Треньорът на Миладинов - Стефан Георгиев: Йосиф трябва да се бори за медал в Париж

18-годишният Йосиф Миладинов направи феноменална година. Той стана първият български плувец при мъжете с финал на олимпийски игри. Пловдивчанинът завърши осми на 100 м бътерфлай в Токио. Преди това талантът завоюва сребро от европейско първенство в Будапеща и торпилира конкуренцията на Евро 2021 за юноши за титлите на 50 и 100 метра в коронната си дисциплина.

Неговият личен треньор Стефан Георгиев за пръв път вдигна завесите за всичко, което остава скрито за широката публика. Наставникът е първият българин на европейски финал на голям басейн. Той финишира осми на 100 м свободен стил във Виена през 1974 г.

Специално за читателите на "България Днес" 66-годишният специалист разкри през какво преминава в момента Миладинов и какво му е нужно, за да гони олимпийски медал в Париж през 2024 г.

Огнян ГЕОРГИЕВ

- Г-н Георгиев, състезателната година на Йосиф Миладинов започна със сребърен медал от европейското първенство през май. Вие бяхте запознат с неговата подготовка. Вярвахте ли, че е готов за нещо подобно?

- Йосиф е на централизирана подготовка. Нямах пряко наблюдение, защото не участвах във всички лагери. Свършил е много добра работа на Белмекен през януари и след това. Особено физическата подготовка. Това му даде възможност с неговия талант да постигне резултата. Той загатна своите възможности още предната година на шампионата за юноши и девойки във Варна. Тогава направи нови рекорди за мъже на 100 м бътерфлай и 100 свободен стил. За да дойде сребърният медал при мъжете, което е голямо постижение.

- Как се отрази на Йосиф и на останалите допинг скандалът с трите момчета в началото на годината?

- Отрицателно се отрази на цялата плувна общност. Част от хората може да се останали с впечатление, че сме направили тези успехи, защото националите са били допингирани. Йосиф е в Топ 50 на света. Подлежи на контрол всеки божи ден. Ако дойдем за два дни на "Дианабад" в София, трябва да се обадим, защото допинг ченгетата идват, когато си искат. Същото важи за Калоян Левтеров, Антъни Иванов, Диана Петкова и другите. Скандалът придоби драстични размери. Получи се временно разделение в националния отбор. За доста от състезателите изигра негативна роля. Смешно е да те хващат с препарат от 1962 година. Хората работят вече с клетки и ензими, а ние си играем със станозололи.

- Грешка ли беше участието на европейското първенство за юноши? Не се ли събраха много важни състезания за кратък период от време?

- Не, той няма чак толкова състезания. Елитният плувец трябва да има 100-120 големи старта на година. Това са 30 състезания. За него беше последен турнир за юноши и девойки. Не е лошо да останеш европейски шампион. Имаше достатъчно време до олимпиадата. Не му е навредило. Трябва да участва на много повече стартове на големи турнири. Да се сблъсква с най-големите непрекъснато. Да е между шамарите. Винаги в готовност. Точно така се изгражда психологическата подготовка. Не се страхуваш от противника. На олимпиадата беше най-малкият. Няма как да не са му минали през главата хиляди мисли. Къде се намира и с кого се състезава. Другите също не са толкова стари. Ще си плуват дълги години с Милак, Минаков и Понти. Разликата им е една-две години.

- Трите старта на Йосиф в Токио разбудиха българското плуване. Какво не му стигна на финала за по-добър резултат?

- Не му се получи плуването. Тръгна като на полуфинала, но не успя да се върне. Може би умора, може да не е спал добре. Каза: "Г-не, не ми стана плуването. Не можах да се концентрирам, както на полуфинала." Сутрин в пет часа да плуваш не е добре, но няма оправдание, защото за всички е еднакво. Това му бяха възможностите в момента.

- Виждали ли сте друг български състезател на подобна възраст да излиза с подобно самочувствие и концентрация на такива състезания?

- Имали сме подобни състезатели. Да вземем един Гошо Михалев, който стана два пъти европейски шампион за юноши дори на по-млада възраст. Уникалното при Йосиф е, че пренебрегва фактора противник. Не му пука. Освободен е от психологическата натовареност. Много работа му предстои, ако иска да се задържи в елита, защото всички работят здраво.

- Кое е най-важното, за да продължи да расте в плуването?

- Конкуренцията вътре в самата тренировка е много важна. Ще търсим съвместни лагери и големи състезания, където да плува с най-силните. Има нужда да преследваме резултати и да сваляме постижения още тази година. Никой не стои на едно място.

- Вие сте първият български плувец с финал на европейско първенство на голям басейн. Как преживяхте плуването на Йосиф в Будапеща?

- Преживях бурно успеха. Дойде ми малко неочаквано. Направи перфектното плуване във всяко едно отношение. Като обръщане и финиширане. При нас разликите са убийствено малки. Всяка грешка се наказва. Никой не прощава на никой. Има и известна доза късмет, за да ти излезе всичко точно. 74 година е едно. 2021 е друго. Нещата се промениха доста, но за нас няма промяна относно базата, което е жалко.

- Наистина ли това е действителността?

- Откриха басейна на "Дианабад", когато бях ученик 10-и клас в олимпийски надежди. 1972 година. Ако не му бяха направили онзи голям ремонт, сигурно сега щеше да бъде като комплекса "Червено знаме", където се провежда европейско първенство на плувните спортове през 85-а. Когато сега го види човек, може да се разплаче. Същата работа е в Пловдив. 72 година е направен 25-метровият закрит басейн "Младост". Сега пак работим на него. Клубовете са повече. Започват дрязги и скандали. Знам, че поддръжката е скъпо удоволствие, но здравето на хората е важно. Политиката на държавата спрямо водните спортове е доста сбъркана. Срамота е вторият град по големина и 25 години отборни шампиони по плуване да няма 50-метров басейн. Ако държавата толкова е закъсала, че не може да отдели 15-17 милиона лева за един басейн, какво да правим в тази държава?!

- Вярно ли е, че на Йосиф Миладинов му се налага да плува с още 6-7 човека в коридор?

- Да, елате да го снимате. В единия коридор плуват 7-8, в другия 9-10. Благодарение на това, че има доста болни. Ако всичките дойдат, нали се сещате, че става страшно. Къде да ходим да се готвим? Йосиф е спокоен. Познава децата, но за мен това не е тренировка. Нивото на самото плуване не е такова, каквото трябва да е за неговите възможности. Изискванията към него са съвсем различни от тези към другите ученици. Не може да си позволим лукса да пропуснем година. С тази ковид пандемия става още по-лошо. Ако беше здрав, трябваше да е в София. На допинг обучение и функционални изследвания. После пак трябва да търсим време, за да направим тези неща, защото иначе не може да участва на състезания.

- Оптимист ли сте, че някой ще се вслуша във вашите думи за нуждата от басейн в Пловдив?

- Проблемът може да се реши с един транш от държавата. Те направиха една първа копка за 500 000 лв. Стои си така от 2019. Ако се намери финансиране, басейнът ще стане за една година. Нашата община все плаче, че няма пари. 380 млн. бюджет и все да няма пари? Направиха се много хубави неща, но Пловдив от първи спортен град в България за съжаление е много назад. Много ми е мъчно. Вече съм на години. Целият живот отдадох на плуването и да нямаме база в Пловдив за мен не е редно.

- Кога се разболя Йосиф от коронавирус и как го кара?

- Не се почувства добре по време на тренировка. Каза: "Г-не, боли ме коремът. Не се чувствам добре". Изкарах го и се прибра. На другия ден не дойде на тренировка. Чух се с баща му. Имаше температура 38,5 - 39. Вторият ден пак така. Казах на баща му да направи PCR тест. Излезе положителен. Отидоха на лекар. От болницата му дадоха лекарства. Бащата също е положителен. Прави упражнения вкъщи. Температурата мина. Няма болки и отпадналост. Никой не е застрахован.

- Ще попречи ли на подготовката?

- Започнахме доста късно. Чак на 7 септември. Другите стартираха 10 дни след олимпиадата. Затова отказахме участие на европейско първенство на малък басейн. Няма да сме готови. Оставихме само световното за мъже и жени в Дубай. Ще направим лагер на "Спортпалас" и държавно първенство. Ще има още един лагер в София. Ако всичко е наред, ще има 55 дни за две дисциплини на малкия басейн.

- Очакванията вече ще са големи. Какви ще са целите?

- Малкият басейн е друг вид състезание. Има специалисти. Старт и обръщане правят до съвършенство. Точно това трябва да изработим. Той линейната скорост я има. Ако не може да прави бързи и перфектни обръщания, ще му е трудно. Постиженията са страшно високи. Исках да се включим в комерсиалната лига след олимпиадата. Той не пожела, защото трябваше да започне да тренира от втория ден след Токио. Искаше да почине. От една страна е по-добре, но Йосиф трябва да използва всички шансове да се включва в подобни състезания. Там вървиш с големите.

- Как виждате Йосиф на олимпиадата в Париж, ако всичко е наред с подготовката?

- След като в Токио стана осми, би трябвало да се бори за медал. Ако подготовката е както трябва, той самият иска да се вложи да тренира както всички големи. Талантът е до едно време. Тези пет процента свършват. Има 95% мъка, зверски труд и агония. Ако не е готов за тази агония, нищо добро не го чака. В Париж ще бъде в идеална възраст. Може да помисли и за следващата олимпиада. Всичко е психология и желание.