Димитър Арнаудов: Резидентната грижа подобрява живота на хората с психични разстройства и умствена изостаналост

• Сега функционират 29 центъра за услуги, трябва да станат 51. Изграждат ги общините, казва ръководителят на проекта
• „Нова дългосрочна грижа за възрастните и хората с увреждания“

- Г-н Арнаудов, Агенцията за социално подпомагане работи по проект, който реформира социалните услуги за хора с психични разстройства и с умствена изостаналост. Проектът е “Нова дългосрочна грижа за възрастните и хората с увреждания” и се финансира по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Предвижда ли се закриване на специализирани институции за хора с психични разстройства и умствена изостаналост?

- Извършихме анализ на всички специализирани институции с цел планиране на втория етап на деинституционализацията на хората с увреждания и определихме 10 специализирани институции за хора с умствена изостаналост и с психични разстройства да бъдат закрити приоритетно. Ще продължат да функционират 69 специализирани институции за хора с увреждания с общ капацитет над 4300 места. Това са 22 институции за хора с умствена изостаналост; 8 дома за хора с психични разстройства; 14 специализирани институции за лица с деменция; 21 институции за хора с физически увреждания и 4 дома за лица със сетивни нарушения, както и 82 дома за стари хора. В изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа до 1 януари 2025 г. част от тези институции също ще бъдат закрити, а домовете за стари хора ще бъдат реформирани, така че да отговарят на стандартите и критериите за качество.

Приоритетно ще бъдат закрити специализираните институции, които предоставят най-лошо качество на грижа на потребителите. Три вече са закрити, за две е стартирана процедурата.

- Какво се случва с хората? По проекта са направени оценки на 967 лица и планове как те да бъдат подкрепени да се върнат към живот в общността. За колко това вече е факт?

- До края на септември са изведени 408 потребители от специализирани институции и трайно пребиваващи пациенти от психиатрични болници. Всички са настанени в новоизградени социални услуги за резидентна грижа, разкрити по проекта.Открити са 8 услуги, в които са настанени лица от целевата група: центрове за грижа за лица с психични разстройства в Ловеч, в Хасково и в с. Съединение, община Търговище, центрове за грижа за лица с умствена изостаналост – 3 в с. Вратца, община Кюстендил, един в Малко Търново, един в с. Памукчии, община Нови пазар.

- Колко центъра за социални грижи се предвижда да бъдат изградени по проекта?

- С цел осигуряване на възможност за лица с психични разстройства и с умствена изостаналост да бъдат настанени в среда, близка до семейната, в 17 области е планирано да бъдат изградени и въведени в експлоатация 29 услуги за лица с психични разстройства и 22 – за лица с умствена изостаналост.

- Има ли вече изградени и работещи?

- От предвидените за разкриване сега функционират 21 услуги за психични разстройства и 8 за умствена изостаналост, като всички са с капацитет от по 15 места.

Освен тези, които вече споменах, центрове за пълнолетни лица с психични разстройства има в общините Струмяни, Дряново, Своге, Русе, Враца, Силистра, Сливен, а центрове за лица с умствена изостаналост – във Враца, Велики Преслав, Сливен.

- Какви са разликите в условията на живот, които новите социални услуги предоставят на потребителите в сравнение със специализираните институции?

- Институционалната грижа все още се възприема от потребителите и техните близки като най-подходяща за хора с увреждания и броят на чакащите за настаняване в специализирана институция в България е висок. Това налага развитие на алтернативи за подкрепа за живот в общността, които да премахнат специализираните институции.

В новите услуги за резидентна грижа материалната база е по-модерна. Но още по-важни са други разлики, които допринасят за подобряване качеството на живот: поставяне на потребителя в центъра на процеса; уважение към правата и достойнството на потребителите и включването им в процеса на вземане на решения; минимално ограничаване на личната свобода на лицето. Това води до устойчивост и дългосрочен ефект на постигнатите резултати.

Предоставянето на възможност за независим живот в новите услуги означава, че хората имат възможност да избират и да вземат решения къде и с кого да живеят и как да организират ежедневието си.

- Как се подготвя персоналът за работа при новия модел социални услуги?

- Ангажимент за подготовка на персонала за работа при новия модел социални услуги има съответната община, в която са разкрити. Повишава се квалификацията на всички служители. Неизменна част от този процес е непрестанен контрол и оказване на специализирана подкрепа чрез супервизия и обучения.

- Какви са основните проблеми, с които се сблъсквате при откриване на новите социални услуги?

- Новите услуги се разкриват по етап 2 на проекта. Там Агенцията за социално подпомагане не е бенефициент, бенефициент са общините. Засега липсата на новоизградени услуги е основен проблем пред създаването на възможност за независим живот и превенция на институционализацията на хората с психични разстройства и с умствена изостаналост, което е целта на проекта “Нова дългосрочна грижа за възрастните и хората с увреждания”.