Отец Илия Илиев от село Мърчаево: Свети Иван Рилски направи чудо с мен

Обещах му да стана свещеник, ако се излекувам, и сега помагам на другите

Кой е той

Отец Илия Илиев от Мърчаево служи повече от 10 години в селото. Той е женен за Жоржета Илиева, богослов. Двамата се грижат за храма и душите на енориашите. Десетки са чудесата, които се случват благодарение на отчето, откакто той и жена му са в селото. На празника на Иван Рилски отец Илиев винаги си спомня с любов за първия обет, който е направил към светеца на Рилския манастир.

- Отец Илия, какъв беше вашият път към вярата?

- Накратко - бях спортист, но претърпях тежка травма на крака. Медицината се оказа безсилна пред заболяването ми и дадох обет пред мощите на свети Иван Рилски да стана свещеник, ако оздравея. И се случи чудо. Кракът ми се излекува. Тогава дадох първия си обет в Рилския манастир и всеки път с любов си спомням за всичко, което се случи. Когато дойдохме тук с жена ми, облагородихме двора, започнахме да събираме децата за неделно училище, защото църквата е и благовестие преди всичко. И да ви кажа този добър пример успя да отвори сърцата на всички и те почнаха да идват. Децата са грижа на моята съпруга Жоржета Илиева, която е богослов. Тя им преподава уроци по вероучение. Както се казва - каквато ти е вярата, такъв ти е животът.

- Местните разказват за знаменията, които се случват, откакто сте в храма - угрижени намирали изход от неволите си, болни оздравявали.

- В нашето село престъпност няма. Всъщност не съм направил кой знае какво, просто си изпълнявам свещеническите задължения. Истинско чудо е, че хората тук са задружни и взаимно си помагат. Чудото не го върши човек, а Господ. А понякога чудесата стават, когато се обърнем с искрена молитва именно за да получим и вяра. Не е задължително да бъдем абсолютно вярващи, някой път просто чудесата се случват, за да можем да повярваме в тях. Раждането на моята дъщеря на 31 декември 2000 г. също е чудо, защото със съпругата ми не можехме да имаме деца, докато не станах дякон.

- Вярно ли е, че Учителя Петър Дънов, който до смъртта си е живял в селото, малко преди да издъхне, посочил, че доброто ще слезе от астралния свят именно през вашето селце и ще се влее в България.

- Вярно е. Тук по време на бомбардировките над София през 40-те години е живял той. Тук се пази и чудотворна икона на Светеца воин. Върху старото изображение личат 9 дупки от куршуми. Светотатството е извършено преди доста години, след идването на комунистите на власт през 1944 г. Знаят се имената на хората, решили да се гаврят със светеца. След като простреляли иконата, за да демонстрират силата на червената власт, с тях се случили странни неща. Били наказани да изживеят мъките, на които бил подложен и светецът заради Христовата вяра. Всички, които вдигнали ръка срещу святата иконата, били прокълнати свише да нямат челяд. Почти всички, стреляли срещу иконата на свети Георги, останали кой без един, кой и без двата крака. Всъщност нещастията, застигнали мъжете, били същите, които самият светец понесъл заради своята вяра. Имали са доста точен мерник, защото всички уцелили иконата. Само че никой не е успял да порази тялото на светеца. Дори един от куршумите, който на пръв поглед изглежда, че пронизва светеца, всъщност минава между ръката и тялото му. Иначе е вярно, че храмът е на най-високото място в селото и наистина като че ли свети Георги пази входа на София отгоре, за да може всички гости на София и местните жители, които се прибират в града, да бъдат благословени и добре дошли.

- Как ни спасява църквата в тези пандемични времена, отче?

- С това, че тя ни облагодатява, тя ни кара да бъдем разумни. Първо трябва да погледнем в себе си. Ние сме Божии съработници и проводници, а не разпоредници с Божията благодат. Само Бог може да ви помогне, а това зависи от вашето отношение към него. Сам той казва: "Твоята вяра те спаси!". Когато се изправите пред проблем, вгледайте се най-първо в себе си, а не бързайте да вините някой друг, защото ако не сте прави, слагате двоен грях върху си. Без участие в църковния живот няма как да се ползвате от Божията благодат. Без самонаблюдение, покаяние и изповед, тя също няма да ви е от полза.

- А как да се отблагодарим на Господ?

- За препоръчване е при вътрешна необходимост от благодарност за необяснимата и неизразима Божия милост, която ни е оказана при чудното ни избавяне от каквото и да било зло обстоятелство: бедствие, болест, катастрофа, да се обръщаме към Бога с "благодарствен молебен", който може да бъде съчетан и с "благодарствена трапеза". В този ред на мисли е уместно понятието "курбан" да бъде заместено с "братска трапеза", израз от апостолско време и при всички други случаи, като например храмовите празници.

- Четете ли молитви против стрес на хората?

- Всеки ден, непрекъснато. Свещеникът трябва да е психолог и не напразно е застъпена тази тема като изучаване. Мисля, че добре се справяме, хората не са чак толкова стресирани, има коронавирус, да, но не бива човек да умира в страх. Смъртта не е умиране тотално. Така трябва да се гледа на нещата, по-скоро ще умрат повече хора от страх, отколкото от самото заболяване. Има и други неща, от които се страхуваме и трябва да се пазим.

- Как ще коментирате струпването на много хора по празниците, сега има нови мерки на правителството?

- Това е лекарска заповед, ние се грижим за духа на хората. Когато се спазват мерки, не виждам какъв е проблемът. Господ пази всеки, който се обръща с молитва към него, но искайте, не бива да стоите и да чакате да ви се даде. Както се казва - бебето се разплаква, когато е гладно, и майката го храни. Така е хубаво и човек да се обръща към Бога не само когато има нужда от помощ, а винаги. Трябва да бъдем в общността - в църквата, там, където ходят всички хора заедно, да се молим един за друг, не само индивидуално. Защото във всеки един от нас съществува частицата от Бог. Това ни прави вярващи братя и сестри, защото Бог ни създаде от едно и също нещо, от една и съща материя сме всички. И заради това трябва да се уважаваме.

- Извади ли пандемията най-лошото от българина?

- Напротив, наблюдавам, че всички станахме по-уважителни един към друг и съпричастни. Болката ни обединява. Аз самият станах свидетел на чудо преди дни. Мой енориаш, когото сънувах, отидох да го видя, защото не бях го виждал с дни и не знаех, че е карантиниран, жена му е болна. Решихме да направим молитва на място, той се учуди откъде знам, че е болен, а аз го сънувах. И след молитвата им се размина на семейството. Живи и здрави са. Всеки ден ставам свидетел на чудеса.

- Идват и постите. Важна част ли са те от "изчистването" на душата, може ли само с молитва да се случи това?

- Както самият човек му идва, това да направи. Християнинът е постоянно на пост - трябва да се пазим от греха най-вече. Това е най-важното. Това е същността на поста. Ако ти се пазиш от греха, душата ти ще е чиста.