Салам издава удушвача от Лозен

Серийният убиец Добриянов връзва, изнасилва и души

Мъжът на една от жертвите лежи невинен в затвора за смъртта на съпругата си

Млада жена е обявена за издирване, след като не се прибрала вкъщи. Милицията започва работа по случая. След като минават още няколко денонощия в напразно търсене, започва да тегне злокобно очакване. Във въздуха витае усещането е, че се е случило нещо ужасно...

След повече от две седмици трупът на жената е намерен захвърлен край воден канал и на място пристига разследваща група.

Историята се разиграва през 80-те години, когато властта прави всичко възможно да не се разчува за подобни случаи. От Съдебна медицина излизат със заключение, че смъртта на жертвата е настъпила около 15 дни след нейното изчезване. Изводът, който се налага, е, че жената е държана някъде, преди да бъде умъртвена...

"Тази история е част от пъзела по прочутия случай Ваньо Александров - разказва топкриминалистът Ботьо Ботев. - Този мъж несправедливо беше осъден за убийството на жена си и лежа в затвора. Не съм участвал лично в това разследване, но бях в час със ситуацията. С колеги, които работеха по случая, сме разговаряли, дискутирали и спорили... Много важни подробности никога не са публично оповестявани. Отново се потвърди правилото, че всяка една малка нишка може да бъде от ключово значение. Да променя съдбите на хора. В случая с това убийство жената е била умъртвена още в деня на изчезването си. Извършителят я изхвърля в канала, където расте коприва. Това растение има свойството да забавя процесите на разлагане. Рибарите какво правят - слагат улова в коприва, за да не се развали рибата. Жената е била отвлечена и убита веднага, но на мястото, където е захвърлена, се е запазила в копривата. Само че погрешното заключение води разследването в погрешна посока. Променя се и почеркът на убийството."

По-късно се установява, че девойката е умъртвена от серийния убиец психопат Георги Добриянов от Долни Лозен. В същото време невинният Ваньо Александров лежи в затвора за смъртта на собствената си съпруга Вася, която е друга жертва на удушвача Добриянов.

Всичко започва на 6 септември 1982 г., когато група деца, които се къпят във водоем близо до Нови хан, се натъкват на смразяваща кръвта гледка. Край тях изплува трупът на 25-годишната Вася. Нейният мъж Ваньо Александров е първият заподозрян. Семейството е пред развод. Вечерта преди жената да изчезне, двамата съпрузи са имат шумен скандал в апартамента на родителите на Ваньо в жк "Дружба". Вася си тръгва побесняла от караницата и изчезва завинаги. Обявена е за издирване на 16 август 1982 г. и след това е намерена мъртва.

Първоначално случаят изглежда елементарен за разкриване. Разследващите приемат версията, че Александров е проследил жена си, след като тя си тръгва, и губейки разсъдък заради драмата на разпадащия се брак, я убива. Първоначално Ваньо отрича, твърдейки, че след като Вася си е тръгнала, той не е напускал дома на родителите си. Алибито му е потвърдено от майка му и баща му. Техните показания не са взети под внимание, защото се приема, че свидетелите имат обясними пристрастия по разследвания случай.

"Говорил съм тогава с майката на Ваньо Александров и тя ми каза: "Другарю Ботев, ако някъде другаде беше станала разправията между Ваньо и Вася, нямаше да съм така категорична, че синът ми не е убиец. Но тя дойде вкъщи, ние с мъжа ми бяхме там. Ваньо и Вася спореха, скараха се и тя си тръгна. Ако синът ми беше тръгнал след нея, можеше да допусна, че той е извършителят. Но Ваньо не е излизал цялата вечер. Разбирате ли, независимо дали става дума за сина ми, аз бях там и с очите си видях какво стана."

Самият Александров в първите си показания категорично твърди, че съпругата му си е тръгнала сама от дома на неговите родители и допълва: "Долу до блока имаше паркиран автобус "Чавдар". Когато тя излезе, автобусът запали и тръгна. Явно шофьорът е чакал Вася." На тези думи на основния заподозрян не е обърнато внимание, а тази брънка от веригата на престъплението се оказва от изключително значение. Ваньо е вкаран в ареста и е решено в неговия случай да се използва камерен агент. Това е човек на милицията, който е внедряван при заподозрян зад решетките с подходяща легенда и измислена самоличност. Целта е агентът да спечели доверието на разследвания и да се опита да разбере дали той крие нещо от органите на реда. В онези години това е официално приета практика и се използва в МВР.

"В килията при Ваньо Александров вкарват агент с псевдоним Европа - разказва криминалистът Ботьо Ботев. - Той се представя за човек, който е много наясно с начините, по които действа правораздавателната система. Камерният агент успява да убеди Александров да каже, че е убил жена си, и да направи самопризнания, защото така щял да получи по-малка присъда." И така Ваньо Александров признава убийство, което не е извършил, и е осъден на 18 години затвор.

"Познавах въпросния агент Европа от друг случай и имах доста съмнения относно неговата работа, въпреки че мои колеги ме убеждаваха колко е свестен - казва Ботьо Ботев. - Веднъж го бях използвал във връзка с разследването на един възрастен мъж, който бе заподозрян в тежко престъпление срещу свой наемател. Старецът беше настанен в специализирана болница в едно градче и там пратих и агент Европа да се опита да разбере нещо повече. И нашият човек започна да бълва информация: Заподозреният ходел да се среща с някакви хора в една гора, държал се съмнително, явно криел нещо. Агент Европа го проследил, докато старецът ходел в гората на тайните си явки, нещо чул, нещо видял.... Обаче на мен цялата тази история нещо не ми се връзваше. Възрастният мъж го изписаха от болница и той се върна в дома си в София. Накарах агента да носи записваща техника и отиде при стареца. Трябваше да го накара да говори за срещите в гората и да насочва разговора към престъплението срещу неговия наемател. И какво се оказва - когато Европа започва да пита за срещите в гората, на записа се чува как старецът избухва: "Ама каква гора бе, какви ми ги говориш ти,?! Луд ли си? Я се махай оттук..." Агентът си беше измислил цялата история от началото докрай. Питам го: "Защо ни лъжеш?".

Той кърши ръце и отговаря: "Ами вие толкова пари похарчихте по мен, аз нищо не направих. Все нещо трябваше да открия, нещо трябваше да предавам оттам..." И същият този камерен агент е бил внедрен и при Ваньо Александров."

Ваньо влиза в затвора, но серийни убийства на жени в София отново изправят на крак криминалистите през 1985 година. Отвлечени, връзвани, изнасилвани и убити са още три жертви. Развръзката настъпва случайно и благодарение на упоритостта на един районен инспектор от милицията. "Обаждат му се на инспектора за някаква дребна кражба, някакъв си отмъквал щафета салам и го хванали служители на МВР.

Но въпреки че случаят изглежда маловажен, инспекторът решава да разпореди проверка в дома на задържания. "Щом краде салам, може и друго нещо да е откраднал", казва си милиционерът. Отива кварталният в дома на крадеца на салам и намира там жена му. Проверява къщата и вижда в двора барака. Пита жената какво има там и тя му отговаря: "Мъжът ми там си ремонтира разни дреболии".

Служителят проверява и сред всички джунджурии му прави впечатление връзка ключове със специфични емблеми. Бяхме ги обявили за изчезнали от последната убита девойка. Обажда се кварталният при нас в Софийско управление и ние веднага изпращаме човек на място. Оказва се, че ключовете са от квартирата на убитото момиче в Студентски град."

Убиецът се казва Георги Добриянов от село Долни Лозен и работи като шофьор на автобус "Чавдар". Набезите си извършва, след като направи последния си курс и паркира край спирка, на която чака самотна жена. Пита я за къде пътува и предлага да я закара. След това пали автобуса и потегля към безлюдно място, връзва, изнасилва, души и убива жертвата си. В рейса са намерени множество следи от престъпленията, доказано е по безспорен начин, че Добриянов е серийният убиец. Жертвите му са общо шест. Извергът признава за убийството на Вася, жената на Ваньо Александров.

По това време невинният мъж лежи в затвора за смъртта на удушената си съпруга.

Ваньо Александров е оправдан и излиза от килията, след като е излежал 3 години и 5 месеца, присъдено му е и обезщетение. Удушвачът от Лозен Георги Добриянов е осъден на смърт и присъдата е изпълнена.