Парламентът оцелява във война и протести

Махнаха решетките от портите му 

Построен е върху позорни гробища, 220 хиляди франка струва градежът му 

Металните решетки, които бяха сложени на вратите на парламента, оцеляха само няколко дни.

Те трябваше да бъдат премахнати, тъй като сградата е паметник на културата. Решетките изненадаха и голяма част от депутатите, разбра се само, че са сложени по искане на Националната служба за охрана (НСО).

Повече от век сградата на Народното събрание е емблема на София, като през годините преживява какви ли не трансформации. Тя е изградена в неоренесансов стил, като вътрешно е преустройвана многократно, но основният й изглед е запазен.

Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884, като по това време министър-председател е Петко Каравелов. Предвиденото място за новата сграда се намира в покрайнините на столицата. Преди Освобождението тук са се намирали т.нар. позорни гробища, където турците погребвали екзекутираните престъпници.

Проектът е изработен от сръбския архитект от български произход Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Сръбската народна банка в Белград (1891-1892 г.). Йованович предлага проекта си на 7 май 1884 г., а на 22 май същата година Народно събрание гласува 220 хиляди франка за строеж на сградата. На 25 ноември същата година княз Александър І, Стефан Стамболов и Търновският митрополит Климент полагат основния камък. Строителството и обзавеждането продължават до 1886 г. под надзора на главния архитект към Дирекцията за обществено строителство арх. Фридрих Грюнангер и неговия асистент Йозеф Прошек.

Всъщност още през 1879 г. Йованович е поканен от министър-председателя Петко Каравелов да изработи план за възобновяването на София и изработване проект на княжеския дворец. Пристига в България през 1880 г. За престой от няколко години проектира сградите на Първа софийска мъжка гимназия, първата сграда на Висшето училище (сегашната сграда на Факултета по журналистика) в София и сграда на гимназията в Лом.

Йованович е автор на изследване за строежа на църквата "Свети Петър" в Рим, което е публикувано във Виена. От 1914 г. до смъртта си живее в Швейцария. Умира в Цюрих на 15 февруари 1923 г.

Въпреки че не е завършена сградата на парламента, депутатите започват да заседават в нея от 28 май 1885 г. В периода 1896-1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна за канцеларии и архив по проект на архитект Йордан Миланов - по това време е зам.-началник на Архитектурното отделение в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

През 1925 година започва изграждането на триетажно северно крило с чакалня, кулоари и архив, което оформя фронта към площада на храм-паметника "Св. Александър Невски" по проект на архитект Пенчо Койчев. Строителството завършва в 1928 г.

По време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. сградата на парламента е засегната леко. Частични преустройства са правени през 1962 г., когато е поставена дървена ламперия от славонски дъб, през 1977 г. и 1985 г., когато е обновено обзавеждането от колектив от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране "Главпроект" с ръководител арх. Павел Николов. Въпреки поредицата намеси постройката е със запазен първоначален образ и характер на интериорните пространства.

На 10 януари 1997 г. множество протестиращи граждани срещу управлението на БСП и премиера Жан Виденов обсаждат парламента с искане за неговото разпускане. Опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание. То завършва с обкръжаване на сградата, щурмуването й, хиляди чупят и палят, а депутатите се барикадират. Дивани се използват за залостване на вратите, а по вътрешния дизайн са нанесени щети, които впоследствие са възстановени. Полицията се намесва и със сила разпръсква и преследва по околните улици протестиращите. Блокираните в сградата депутати успяват да се измъкнат от обсадата.

От 1991 година Народното събрание разполага с още една сграда - бившият партиен дом на БКП на площад "Княз Александър I". В продължение на години голямата зала в нея не се използва, единствено комисиите заседават в част от кабинетите. През есента на 2020 година парламентът се премести в новата зала, обновена след ремонт за 45 милиона лева. Мнозина не я харесаха и обявиха, че не носи духа на българската държавност. И само няколко месеца по-късно, през пролетта на миналата година, народните представители се върнаха в старата сграда.