Бобри отсякоха 100 върби

Завърнали се у нас след два века отсъствие 

Животните са засечени с фотокапани край природен парк "Русенски Лом" 

Бoбритe ce зaвърнaхa в Бългaрия, cлeд кaтo видът им e oбявeн зa изчeзнaл прeди пoчти два века. Индивиди от видa са зaceчeни в рaйoнa нa природен парк "Руceнcки Лoм", като първоначално специалисти и местни ги сметнали за... бракониери.

Причината? Бобрите прегризват дървета, като начинът, по-който го правят, прилича на отсечено с брадва. Затова в началото на годината, когато горски инспектори виждат изгризана 20-метрова топола, смятат, че белята е дело на бракониери. Въпреки това заради странното сечение на прегризването те изпращат снимка на зоолога д-р Николай Коджабашев от Лесотехническия университет, който веднага се усъмнява, че не друг, а изчезналите преди век животни може отново да са се завърнали по ширините ни.

Гризачите са засечени у нас в района на Русенски Лом, където местни хора са предупредени за тях и бдят.

"Случката с откриването на бобрите е малко комична. Всичко започна от една снимка, пратена през януари от зоолози с питането дали е възможно това да е бобър. Снимката беше на прегризано дърво под снега. Тогава не обърнах особено внимание. Обаче 2-3 седмици по-късно мои бивши студенти ми изпратиха друга снимка от района, на която се вижда прегризана 20-метрова топола с диаметър 65 см. Те са помислили, че дървото е било отсечено от някой, вероятно бракониер. На място виждат, че сеченето на тополата е много особено, и ми пращат снимки. Тогава се сетих за предишния кадър", коментира за "България Днес" д-р Коджабашев. И допълва: "Помолих ги да минат покрай реката и да снимат всичко съмнително. Имало е много повалени дървета, между 80 и 100 върби и други дървета. Това е вторият по големина гризач в света, като основната характеристика е, че животното събаря дървото край реката, като го прегризва откъм сушата, и то пада към водата, което също не е случайно. Прегризването обикновено започва през есента, защото тогава дърветата са в подготовка за зимуване. Животното прегризва от горе надолу първо тънките клони, после по-дебелите и ги завлича към реката под вече падналото дърво, където си крие клоните и ги консервира за зимата".

Засега всичко са хипотези и съдим по косвени белези, заяви експертът. Според него това животно не е изчезвало по ширините ни, просто си е живяло скрито на места, където местните не го смятат за феномен. Имам намерение тази хипотеза да бъде доказана, но ще е трудно, защото трябва да се извлече ДНК от животното, като за целта трябва да се хване или да се съберат пресни фекалии или косми, обяснява още д-р Коджабашев.

"Стремим се да не ги стресираме. Правим всичко възможно да оцелеят, защото гласността е много вредна. Няма нищо по-опасно от това да уведомиш псевдоприродозащитници, че си намерил нещо ново, защото ще тръгнат да го търсят, снимат животното и то изчезва. Внимаваме с гласността, но в същия момент хората трябва да са информирани кое как да правят, ако попаднат на следи на това животно", разказва още той.

Всички снимки на гризача са направени през нощта, защото той се крие и е невъзможно да се "улови" денем. За целта са поставени фотокапани навсякъде, като така се следи движението му.

Видът на заснетия бобър е евразийски, но не е ясен още неговият произход. Страната ни е една от малкото, в която няма проект за възстановяване на вида, обяснява експертът. В Европа те са 1200 броя в началото на века. Към момента в световен мащаб са 1 милион и 600 хиляди, разказва още той.

Няколко са възможните причини за изчезването на вида от ширините им, една от тях е, че са били избивани в миналото заради месото им, а другата е заради качествената им кожа.

"Козината е много качествена с добър подкосъм, който е с изключителна термоизолация. А третата причина е мускусната жлеза, с която маркира територия", допълва експертът.

Теорията за завръщането им у нас е, че животните са се разселили по река Дунав от реинтродуцирани животни в р. Яломица в Румъния. Видът вероятно е колонизирал дунавските острови в участъка между Силистра и Никопол, откъдето са се разселили към българските реки.

Коджабашев е категоричен, че са предприети следващи стъпки за тяхната защита.

"Уведомяваме министерствата на земеделието и околната среда, които могат да направят защитата на вида ефективна. Животното по принцип е от защитен вид според Директивата за местообитанията на ЕС, но в българското законодателство то не фигурира в приложенията на Закона за биологичното разнообразие, защото се счита за отдавна изчезнало", завършва той.