Ренета е последният пазач на прелез

Жената работи и живее на жп гара Курило 

Стотици пътници преминават всеки ден през жп гарата в Курило. В студ и пек, в ранни зори или по късна доба, влакът приютява работници, студенти, пенсионери, българи и чужденци, малки и големи в забързаното им всекидневие. Както родители, баби и дядовци изпращат деца и внуци към големия град, гледайки потеглящия и все по-отдалечаващ се автомобил, така и тук, на жп гарата в Курило, една усмихната жена приветливо поздравява потока от пътуващи. Мнозина я познават и сърдечно поздравяват. По-младите не толкова. Но сега е шансът да я опознаят. Запознайте се с Ренета - последната прелезопазачка в столичния район Нови Искър, която сега е стрелочник на жп гарата в Курило и живее на втория ѝ етаж.

Всичко започва през 2004-а, когато успешно изкарва курсове за стрелочник-прелезопазач. Така има ценз и за двете длъжности. И двоен шанс да си намери работа, ако нещо непредвидено се случи.

Същата година започва работа на жп прелез "Факултета", който се намира между Горна Баня и Захарна фабрика. Две години работи там, когато се освобождава място за прелезопазач на жп спирка Кумарица.

Така от лятото на 2006 г. Ренета застъпва на отговорната длъжност на едно от най-оживените места в района.

Не успява да хване периода, в който предпазните бариери са се спускали ръчно и Ренета ги спуска и вдига с бутони.

Сама в стаичката на смяна, Ренета отговаря за всички преминаващи влакове и в двете посоки. Което по разписанието в онези години означава по около 25 влака за 8-часовото дежурство.

Не липсват стресиращи ситуации през годините, особено когато спира токът и веднага трябва да се реагира с поставянето на предупредителни знаци.
"Колите може и да те отнесат, но ти стоиш там и охраняваш знаците", казва Ренета.

Тогава, добавя прелезопазачката на жп спирката в Кумарица, нямало разписание за товарните влакове и чакала обаждане от гара Илиянци за идващите.

"Имаше случай, в който не се обадиха и точно в полунощ мина товарен влак. После цяла нощ съм стояла до бариерите, за да гледам дали не идва друг. Такова напрежение ми е било тогава... Добре, че беше късно и нямаше движение. С единия крак си в затвора, толкова е отговорна работата", споделя Ренета, на която остават още 8 години до пенсиониране.

И до днес тя си спомня манталитета на немалка част от шофьорите, бързащи да преминат на спуснати ­бариери и включени звукова и светлинна сигнализация. "Това е до културата на човека", отбелязва Ренета. И добавя, че се е случвало водачи да чупят бариера с колата си и да продължат без да спрат.

"Имало е и ругатни от шофьорите, че се чакало дълго за преминаване. 3 минути преди да замине влакът от предишната гара ни се нарежда по телефона да се спуснат бариерите при нас. И аз го правя. Но, понякога нервите на хората не издържат“, продължава с разказа си жената.

Въпреки целия стрес и отговорност, които ѝ носи професията, днес се усеща ароматът на носталгия по нея. Роботизирането на света и отмяната на човешката дейност действително усъвършенства и улеснява живота, оставяйки постепенно в историята професии като тази на прелезопазача. По-големите от нас си спомнят онези времена, в които отрудени жени спускаха и вдигаха бариерите на ръка, а след това и от бутони. Там, в стаичката до прелеза, винаги на смяна имаше по някой, който вършеше тази работа. На път за училище или работа, потокът от хора я срещаше и познаваше.

Девет години жената прекарва на оживения прелез, преди той да бъде направен с автоматично управление през 2015-а.

"Малко криво ми беше през 2015-а, бях свикнала много с работата. Имам много близка приятелка от Кумарица, която живееше сама и често идваше до прелеза, за да ми донесе палачинки или плодове. Въпреки стресът и напрежението от отговорната работа тя имаше и своя чар", споделя Ренета, зареяла поглед в миналото.

Днес тя се радва на две пораснали деца. Ражда на 17 години своя син, който сега е на 38 и живее със семейството си в червенобрежкото село Сухаче. От него Тодорова има две внучета - в 4-и и 6-и клас. Дъщеря ѝ скоро ще навърши 24 и ще дари Ренета с трето внуче в близко време. Семейството е в постоянна връзка и взаимопомощ, но животът не е толкова розов през годините. Най-вече за Ренета.

Два тежки пътни инцидента помрачават щастието във фамилията. Ренета има и друг син, който си отива едва на 19, пометен от трамвай. А съпругът ѝ загива в тежка катастрофа през 1992 г.

Шест години по-късно среща нов мъж. От него се ражда дъщерята, която скоро ще дари Ренета с внучка. Вторият съпруг се оказва неподходящ с времето и през 2007 г. Ренета среща друг мъж, с когото споделя хубави и трудни моменти и до наши дни, 16 години по-късно.

От 2015-а до днес последната прелезопазачка работи като стрелочник на жп гара Курило. Така изкараният през 2004 г. курс за двете длъжности стрелочник-прелезопазач се оказва едно от най-далновидните решения за нея. Вече седем години след като бариерите на жп спирка Кумарица се спускат автоматично, Ренета посреща и изпраща стотици хора всеки ден недалеч от предишната си работа – на жп гара Курило.

"Много хора, които пътуват за работа, ме познават и поздравяват всяка сутрин. Хубаво е да видиш усмихнати хора, на които да отвърнеш на сърдечния поздрав. Тези моменти, добрият колектив и работата ме зареждат", споделя Ренета.

Тя живее във ведомствено жилище на втория етаж на жп гара Курило. „Имам много здрав сън, обръгнала съм на всичко в живота, стаята ми е от другата страна на коловозите и влаковете не ми пречат. Слизам - започвам работа. Приключвам - качвам се вкъщи. Спокоен човек съм и ми е добре, не пътувам всяка сутрин и всяка вечер след работа“, разказва с типичната си заразяваща усмивка Ренета Тодорова.

А в заключение отправя послание да си спомняме за отминалите професии и години, които полека се посипват с пепелта на забравата. Да се уважаваме взаимно, да имаме култура на движение, да сме по-задружни и единни, а не толкова разделени в свят на лишения, трудности, разочарования и радости. Какъвто живот вече 55 години живее Ренета.