Глобяват неваксинирани в Царска България

Епидемия от холера върлува в Пазарджик

Не пускат Ханс Кристиан Андерсен да слезе от влака в Русе заради заразата

Ваксинацията по българските земи е задължителна повече от един век преди пандемията от коронавирус. По царско време в началото на XX век в страната ни върлува холера, а един от най-засегнатите градове е Пазарджик. Това е шеста "вълна" на заразата у нас, която за първи път идва още по време на османското владичество.

"Още при временното руско управление в Пазарджик един от конаците на града е обособена лечебница - разказват от местния Регионален исторически музей. - Първият лекар в Пазарджик е Иван Драгомиров, който завършва в Русия и е родом от Стара Загора. В началото на XX век през 1907 г. е построена модерна за времето си болнична сграда, персоналът е около 10 души. Известен дългогодишен лекар е д-р Илия Матакиев, който е и културен деец."

По време на епидемията от холера в града ваксинацията е задължителна. Разлепени са плакати, които предупреждават хората да имунизират децата си, като в противен случай ще бъдат глобени. При всеки смъртен случай от холера се разпространяват съобщения за гражданите. Те са подписани от кмета на града, главния бактериолог, окръжния и градския лекар. Починалите се погребват "с най-строги предпазителни мерки."

Холерата по това време в България идва заради Балканската война. Заради изключително лошата хигиена сред войниците епидемия от холера се разгаря на фронта в Източна Тракия. "Санитарна катастрофа" настъпва точно по време на Чаталджанската операция, като в армията се разразяват едновременно холера и дизентерия. В резултат на лошата медицинска помощ и липсата на каквито и да е предпазни мерки падат повече жертви, отколкото в резултат от самите бойни действия. Постепенно заразата се пренася и във вътрешността на царството, като през 1912-1913 г. са регистрирани десетки хиляди случаи, половината от които завършват с фатален край.

Все пак Пазарджик успява да се пребори със страшната болест и успява да запази огромната част от населението. С основен принос за това е д-р Илия Матакиев, който допринася за безспорния напредък и модернизация на здравеопазването и санитарната дейност в Пазарджик. Матакиев служи като доктор и по време на Балканската война, където спасява десетки животи. В продължение на 30 години той е главен градски лекар, още 25 години началник на здравната служба. Става инициатор за откриването на втора градска лечебница, на първия родилен дом, първата общинска аптека и старчески приют. Според мнозина именно той спасява Пазарджик от холерата.

Тогава здравните власти успяват да въведат редица противоепидемични мерки. Те принуждават населението на някои места за пръв път да построи масово специални отходни места. Почистват се всички локални сметища, обръща се внимание и на хигиената в обществените заведения. Още по време на епидемията през XIX в. властите създават и първите кризисни щабове, назначават се здравни инспектори, които обикалят градовете и глобяват всеки, който не спазва дистанция. Заразените се изолират, карантинират се цели квартали.

Болестта се пренася масово от чужденците, пристигащи от Западна Европа по Дунав. По цялата граница на реката се изграждат карантинни сгради, където болните се изолират. Любопитно е, че още през 1841 г. в България не е допуснат прочутият разказвач на приказки Ханс Кристиан Андерсен заради наричания днес "здравен сертификат". Датчанинът пътешества по река Дунав, но така и не стъпва на българска земя. Той пристига в Русчук (днешния Русе) с кораб, но не му е позволено да слезе от него, защото в здравната му книжка не е отразено дали боледува от холера или не. По това време в града е обявена епидемия и мерките са изключително строги.

75 000 ценности в музея

Регионален исторически музей – Пазарджик, е един от най-авторитетните музеи в страната. Във фондовете му се съхраняват внушителен брой от над 75 000 културни ценности, като някои от тях са гостували в САЩ, Япония, Канада, Германия, Франция, Норвегия, Испания, Италия, Дания, Швейцария и други държави. Първото решение за създаване на музей към читалище "Виделина" в града е взето през 1907 г., но дейността му официално започва през 1911 г. Неговият първи уредник е д-р Илия Матакиев. През войните (1912-1918) активната културна дейност спира, а уредникът участва и в трите войни като военен лекар. В първите следвоенни години настъпва подем в развитието на музейното дело в Пазарджик. През 1923 г. читалищният деятел Иван Войводов дарява на читалище "Виделина" личната си библиотека от 741 книги и нумизматичната си сбирка от 316 монети.

Днес музеят със 110-годишна история е бенефициент на множество национални проекти и партньор на различни институции по проекти на Европейския съюз. На Учредителното събрание на Сдружение "Български музеи", проведено на 30 ноември 2012 г. в град Русе, Регионален исторически музей - Пазарджик, представляван от своя директор Борис Хаджийски, е избран за председател на Управителния съвет на сдружението.