Незряща юристка може да взриви правосъдната система

Жената съди България за дискриминация

Ще проверяват дело по дело дали е можела да бъде съдебен заседател

Ще проверяват дело по дело дали сляпата юристка Живка Павлова е можело да е съдебен заседател, което може да доведе до взрив с съдебната система. Незрящата жена е участвала в дела, а в друго е била лишена от правото си на мнение. Казусът стигна до Съда на Европейския съюз, който даде препоръка на Върховния касационен съд у нас и от там наредиха да бъдат прегледани всички дела едно по едно и да бъде преценено в кои от тях се изисква да може да виждаш и в кои не.

Ако се установи, че Павлова не е можела да бъде съдебен заседател по което и да е от делата, в които е участвала, то ще трябва да бъде преразгледано. Това може да предизвика сериозен срив в системата, смятат юристи.

Върховният административен съд (ВАС) върна казус с незрящ съдебен заседател, недопускан до дела заради увреждането му, на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Върховните съдии дават указания на Комисията по безспорен начин да установи дали е било необходимо заседателят да може да вижда, за да се гарантира справедлив съдебен процес по делата, по които участва, или е могъл да изпълнява задълженията си, без да се засегнат правилата на наказателния процес.

Делото, на което Живка Павлова не е допусната да изпълни функциите си, е едно, но има много други, на които тя е била съдебен заседател.

Решението на ВАС е вследствие на произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС), до което се стигна, след като състав на Софийския районен съд (СРС) не допусна сляпа жена да е заседател в едно от делата. В крайна сметка след години съдебна сага Комисията за защита от дискриминация има задачата да прегледа всички дела, в които е участвала Павлова, и да прецени дали е можело или не можело да бъде съдебен заседател. Тоест Комисията трябва да прецени в кои дела е абсолютно задължително Павлова да може да вижда и в кои не. Решението е окончателно и предстои разглеждане на всички дела с участието на сляпата адвокатка.

Всичко започва през 2015 г. Живка Павлова е с трайна намалена работоспособност пожизнено заради загуба на зрението. Жената е с юридическо образование, като през 1977 г. е положила успешно и изпит за правоспособност. Тя работи в Съюза на слепите и в структурите на Европейския съюз на слепите.

През 2014 г. е одобрена за съдебен заседател в Софийския районен съд (СРС). На 23 март 2015 г. след жребий, Павлова е разпределена по дело към състав от заседатели в съда заедно с още трима души. Повече от година на сляпата жена не е даден шанс да участва в нито едно съдебно заседание по наказателното дело, защото не е допусната от председателя на състава Феня Стоянова. На 29 май 2015 г. Павлова сезира председателя на Софийския районен съд (по онова време Методи Лалов), като моли да бъде разпределена към друг състав, "за да реализира правото си на труд като съдебен заседател", защото не може да го направи по въпросното дело.

Минава известно време, но Павлова така и не получава отговор дали може да се включи към въпросното дело. Тогава предприема по-сериозна стъпка в търсеното на правата си. Незрящата дама се обръща към Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В жалбата си сочи, че е налице неблагоприятно третиране спрямо нея от съдия Стоянова и от председателя на Софийския районен съд Лалов, които не я допускат като заседател по делото, защото е сляпа.

Следва и защитна позиция от страна на Феня Стоянова. Съдията на свой ред изтъква пред Комисията за защита от дискриминация, че "естеството на задълженията на съдебните заседатели в наказателните дела е такова, че е необходимо да са налични специфични физически характеристики, свързани с възможността съдебният състав да осъществява правомощията си", твърди Стоянова. Съдийката е категорична, че не може да става дума за дискриминация.

Отговор пред Комисията за защита от дискриминация дава и Методи Лалов. Бившият председател, твърди че няма различно третиране, а увреждането на Павлова "препятства осъществяването на специфичните функции на съдебен заседател и може да доведе до нарушаване на принципите на непосредственост, за установяване на обективната истина и равноправно участие на обществеността в наказателния процес".

Оправданията на Стоянова и Лалов не трогват Комисията и тя заключава, че и съдийката, и председателят на Софийския районен съд са осъществили "пряка дискриминация на основата на признака "увреждане" спрямо Павлова", и им налага глоби.

Двамата обжалват решението пред Административен съд София (АССГ), но и той казва, че в случая има дискриминация.

Така лека-полека казусът стига до Върховния административен съд (ВАС). Според магистратите за правилното решаване на казуса е необходимо тълкуване на норми на правото на ЕС. Според върховните съдии лишаването от тези права не е допустимо с оглед нормите на Конвенцията на ООН, Хартата на основните права на Европейския съюз и една европейска директива. ВАС прецени за нужно и се обърна към съда в Люксембург да удари едно рамо по казуса.

В края на октомври 2021 г. Европейския съд се произнася и в решението посочва, че незрящите не трябва да бъдат лишавани от всякаква възможност да са съдебни заседатели. Съдът в Люксембург пояснява, че е недопустимо автоматичното лишаване на слепите от възможността да са заседатели - без да се прави разграничение в зависимост от съответните дела и без да се извършва проверка дали е можело да бъдат предложени разумни улеснения като материална, лична или организационна помощ на Живка Павлова.

Съдът в Люксембург установява, че от 25 март 2015 г. до 9 август 2016 г. Живка Павлова не е била допусната да участва в нито едно от заседанията на съдебния състав, към който е разпределена, поради това, че е незряща. След произнасянето на евромагистратите казусът бе върнат във ВАС, а от своя страна те го върнаха към Комисията за защита от дискриминация.

В момента предстои освен това дело, в което на Павлова не е даден шанс да изпълни функциите си на съдебен заседател, да бъдат прегледани и всички други процеси, в които незрящата юристка е взела участие като съдебен заседател.