Халфът на ЦСКА 1948 Реян Даскалов: Школата в Ловеч беше като казарма

Неочаквано за мнозина отборът на ЦСКА 1948 се оказва на върха на класирането преди поредния кръг в Първа лига и въпреки че основните претенденти за титлата имат отложени мачове, столичният клуб дава заявка за важна роля в разпределението на призовите места в края на шампионата. Полузащитникът Реян Даскалов, който е сред титулярите на треньора Любослав Пенев, споделя за читателите на "България Днес" каква е тайната на успеха.

- Реян, далеч преди началото на шампионата вие смело заявихте, че отборът може да отправи дори предизвикателство към титлата. Тогава мнозина се усмихваха скептично на подобна прогноза. Колко далеч може да стигне ЦСКА 1948 през този сезон?

- В клуба се работи на високо ниво и на терена търсим победи и добри резултати. Имаме високи цели, но мислим мач за мач. Вярвам, че имаме сили в края на сезона да бъдем в челото и място в тройката е реалистична задача. А защо не да се борим и за нещо повече, ако такава възможност се открие пред нас.

- В ЦСКА 1948 се дава възможност за извява на български играчи, вие как успяхте да спечелите доверието на взискателен специалист като треньора на тима Любослав Пенев?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, но аз съм момче, което бачка здраво и дава всичко от себе си на тренировките и по време на мачовете. Явно треньорът оценява това. Винаги се стремя да играя за отбора, защото, когато някой мисли повече за собственото си представяне, а не за тима, резултатите не са добри. Аз съм отборен тип играч.

- Роден сте в Русе, но едва на 12 години напускате родния град, за да се присъедините към академията на "Литекс" в Ловеч и да преследвате мечтата си да станете професионален футболист. Колко трудно ви беше тогава?

- Първите няколко месеца бяха доста тежки. На 12 години си бях още дете и тепърва изграждах основни навици. Да си изпереш дрехите, да поддържаш в ред стаята, да спазваш всички изисквания, свързани със спортния режим и дисциплината... С много неща трябваше да се справям сам от ранна възраст. Не беше лесно и доста деца не издържаха и се отказаха. Но аз винаги съм бил много целенасочен и страшно исках да стана футболист. Когато имам цел, съм готов на всичко, за да я постигна.

- Кое беше най-тежкото задължение в школата в Ловеч?

- Да си пера дрехите на ръка (смее се). На целия етаж имаше само два бойлера и имах късмет, че единият беше в моята стая. Но след като минеха по-големите момчета, на мен често не ми оставаше много вода, за да се изкъпя. Стаята ми беше наводнявана не знам колко пъти. Тогава газех във вода до глезените. Условията бяха трудни, но това ме направи по-силен и издръжлив.

- В името на ЦСКА има и думата "армия", беше ли школата в Ловеч нещо като казарма за вас?

- Точно така беше. Оправяш се сам, спазваш режим, учиш се на точност и дисциплина. Това липсва на доста от децата сега, но аз съм видял и две и двеста. Имал съм тежки моменти, но съм ги преодолял и съм се изградил като спортист и като личност.

- В първенството с ЦСКА 1948 победихте силни отбори, спечелихте и дербито срещу "Левски", какво беше усещането след срещата със "сините"?

- Това беше един много хубав мач, играхме дълго време срещу "Левски" с човек по-малко, но издържахме. По това време "сините" бяха в много добра форма, но ние показахме дух и борбеност. Срещу "Левски" имам победа и като играч на "Царско село", така че не беше нещо ново за мен.

- Срещу ЦСКА-София загубихте болезнено, каква беше причината за това поражение според вас?

- В този мач ние сами сме си виновни за загубата. Дадохме инициативата на съперника, а и публиката помогна на ЦСКА-София... Но какво да се прави, продължаваме да бачкаме и се надяваме, да не допускаме същите грешки. Защото срещу ЦСКА-София мача си беше наш, най-малкото не трябваше да го губим.

- Предстои жребият за квалификациите за Евро 2024, какви са шансовете на националния ни отбор за класиране на финалите?

- При всички случаи целта трябва да бъде класиране на голям форум. При победата над състава на Северна Македония с 1:0 нашият отбор игра агресивно, бореше се, направи добро впечатление. Ако продължи да се работи по този начин, ще дойдат и добрите резултати. По този начин трябва да се играе - битка за всеки сантиметър от терена, със сърце и душа... Да изцедиш от себе си всяка капка сила, пък каквото ще да става. Със силно желание и борба отборът може да стигне далеч. Ако тимът играе по този начин, и публиката ще се върне на трибуните.

- Мечтаеш ли вече за повиквателна от националния селекционер Младен Кръстаич?

- Кой футболист не мечтае да играе за националния си отбор?! За мен това ще бъде огромна чест. Но аз гледам да се представям на ниво в моя клубен отбор ЦСКА 1948, а ако играя добре, това рано или късно ще бъде забелязано.