Реклама
https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/12233186 www.bgdnes.bg

Карло Луканов, син на бившия премиер Андрей Луканов: Баща ми се бореше транзитът на газ да минава у нас

Отчаян съм от българската политика, разделението на народа започна след 10 ноември

КОЙ Е ТОЙ

Карло Луканов е син на убития премиер Андрей Луканов. В края на 2021 г. той стана юрист, а от 13 януари т.г. е вписан като младши адвокат към Адвокатска колегия - София. След раздялата с майката на детето си Карло водеше дълга битка за пълноправно родителство. След 8 години съвместен живот бившата му половинка Лилия подава иск в съда за права над детето. От този момент започва битката на Луканов за по-чести срещи със собственото му дете. В крайна сметка той постига успех и се преборва да вижда отрочето си по-често. През 2008 г. създава организацията "Бащи за отговорно родителство", с което започва битката за споделено родителство между двамата родители при развод.

Реклама

- Не беше ли по-добре да продължите по политическата пътека, отколкото по юридическата, г-н Луканов?

- Отчаян съм от българската политика. Но си оставам с леви убеждения. Не смятам, че БСП в момента изразява волята на левия избирател, защото има голямо откъсване между редовия избирател на партията и нейното ръководство.

- Но може би това беше единственият вариант БСП да влезе във властта, и то с вицепремиер в управлението.

- От една страна, е необходим компромис, още повече когато избирателят не иска еднолична власт вече. Да се контролират един друг вътре. Така, от една страна, това е добро решение. Но, от друга, не, защото са като орел, рак и щука и не може да се върви напред.

- Не е ли това резултат от разделението на народа?

- Това разделение тръгна още след 10 ноември. Първо по линия сини-червени. След това при царя малко се уталожиха нещата и после пак започнаха. Сега с войната, ковид-19 и други неща линиите на разделение станаха още повече и вече всяка група вътре се разцепва на още няколко лагера.

Реклама

- Прост, слаб и необразован народ лесно се управлява - не е ли така?

- За съжаление е така. И образованието ни е под всякаква критика. Демографията е ужасяваща. Ние като народ, ако не направим усилие заедно да подобрим условията, в които живеем, сме обречени на заличаване. И не е въпросът дали, а кога ще изчезнем.

- Газът също е много актуална тема. Защото България можеше да бъде център за транзит на руски газ на Балканите, към което споделихте още преди десетилетие, че вашият баща се е стремил.

- Баща ми за това се бореше - транзитът да минава през нас, за да може България да печели от това. Тогава сме по-ценен партньор, защото зависимостта е взаимна. Колкото ние сме зависими от руския газ, толкова и Русия е зависима от постъпленията от него. Когато се преплетат интересите, опасността от конфликт е много по-малка.

Ако вземем действията на американците след Втората световна война, които са в основата на създаването на Европейския съюз, заедно с плана Маршал - идеята им е да обвържат в една общност Франция и Германия, които винаги са били източници на напрежение в Европа в последните векове, а целта е да се намали опасността от нов конфликт.

- Тази борба на баща ви не беше доведена докрай по разбираеми причини.

- Не само газът, въобще и икономическото партньорство. При наличие на такова не би имало война. При родителските отношения е същото. Когато родителите не могат да останат партньори, започват да куцат и другите сфери.

- Но защо все не успяваме и все не сме център за такъв транзит?

- Защото не сме надежден партньор и все се лутаме към нов по-голям брат. Вместо да си отстояваме националния интерес, все сме към едните или другите. При това положение никой не те уважава и ти няма доверие.

- Можеше ли да бъде доведена все пак тази битка докрай?

- Неговата битка бе България да има достойно място в Европа и да не бъде постоянно последна дупка на кавала. От самото начало предупреждаваше, че сме изправени пред много трудни времена и трябва да имаме национална стратегия, около която да се обединим. Защото само обединена нация би могла да устои на всички предизвикателства. По показатели в социалистическо време бяхме на нивото на Полша и Унгария, а сега сме наполовина. Което означава, че не сме си свършили нещата правилно по време на т.нар. преход. Вместо това ние сме на нивото на африканска държава.

- Също и заради недочаканата съдебна реформа вероятно?

- Тя е много важна също, но се свежда не толкова до осъдителните присъди, а по-скоро до спазване на правилата. Например - за поведението на пътя. Не е проблемът толкова в размера на глобите, а събираемостта и съзнанието, че ще бъдеш наказан.

- Но и за вас нямаше възмездие и осъдителни присъди в крайна сметка по делото за убийството на Андрей Луканов.

- Тези дела са от най-трудните. Но и за обикновена битова престъпност да говорим виждаме, че хората се обезверяват, когато виждат, че полицията не си върши работата, а в съда обвиненията падат. Затова много от тях се отказват да пускат жалби и истинският процент на престъпността остава скрит.

- Били ли сте жертва на крадци?

- Да. Веднъж са влизали в апартамента ми, докато спя. На сутринта установихме какво се е случило. Дъщеря ми беше малка и се будеше през три часа. Възможно е тогава да сме се раздвижили и да сме ги уплашили.

- Какво ви откраднаха?

- Дреболии. Един телефон, който не беше скъп, и портмоне с малко пари. Но самият факт, че докато спиш, ти влизат в дома, е много неприятен. Бяха се покатерили четири етажа. Колата също са ми я разбивали два пъти.

Първата част на интервюто може да прочетете ТУК

Реклама
Реклама
Реклама