Реклама
https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/12557850 www.bgdnes.bg

Христо е най-страшният сериен убиец

Случаите на топкриминалиста Ботьо Ботев

Историята на психопата от 17-ия ден се публикува за първи път

Затрива шест жени в София и околностите, ръга ги с нож и ги дави

Кой е най-страшният сериен убиец в България и как той е заловен и осъден на смърт. С тази история, която се публикува за първи път, легендарният криминалист Ботьо Ботев повдига завесата зад някои от най-зловещите и заплетени случаи, с които се сблъсква в дългогодишната си работа в МВР.

Психопат, който се гаври с жени и ги убива по особено мъчителен начин, вдига накрак милицията в края на 70-те години. Денонощен изтощителен труд е положен, за да бъде извергът арестуван и наказан.

Реклама

Гледката не е за хора със слаби нерви. Жертвата, млада жена, е убита по особено жесток начин след изнасилване и 28 удара с нож в кървава вакханалия през есента на 1979 г. Милицията в София е вдигната накрак. На местопрестъплението отива и криминалистът Ботьо Ботев, който от този ден нататък ще диша във врата на убиеца до деня на неговото залавяне. Научно-техническият отдел намира отпечатък от предполагаемия извършител. Въпреки че следата е обявена за негодна като категорично доказателство, тя е запазена предвид особено тежкото престъпление, което засяга.

Съдебномедицинските експертизи показват, че жертвата, името на която е Цветанка, е била болна от сифилис. Факт, който дава насока на разследването. Установено е, че убитата е имала сексуални контакти с много мъже, част от които милицията успява да установи и разпита. "Имаше някои любопитни моменти по време на това разследване, които сега, толкова години по-късно, предизвикват в мен дори усмивка - разказва пред екипа на "България Днес" топкриминалистът Ботьо Ботев. - Бяхме събрали мъже, имали, макар и мимолетни, връзки с Цветанка, и компанията беше доста цветна. Разни тарикатчета, работещи по вървежни заведения от времето на социализма, и сред всички тях един циганин, черен като катран. Повечето от тези пишман любовчии се познаваха помежду си. Наричаха се с онази популярна думичка за мъже, които са споделяли леглото на една и съща жена: "Баджо, баджо...". По едно време се обръщат към циганина: "А ти бе, какво правиш тука?!". Онзи се присвива и отговаря: "Амии... И аз съм от баджанаците...".

Докато разследването върви без особен успех за криминалистите, идва поредна лоша новина. Точно 17 дни след първото убийство на жена следва второ. Оръжието отново е нож, жертвата е жестоко прободена 30 пъти... Трупът е намерен край улица "Козлодуй" в столицата, почеркът не може да бъде сбъркан. "В този момент разбрахме, че си имаме работа със сериен убиец - казва Ботьо Ботев. - Това са най-трудните за разкриване случаи. Тук не говорим за бандити, които правят грабеж и в хода на това престъпление извършват и убийство. Техният мотив е ясен - пари. В някаква степен техните действия биха могли да се предвидят, да се базират на някаква логика. При серийните убийци става дума за психопати. Те избират жертвите си на случаен принцип и търсят извратено сексуално задоволяване. Почти нищо от това, което се случва в болните им мозъци, не може да бъде разчетено предварително."

Първите две убийства са извършени в района около Лъвов мост и там се концентрира работата на разследващите. "Засякохме, че ежедневният маршрут, по който са се движели и двете жертви, е приблизително един и същи - казва Ботьо Ботев. - Последва трето убийство на жена със същия почерк. Впечатление правеше и зловещата периодичност на престъпленията. Извергът убиваше през 17 дни... Започнахме да изучаваме историята на подобен вид престъпления. В английския град Манчестър психопат беше извършил 53 убийства. Скотланд ярд не успяваше да го залови... Сериен убиец върлуваше и във Варшава...

В нашия случай, тъй като първата жертва имаше сифилис, вероятността убиецът също да е бил заразен беше голяма. Абсолютно всички, болни от сифилис, минали през болничните заведения, бяха проверени човек по човек. Впоследствие се оказа, че един от докторите, без да иска, е заблудил наш служител. Милиционерът е трябвало да прояви по-голяма съобразителност. Но това стана ясно едва след като случаят беше напълно разплетен."

Изродът убива за четвърти път в началото на март 1980 г. Отново след 17 дни. "Името й беше Мариола, прекрасно 18 годишно момиче - връща се назад в спомените криминалистът Ботьо Ботев. - Намерихме я убита край гарата на Курило. Мариола работела в София и живеела в Курило. Във фаталната вечер нейна колежка имала рожден ден, празнували в парк-хотел "Москва". Около полунощ Мариола си тръгва от празненството, за да хване последния влак към дома. Извършена беше гигантска по обем работа, за да се намерят и разпитат колкото се може повече хора, пътували в нейната посока и в същата композиция. Опитахме абсолютно всичко. В Нови Искър имаше стадион и по време на мачове по радиоуредба се съобщаваше, че търсим хора, пътували във въпросния влак. От всички общо около 500 човека, които са били в различните вагони на влака, намерихме около 80 на сто. Случи се така, че началник-влакът беше заминал по работа и ми се обади няколко дни след престъплението, че вече е пристигнал у дома си. Срещнах се с него по най-бързия начин. От разказа му разбрах, че нещо важно му е направило впечатление. На третото място от неговата служебна седалка седели момиче и момче и си говорели. Когато тръгнали да слизат на гара Курило, момичето било първо на перона, а този, с когото си приказвала, я последвал. Нощта била снежна. Навън било наваляло, бялата пелена достигала 30-40 сантиметра... "Направи ми впечатление, че момичето вървеше напред и правеше пъртина по снега - спомни си началник-влакът. - Никой не беше минавал преди нея и тя беше с едни бели ботушки. Запомнил съм ги, защото моята жена ми беше извадила душата да й купя точно същия модел. На 15-20 метра от момичето вървеше този от влака. Помислих си: "Ако са приятели, защо не тръгва с нея, а я следва отдалеч?". После момичето влезе в подлез и я изгубих от погледа си..."

Реклама

Именно в този подлез разследващите по-късно откриват тялото на Мариола. Преди да я довърши, убиецът се е гаврил жестоко с нея.

"Казах на началник-влака да донесе ботушките, които е купил на жена си.

"Съпругата ми искаше да бъдат бели на цвят, но нямаше в магазина и затова й купих кафяви - обясни свидетелят. - Момичето от влака беше с бели..." Служителят на БДЖ донесе ботушите, бяха същите като тези на жертвата, но различни на цвят. За нас това беше първият досег с убиеца и цялото наше направление започна да го търси. Преровихме село по село, паланка по паланка. Над 6000 психичноболни бяха разпитани... Но последва пето убийство. Отново цялата милиция в София беше вдигната накрак, жертвата беше намерена мъртва в едно езеро край Западен парк.

"Спомням си добре огледа на местопрестъплението - разказва Ботьо Ботев. - Навън беше студено, убитата жена беше облечена с връхно палто, чорапогащникът й беше скъсан и лежеше удавена до едно мостче. Но там беше плитко и започваме спор с колеги, които твърдяха, че става дума просто за нещастен случай. Била паднала, загубила съзнание и се удавила в половин метър вода. Възприе се тезата, че жената се е хвърлила в езерото заради любовно разочарование. Ледената вода я е прерязала изведнъж и така е загинала. Първоначално не се прие този случай да се включи като част от разследването на серийния убиец. В разследванията понякога неточните оценки струват скъпо..."

Но издирването на психопата, който напада жени през 17 дни, не спира и за миг. Всички, които попадат и под най-малко съмнение, са щателно проверявани. Включително и чрез следата, оставена на първото местопрестъпление, но обявена за негодна.

Един ден през пролетта на 1981 г. Ботьо Ботев получава обаждане от НТО (Научно-технически отдел). Задържано е подозрително лице. Мъж, който вторачено следи с поглед жена, седяща на пейка в парка. В един момент тръгва към нея и започва да я дърпа. За късмет от там минава милиционер и го хваща. Случката се разиграва около 10 часа сутринта.

"Имаше обща инструкция всеки, който дори с най-малък намек заплашва жена, да бъде арестуван и разпитан. Задържаният мъж беше подложен на серия щателни проверки. Следата, намерена при първата жертва, излезе негова. При разпитите той призна убийствата и разказа за още два случая. С подробности разкри как е убил жената в езерото край "Света Троица". Хвърля я във водата и я удавя. Преди това й е взел чантата и я е скрил в едни борчета. Заведе ни на мястото, чантата още си стоеше там.

Оказа се, че убиецът, Христо Георгиев Богданов, убиецът от 17-ия ден, е бивш старшина от милицията. Работил десет месеца, направил нарушение и го уволнили.

Работата, която беше извършена по неговото разкриване и задържане, беше огромна по обем. Тогава нашите служби се справиха не по-зле от колегите в английската Скотланд ярд."

След като убийствата са доказани по категоричен начин, Христо Георгиев Богданов е осъден на смърт и присъдата е изпълнена веднага. Убиецът е екзекутиран с куршум в тила в килията за смъртници на Централния софийски затвор.

Реклама
Реклама
Реклама