Реклама
https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/2268843 www.bgdnes.bg

Археологът доц. д-р Георги Нехризов: Новият Перперикон е край Любимец

Кой е той

Георги Нехризов е роден през 1957 година. Завършил е "История и археология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи в Националния археологически институт с музей към БАН. През 2006 г. придобива научна степен доктор с дисертация на тема "Керамичният комплекс от ранната желязна епоха в Източните Родопи".

Владимир Клисуров

- Д-р Нехризов, археологическото лято е към края си. Какви са резултатите до момента?

Реклама

-След 35-40 дни разкопки на комплекса "Глухите камъни" край Любимец имаме много интересни находки. Продължаваме работа на трите основни сектора на обекта. В сектор ДСеверУ се разкрива структура от ранната желязна епоха. В помещенията откриваме интересни находки, които са предимно за култови дейности. Изключително интересна е каничка с четири отвора. Напълно нефункционална по този начин, явно е свързана с ритуални действия. Имаме много богата колекция от керамични съдове и хромели. Намерихме и печати за украса на керамика. Металните находки са малко в този период, но имаме няколко игли, шила, част от фибула.

- Работите на обекта от 2008 г., какви културни периоди разкрихте?

- В централния сектор най-добре са съхранени културните периоди. Имаме над 3 метра пласт, като само тракийският период е 250-280 см. И в стратиграфски план проследяваме историята на това място в продължение на 6 века. Там открихме огнища, някои от които украсени и край които траките са изпълнявали специфични ритуали. Намерихме голямо количество животински кости, така че явно са правени жертвоприношения. С радиовъглеродния метод (Ц 14) и палеомагнетизъм, с модерни способи правим една стратиграфска таблица и описваме живота на "Глухите камъни". В южния сектор разкриваме една много голяма сграда. Едва сега стана ясно, че е трикорабна църква. Тя е втората църква на "Глухите камъни" и даде най-интересните находки.

- Какво показват те?

- Че и в античността на "Глухите камъни" е имало живот. Намерихме оброчна плочка с изобразено божество, но няма как да се каже кое е, тъй като е запазен само долният ляв ъгъл на плочката. Вижда се само крак с четири пръста и колкото и да ми се искаше да го разпознаем, няма как по четири пръста. Смятаме, че около църквата се е развивал манастир. Иначе в този сектор са представени всичките периоди на обитаване. Църквата, както и горната са изградени в Късната античност, най-вероятно втората половина на V - началото на VІ век. Намерихме една чудесна находка - капител с доста големи размери, по който са изобразени кръстове и растителни орнаменти. В църквата "Свети Димитър" в Солун има подобен капител. Открихме също монети от гръцките полиси Маронея и Абдера. В момента правим защитна сграда над разкритите структури на църквата.

- Докога продължава животът на "Глухите камъни"?

- Целият комплекс на "Глухите камъни" съществува няколко хилядолетия от времето на траките до Средновековието. Престава да съществува в самото начало на XIII век. И ние го свързваме с нашествието на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Наблизо е крепостта Фреим, която е в местността Света Марина до днешното село Ефрем. Тя не е проучена, но ние сме категорични, че това е Фреим, която се споменава в изворите, описващи края на Четвъртия кръстоносен поход. Последните монети, които откриваме, са от династията на Комнините от самия край на XII век и също показва, че малко по-късно е спрял животът тук.

- Има ли следи от битка с кръстоносците?

- Да. Има много стрели, но тепърва ще се казва кой ги е използвал, защото са много различни видове. Имало е голяма битка, църквата е била опожарена. Дали опожаряването е свързано с нашествието на кръстоносците обаче все още не е ясно.

Реклама

- В самото начало на проучванията в скалите открихте соларен знак. Успяхте ли вече да разтълкувате значението му?

- За съжаление не.

- Като се има предвид дебелината на културния пласт на "Глухите камъни", може ли да се каже, че този обект съперничи на Перперикон?

- Противопоставям се на такова сравнение, защото са имали различни функции. "Глухите камъни" е по-скоро една Света гора на Средновековието. Манастир и кой знае какво още ще намерим при добро финансиране. Докато Перперикон е един комплекс, свързан и с постоянно обитаване. Иначе на върха над "Глухите камъни" и местността Света Марина, в която се намира крепостта, най-вероятно има обект като на Перперикон. Там има огромна крепост и хората от Ефрем са категорични, че е така. Ще ви кажа, че почистихме един профил край горска пътечка и попаднахаме на пластове от тракийския период до Средновековието.

- Заради липса на финансиране ли не започват проучвания там?

- Ние работим с 10-15 пъти по-малка сума, отколкото на Перперикон. Ако имаме възможност, ще работим на по-голям фронт. Помогнете!

- Ще има ли проучвания и в Долината на тракийските царе, където също работихте през последните години?

- Ще продължим, но все още не знаем какви възможности ще ни предложи община Казанлък. Но теренните издирвания продължават от края на септември за съставяне на археологическата карта на долината.

- През предишните години работихте с американци, чехи, австралийци. Ще има ли международно участие и сега?

- Експедицията ще бъде изцяло българска. Имаме обещание от община Казанлък, че ще се проведе въпреки сериозните проблеми с финансирането. А има толкова належащи обекти в района край Севтополис, които са атакувани от иманяри. Но откакто се смени политическата власт, пари няма.

- Тоест, откакто го няма "Главният археолог Дянков", финансовите проблеми се засилиха?

- Точно така. Вие го казахте, не исках аз да го казвам. Имахме една среща през февруари, малко преди да падне, и той обеща 3,5 млн. лв. за годината само за обектите в Казанлъшко - за разкопки, проучване и консервационни работи. Но след като си отиде, няма нищо.

- За мегапроекта за социализирането на Севтополис има ли смисъл да ви питам, след като има финансови проблеми.

- Няма никакво развитие, няма пари.

- Вие отговаряте за теренните издирвания при съставянето на археологическата карта на България. Докъде стигнаха нещата?

- Всяка година обектите се увеличават и само през тази са добавени над 1000. В момента 17 500 е общата бройка. Мога да кажа, че това е много активен сезон и се включиха 50-60 експедиции. Така че повечето от тези 1000 обекта са новооткрити и археологическата карта се развива много бързо и много добре. Ние сме много добре приети в световен и европейски мащаб. Със 17-18 европейски страни правим синхронизации на базите данни. Ще завършим през 2016 година и тогава ще имаме една обща карта на културното наследство.

- Има ли съревнование и завист между страните? Например с Гърция, Италия...
- По богатство ние си съперничим, но по отношение към археологията не можем да им стъпим на малкия пръст. Ние не полагаме никакви грижи за социализация и опазване. Както и едва ли има археолози с по-ниско заплащане, включително и сред африканските държави.

 

Реклама
Реклама
Реклама