не е като настинката, дълго е и оздравяването. За съжаление, някои хора не успяват да го осъзнаят. Около година се лекувах по програма, но спряха финансирането и тя се разпадна. С мен работиха не само психолози, а и много други лекари. След тази година започнах сама да се наблюдавам, мисля че съм със силна психика, защото успях да го премина и силно се съмнявам, че бих могла да се върна към същото състояние.

- Кое и кой ви помогна?

- Много неща ми помогнаха, всичко е комплексно. Първият етап да започнеш да оздравяваш от анорексия или булимия, или двете заедно, е да осъзнаеш, че имаш проблем. Аз осъзнах това благодарение на моя много добра приятелка, която първа забеляза какво се случва с мен. Заведе ме на психолог, аз не осъзнавах, че имам проблем. Приятелката ми тогава не беше наясно, че не просто ми трябва психолог, а такъв, който е тясно специализиран с хранителните разстройства. Разбунтувах се, стана ми неприятно. Не приемах помощта, психологът не беше много подготвен за това. Не се гордея с поведението си тогава. Цялото това нещо променя същността и характера на човек и когато някой се появи и каже, че има проблем, но ти не го осъзнаваш, започваш да се бунтуваш. След това майка ми намери една програма със специалисти и лекари, започнах да я посещавам, защото здравословните проблеми се засилваха, освен че губех килограми всеки ден. Тогава осъзнах и поисках помощта. Ходих на психолог при Дафина Йотова, на която съм много благодарна, че беше с мен от началото до края. Беше дълъг път, в който правиш две крачки напред и една назад, но е важно да не се отказваш. Понякога се усеща като омагьосан кръг, мислиш, че никога няма да се излекуваш и се чувстваш виновен, тогава лекарите ми казваха: "Не приемай, че дебелееш, защото ти хубавееш". Благодарна съм на Господ, той ми помогна, благодарна съм, че съм благословена с това семейство и тези приятели. Някой път се свързват с мен родители на хора с този проблем и това, което им казвам, е да не упражняват натиск над децата си. Пак ще кажа, че понякога двете болести се преплитат. Важно е да няма натиск. Със сигурност и на родителите им е много трудно, защото да гледаш детето си как гасне не е лесно. Освен това ние сме на Балканите, родителите често не са съобразителни, казват: "Хайде яж, не се лигави". Повечето хора си мислят, че се разболяваш от анорексия, защото си искал да отслабнеш, но това е една голяма автоагресия към себе си, било от депресия или разочарование. Жалко е, че в България сме толкова боси в тази тема. У нас е срамно да посещаваш психолог, да не говорим за психиатър. Трябва да обръщаме сериозно внимание на психиката си и когато я натоварваме всеки ден, тя започва да се опъва все повече и ако не взимаме мерки да разтоварваме, тя в един момент се срива. Няма проблем да кажеш "изморих се", "трябва ми почивка", "трябва да си обърна внимание". В България ни е срам, имаме един остарял манталитет, в западните държави има телефони и когато не се почувстваш добре, говориш с психолози и те ти обръщат внимание. Тук няма нищо, малко сме като в сървайвър. Все пак ни вдигат отново тока и има доста по-сериозни битовизми, които ни занимават, какво остава да обърнем внимание на психическото си състояние.

- Кое според вас отключва това заболяване у нас?

- Комплексно е, като цяло съм много самокритична, обвинявам често себе си за много неща. Имах период на разочарование от всичко, което ми се случваше, много неща бяха свързани с работата и целият този водовъртеж, който е доста мръсен в тези среди. Имаше неща, които не мога да приема и не приемам до ден днешен. Имаше неща, които ме нараниха, затворих се в себе си и ме мъчеше една тиха депресия. Това винаги избива нанякъде, при някои е с алкохол, при мен беше с анорексията.

- Какво смятате за ваксините?

- Не съм най-големият фен на ваксината, но и не съм против нея. Така че всеки сам да прецени рисковете и дали вярва. Аз вярвам, че колкото по-малко лекарства вкарваме в тялото си и се грижим по-природно за здравето си, е най-добре. Просто организмът ни да е възможно по-чист, да се храним по-чисто, да живеем чисто.

- Казвате, че сте преминали вируса. Леки ли бяха симптомите?

- Миналия април, доколкото си спомням, беше след първия локдаун. Тогава разпуснаха малко мерките, аз тръгнах по участия пак и почувствах леко неразположение. Даже се шегувах дали не съм се заразила. Ако сега всеки или го е изкарал, или познава близък, който го е преминал, тогава при първата вълна не познавахме никой, който да е болен и ни беше като вирус фантом. Изкарах го много леко, за около 3 дни с ужасно главоболие и това беше всичко.

- Продължихте ли с участията след това?

- Слава богу, колкото пъти са ни отваряли и отпускали мерките, не мога да се оплача от липсата на работа и участия. Но това "иди ми - дойди ми" беше много странно, ние не можем да живеем от сезон до сезон.

- 2021 г. ни представи много сложна политическа обстановка. Предстоят избори и за президент, в чиято надпревара влиза и фолкпевицата Луна. Какво мислите за това решение?

- Интересувам се какво се случва на политическата сцена, която наистина се превърна в сцена, след като и Луна се кандидатира за президент. Всичко това е едно голямо шоу, голям пиар и не гледам сериозно на това. Нямам нищо против нея самата, но не смятам, че мястото й е там. Не съм я чула нито веднъж да се изкаже сериозно по някаква тема за страната ни, освен да има едно примадонско поведение. На сцената може да се държиш както искаш, но в тази ситуация народът не ти е фен, а е избирател и ти работиш за него, не обратното. За мен е смехотворно, че се допускат хора, чийто капацитет не е проверен, да се кандидатират за президент. Това е сериозна длъжност и ние трябва да се отнасяме сериозно към това кой се качва по стълбицата на властта.