Първият ни участник в "Мистър Олимпия" Добри Делев: Интернетът уби културизма!

Оттеглих се, защото станах баща

Кой е той

Добромир Делев влезе в историята на българския културизъм с първото участие в легендарното състезание "Мистър Олимпия". След победи на турнири в САЩ реши да се оттегли. Преди месец ветеранът направи своето завръщане на силно състезание в Испания. В интервюто за youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" Делев разкри интересни подробности от живота на професионалния културист.

- Поздравления за силното завръщане на турнира в Испания. Как се чувствате след толкова дълга пауза?

- Всяка година влизам в почти състезателна форма. Това, което ме дели, са едни 2-3 седмици. Тази година реших да изляза и да видя дали още съм на нивото отпреди. Реално преди четири години ми беше последното състезание.

- Каква беше причината да спрете?

- Станах баща за първи път. С жена ми сами си гледаме децата. Тази година станах баща за втори път. Трудно е. Имам зала, развивам и треньорска дейност. Да съчетаваш и състезанията на високо ниво, трябва време. Всичко това трудно се получава, когато има и деца.

- Самото решение за оттегляне трудно ли беше?

- Не много. Когато започвах да се състезавам, нямах толкова високи цели. Не съм и подозирал, че ще стигна до "Олимпия" или ще взема професионална карта. Понеже нямах и финансова възможност, всяко състезание винаги ми е било като за последно. Не се знаеше дали ще има следващо. Последните две години дойдоха най-големите резултати. 2015 и 2016-а взех две победи, класирах се на "Олимпия". Видях, че няма голяма разлика от това, което е било досега. Състезаваш се, твоите конкуренти стават най-добрите в света с изкачването, но няма възвръщаемост откъм финанси. Това беше нещо, което малко ми уби мотивацията да продължавам напред. Втората година на "Олимпия" се класирах 11-и. Дотогава българин въобще не можеше да си помисли за подобно нещо. Притеглих нещата и видях, че това, което получавам, не ме устройва. Прибрах се у дома, погледнах си трофеите и осъзнах, че скоро не съм им чистил прахта. Замислих се - дали ще са 2 или 3 трофея за първо място, пак ще си прашасват на стената.

- Кога отново ви засърбя да се състезавате?

- Винаги ми се е състезавало. Субективизмът ме отказа. Да си българин и да се опитваш да пробиваш в чужда страна и да побеждаваш техните състезатели особено в такъв субективен спорт като културизма, си е мисията невъзможна. Ти даваш всичко от себе си, жертваш време и финанси и накрая отиваш виждаш, че си по-добър от останалите, а те класират назад. Това убива мотивацията.

- Кога решихте да участвате в състезанието в Испания?

- На шега, но доста бързо се случиха нещата с минимални усилия от моя страна. Без кардио, с малко тренировки, лека диета. Жена ми беше тази, която ме надъха да се състезавам.

- Имаше още един българин - Радослав Ангелов, и завършихте първи и втори.

- За първи път се случва и може би за последен. Не искам да съм лош пророк, но в този спорт тепърва ставаме повече като хора. Не знам въобще ще има ли пак такова нещо двама българи да чакат за първо и второ място на професионално състезание.

- Какво си помислихте, когато останахте само с Радослав?

- На сцената, когато се наредихме и започнаха да съобщават призовите места, нищо не можех да чуя. По едно време Радко ме поздрави: "Братле, останахме двамата!". Въобще не можах да разбера, че са изброили всички останали. Поздрави ме момчето, каза: "Без значение кой ще се класира първи, ти за мен си оставаш първия българин завинаги №1. Аз много те уважавам". Много мъжки думи каза, което ценя. Не всеки българин разсъждава по този начин. Не обичат някой да е по-добър от тях. Радко показа мъжка постъпка.

- Радослав отива на "Мистър Олимпия". Вие сте минал през това. Дадохте ли му някакъв съвет?

- Говорихме с Радко, разбира се. Не знам до каква степен са му се променили плановете. Той каза, че просто има амбиция да отиде на "Олимпия". След толкова опити да знае, че е бил там. Предполагам, че с тези успехи мотивацията му ще скочи още.

- Отстрани сте наблюдавали кариерата на Радослав. Защо според вас той успя?

- Всичко опира до постоянство. Той е един от малкото, който продължи да си следва целите, без значение какво говорят хората и какво се случва около него. Много хора се разочароваха. Постигнаха определена форма и дотам. Или може би си помислиха, че са много яки. В един момент помислиш ли, че си нещо особено, няма да се развиваш нагоре. Културизмът е постоянно усъвършенстване. Това, което отличи Радко, е постоянството. Радвам се, че се е спрял на добър треньор. Аз последните осем години работя с най-добрия в света. Това не е евтино.

- Вие работите с американец, направил много шампиони в "Мистър Олимпия". Как се свързахте?

- На първото ми професионално състезание в Америка се класирах 17-и. Спазвах всичко, което трябваше, а кондицията не можах да я направя. Седнах да анализирам кой ще е най-добре да наема като треньор. Моят е от по-старото поколение. Намерих го във фейсбук. Обясних му, че съм много амбициозен и искам да продължавам напред. В началото започнах с него само с диета. Попитах го няма ли да ми даде тренировки, но той каза, че не съм готов. В крайна сметка направихме голяма подготовка тогава. Трети станах в Англия. Още от първата година взех най-високото постижение, което българин беше постигал дотогава. На следващата година, когато ми прати вече и тренировките - те бяха смъртоносни, разбрах, че наистина е бил прав, като ми е казвал, че още не съм готов. Когато започнахме да работим с него, минахме на час стълби сутрин и час вечер. Там е смъртоносна работата. Стълбите са ужас! Имах четири тренировки на ден - два пъти силова, два кардио. На ограничена храна става някакъв кошмар.

- Колко голяма беше разликата в резултатите в сравнение с първата година?

- Кондицията още първата година я направих. Бях в страшна форма. Но тогава в Англия не ми позволиха да победя. Много хора след състезанието дойдоха да ме поздравят. Казаха, че не могат да си обяснят защо не съм първи аз. Тогава се бях зарекъл повече в Европа да не се състезавам. Втората година имаше състезания в Америка и там дойде и първата победа.

- След нея имаше ли голям интерес към вас от специализираните списания?

- Още професионалната карта я взех от американско състезание. Победих на шампионата на Калифорния. Станах абсолютен шампион. Понеже нямах право да участвам на американския шампионат, тъй като нямам зелена карта, избрах двете най-престижни състезания. Списанията направиха интервюта с мен, добих популярност. Взех професионална карта 2013-а. В следващите две започнаха да умират списанията. Оттам тръгна и самото падение на спорта. Сега не върви заради социалните мрежи. Всичко се пренасити с информация. Преди списанията подписваха договори с всички професионалисти за по 5000 долара на месец. Напълно достатъчно да се развиваш тепърва. Отделно вече добавки и договори по стотина хиляди долара. Сега това нещо го няма и много хора се чудят защо падна нивото. Аз минах по правилния път. Бях по-млад и хората много харесваха начина, по който изглеждам. Имах фотосесии с най-добрите фотографи в Америка. Те ги пращат на списанията. Оттам тръгва името. Точно тогава бяха взели да залязват нещата. 3-4 години по-рано, ако бях станал професионалист, щях да хвана доброто време. Можеха да се направят и пари от това нещо. Малшанс.