Реклама
https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/12616084 www.bgdnes.bg

91-годишната баба Стефка: Дано доживея новото Каравелово!

Плаках цяла нощ, за пчеличките ми беше най-тежко

"Каравелово ще стане още по-хубаво, дано доживея да го видя! Важното е, че оцеляхме и нямаше жертви в тази стихия."

С тези думи ни посреща в двора пред дома си в потопеното карловско село Каравелово 91-годишната баба Стефка. Възрастната жена кротко е приседнала на пластмасов стол, придържайки се с дървена тояжка, докато десетина доброволци разчистват калта от някога китния и зелен двор и вдигат падналите овощни дръвчета.

Реклама


Към тях се присъединява и екип на вестника, който помага с разчистването на огромните купчини засъхнала тиня. Докато звукът от лопати пронизва притихналото подбалканско селце, баба Стефка не спира да благодари на младите момчета от близо и далеч и да им пожелава да достигнат нейните години.
"Кокошки и пчелички гледаме. За друго може и да не плаках чак толкова, но за пчеличките плаках най-много. От 9 кошера три останаха, а няколко от тях намерихме обърнати и потрошени в съседите. От 25 кокошки 9 оцеляха. Една трета от всичко замина", разказва възрастната жена, която е родом от Златна Добруджа, но дошла в Каравелово заради покойния си съпруг.
"Него го изпратиха тук по разпределение като учител. Като дойдохме тук, ми каза: "Гледай, Стефке, каква приказна красота - Средна гора и Стара планина". Беше много трудолюбив. Засаждаше и отглеждаше много дръвчета. Беше преподавател, но почина преди 10 години. Остави ме", въздъхва жената с кристалносини очи.


Към разговора се включва и нейният зет Николай. С няколко операции на сърцето и сериозни проблеми с болни крака, мъжът е глава на семейството. В къщата живеят тримата заедно със съпругата му Румяна.
"Ако не бяха доброволците, бяхме потънали отвсякъде. Благодарение на тях имаме храна и вода. Идват чак от Велинград, Свищов, Бургас. От всички краища на България!", казва Ники.
И продължава: "Кучето ни се спаси от удавяне. Бях го завързал, но оцеляло, след като се качило на дървата".
Мъжът едва изринал колата си от двора, която тежи два тона. От усилената работа и напрежението здравето му отново се влошило, затова се налага да сяда през няколко минути.
"Съчетание между проливни дъждове и незаконна сеч доведе потопа. 15 часа валя, 219 л/кв.м. На места са били натрупани дървата, а вълната ги отнася и в нашите дворове", добавя Николай.
Докато работата и разговорът текат усилено, се чуват бензинови резачки и багер, който разчиства Татлъ дере - реката, която заля десетки къщи и дворове по поречието си. За щастие, къщата на баба Стефка е леко задигната със здрави основи и водата не е направила големи поразии вътре.


"Посадих най-медоносното дърво. Един ден да се осигури паша за пчелите. Порасна голямо и хубаво дърво. Посях и отглеждах три ядливи кестена. Залесявах пред вкъщи покрай реката, на пътя. Сега минаха и ги унищожиха с багера. Защо?", не може да си обясни дъщерята на баба Стефка - Румяна.
Така, в приказки и отмятайки тонове тиня и наноси, залезът идва и в 20 ч. настава мрак. Доброволците се разотиват, а семейството влиза за поредната си безсънна нощ с нестихващата надежда хората да продължават да се обединяват и помагат, преди да е застудяло. А грижите и пратките с вода, храна и вяра да ги има и занапред.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама