Десислава Дамянова, най-красивата участничка в обредни игри: И митничар, и кукер съм

Баща ми възроди носиите тип "беляци"

КОЯ Е ТЯ

Десислава Дамянова е на 36 г., от Благоевград. Завършва право в Югозападния университет "Неофит Рилски", но съдбата й отрежда по-различно амплоа. Името й нашумя като една от най-красивите ни митнически служителки. Освен че работи на граничен пункт "Кулата-Промахон", Десислава е любител и на кукерството. Тя разказва пред "България Днес" за любовта си към тези два мъжки "занаята".

Виктория СТОЯНОВА

- Г-жо Дамянова, откъде идва интересът ви към кукерството, което е едно тежко в буквалния смисъл занимание и с което предимно се заемат мъже?

- Моят баща е "виновникът" за това да обожавам кукерството. Може да се каже, че е наследствено. От 40 години той е колекционер и организатор на сурвакарска група. И аз съм част от тази дружина, която е доста сериозна компания от 250 човека. Винаги е празник за нас сурвакарството. Преди години по-малко жени се обличаха на кукери, но сега това не е така и се радвам. Активно започнах да се обличам като кукер от 4-5 години. Първия си кукерски костюм облякох на 2-годишна възраст.

- Вие сте част от един от знаковите български обичаи, но как мислите - забравят ли се традициите?

- Допреди няколко години обичаите ни не се приемаха особено. Не знам защо по-малко хора практикуваха типично български традиции. В последните години все повече млади се интересуват и смятам, че те ще запазят тази магия жива.

- Кукерската ви група е голяма, имате ли постижения от фестивали?

- Миналата година участвахме в международния кукерски фестивал "Сурва" в Перник и спечелихме второ място от общо 600 групи от цялата страна. Баща ми Илия има голям принос в поддържане на традициите и разпространението им. Дрехите тип "беляци", с които съм облечена на фестивалите, са възродени от него. Държим на българската нишка и затова всички се преобличаме или в кукерски дрехи, или в носии, но в никакъв случай като циганки или други по-съвременни образи. Според мен именно затова имаме толкова много поддръжници, а групата ни е от 250 човека.

- Обвързана ли сте?

- Имам семейство и син на 9 години. От момента, в който проходи, започнах да го обличам в кукерски костюми. В момента той е много запален по сурвакарството и вече сме цели 3 поколения последователи на тази магическа традиция.

- В интернет пространството потребители ви определят като достойна българка, която е много по-красива от редица носителки на награди за красота. Мислили ли сте да участвате в конкурси за красота?

- Не приемам такива надпревари и не съм участвала. За мен те са доста опорочени. В моите среди подобни изяви не са повод за гордост. Жалко е, че такива лица като последните ни избрани победителки на "Мис България" представят страната ни. Те нямат интелекта, нито визията. А като се разходиш по улицата, има толкова много красиви българки, но те просто нямат финансовата възможност да се явят на подобни конкурси.

- Как решихте да се занимавате с тази привидно мъжка професия - митничарството?

- Преди година и половина съвсем случайно попаднах в агенция "Митници" и оттогава работя на гръцката граница. Всъщност съм завършила право в Югозападния университет в Благоевград, но по стечение на обстоятелствата не го практикувам. Агенция "Митници" бяха обявили конкурс, явих се, одобриха ме и така започнах работа. Явявала съм се на конкурси и в Националната агенция по приходите (НАП), но нещата не се получиха.

- Имахте ли трудности с работата?

- Всяко начало е трудно. Професията е мъжка, изисква усилие и да можеш да се владееш. Жените не са много по владеенето, но мисля, че успявам да се справя добре.

- Как ви приемат колегите?

- Определено добре. Русата жена винаги се приема по по-различен начин, но съумях да се сработя с тях. Работя наравно с мъжете и нямам проблеми.
- Изпитвали ли сте дискриминация на работното място?
- Ами в началото като нов човек е нормално хората да са дръпнати и да те отбягват, но това е, докато те възприемат. Никога не съм била дискриминирана. Мисля, че се вписах в мъжката компания и няма такова отношения спрямо мен. Работим наравно и си помагаме.

- Обградена сте постоянно от силния пол. Получавали ли сте неприлични предложения някога?

- Не. Вероятно защото съм местна, Благоевград е малък и се познаваме, така че няма никакъв смисъл от такъв тип прояви.

- Как приема семейството ви работата, с която се заминавате?

- Напълно нормално. Помагат ми в отглеждането на детето ми, когато се налага да давам нощни дежурства. Винаги са до мен в името на моето професионално развитие.

- За митничарите у нас се смята, че са доста корумпирани, не липсват и факти в това отношение. Вас опитвали ли са се да ви подкупват?

- Не. Всичко е голямо медийно тиражиране, което не е подкрепено с факти. Работата е тежка и отговорна. Всичко това предполага една чистота на работа, защото именно така си изкарваме парите. Казвам го категорично след година и половина работа в системата.