Д-р Веселина Никифорова: Всеки болен трябва да се консултира с лекар

Неточната диагноза води до усложнения 

КОЯ Е ТЯ

Д-р Веселина Никифорова е общопрактикуващ лекар с над 20 години стаж. Родена е през 1969 г. в Перник. Завършва Медицинския университет в София с две специалности - спешна медицина и обща медицина. Преминава през двегодишен курс по клинична хомеопатия и взима участие в множество научни конгреси и семинари по специалността.

- Д-р Никифорова, през последните дни температурите навън са минусови, а болните се увеличават. Какво бихте посъветвали хората, за да се предпазят в студа?
- Студът предразполага организма ни да се охлади и по-лесно да се закачат за него всички вируси, които върлуват в момента. Едно от нещата, които човек трябва да прави, за да се предпази, е да не прекарва много време изложен на минусовите температури. Времето за разходки е, когато температурите са над 0 градуса. Също така изсушаването на лигавиците ни през отоплителния сезон също предразполага към възпаляването им. Затова трябва много умерено да съчетаваме двете неща - разходка навън и престой в помещение с много сух въздух. Освен това хората трябва да се съобразяват и да не се събират в големи групи, в които не се знае дали няма болни.
- Важно ли е да пазим краката си топли през зимата?
- Разбира се, много е важно хората да са по-стриктни в това отношение, за да останат здрави. Важно е да носим обувки, които са топли, сигурни и не пропускат.
- Трябва ли да обърнем специално внимание на децата?
- В детските градини би трябвало да съществува така нареченият филтър при приемане на децата сутрин, тоест болни деца да не се допускат в групите. Много е важно родителите също да проявяват отговорност. Когато детето е проявило някакви симптоми вкъщи, е важно да не ги неглижират, за да ги изпратят на градина под предлог, че ако малко му тече носът, не е проблем. Отговорността е взаимна и на родителите, и на персонала, за да няма болни, които да са риск за останалите.
- Известно е, че през студените месеци сърдечно-съдовите инциденти се увеличават. На какво се дължи това?
- Кръвоносната система реагира на студа по същия начин, по който реагира тялото ни, и това е една от предпоставките за увеличения брой сърдечно-съдови инциденти. Заболяването от вирусни инфекции също може да усложни състоянието на хора със сърдечни заболявания.
- Освен COVID-19 кои са другите вируси, които са се активизирали?
- Факт е, че не трябва да забравяме, че освен COVID-19 има и други вируси - аденовируси, коксакивируси, респираторно синцитиалните вируси, на които също им е сезонът сега и са много разпространени. Все още никой от нас не знае дали върлува грип. Не се говори много за него, но най-вероятно ще има и заболели от него през този сезон. Всички тези заболявания са от една група и протичат със сходни симптоми, като хрема, кашлица и кихане. Трудно можем да разграничим вирусите без лабораторни изследвания. Затова човек трябва да отиде на лекар и оттам да се установи от какво е болен, за да получи правилното лечение. В момента много хора не желаят да си правят COVID тестове и ги убеждаваме все по-трудно. Това е една огромна грешка, защото една неточно поставена диагноза води до редица усложнения.
- За съжаление живеем във времена, в които много хора започват да се самолекуват. Какви рискове крие това за пациентите?
- Когато една вирусна инфекция не е усложнена с бактериална инфекция, не се изисква прием на антибиотик. Лошо е, че масово започват на своя глава курс на антибиотично самолечение, който няма да доведе до добър изход на тяхното боледуване. Преди да се вземат всякакви други мерки, е задължително всеки болен да се консултира със своя лекар. Не трябва да се приемат и лекарства, предписани на друг пациент, само защото на него са му помогнали.
- Какво да приемаме, за да подсилим имунитета си?
- Това е въпрос, който всекидневно чувам в практиката си, особено от родители на малки деца. Имуностимулаторите са различни и не всички са подходящи за всяко едно от тях, защото може някое да има алергия. Желателно е всеки родител да направи индивидуална консултация преди всякакъв прием имуностимулатори, дори и да са само витамини.
- Вярно ли е, че трябва да консумираме храни, богати на селен?
- Селен, цинк, витамин С и витамин D придобиха голяма популярност покрай пандемията. Добре е да си ги набавяме под формата на храна. Много богати на селен са бразилските ядки. Но преди всичко това са чесънът и джинджифилът. Всички храни, съдържащи тези микроелементи и витамини, са добре дошли в подсилването на имунитета.
- Резките промени във времето оказват ли негативно влияние върху имунната система на човек?
- Има хора, които се каляват по този начин, но невинаги това е полезно. Когато организмът е свикнал на много топло, а след това рязко паднат температурите, той изпада в стрес. Така много по-лесно могат да се прихванат циркулиращите вируси, защото тялото трудно се адаптира към температурните промени.
- Имайки дългогодишен опит като лекар, какви са ви наблюденията за отношението на българина към собственото му здраве? Ходи ли редовно на профилактични прегледи, или отива при лекаря, когато вече е болен?
- Не, и това ми е много болна тема. Българинът не ходи на профилактични прегледи, а идва, когато болестта е напреднала. Трудно можем да се разберем с пациентите, за да идват във време, в което не е за болни. Не ги интересува, че работното ни време е разделено на коридори, за да запазим едните от другите. Българите имат много да наваксват в здравната култура, а понякога и в чувството си на егоизъм към останалите.
- Има ли заболяване, което ви притеснява повече от COVID-19 и в момента светът пренебрегва?
- Профилактиката страда най-много от пандемията, защото хората се страхуват да отидат на лекар заради многото болни. А така няма как да открием лечими заболявания в ранния им стадий. Става дума за всякакви болести - онкозаболявания, заболявания на сърдечно-съдовата система, белодробни. Закъснялото поставяне на диагноза и оттам закъснялото лечение, водено от страха на хората да дойдат на преглед, ме притеснява страшно много.