Педагожката Полина Алексиева: Учителите оцеляваме на подаяния

Заплатата ми беше 480 лева, а квартирата 400

КОЯ Е ТЯ

Полина Алексиева е сред малцината млади и перспективни учители, които не се притесняват да говорят открито за проблемите в гилдията. На 28 години и родом от Добрич, преподавателката напуска системата след едва 6-месечен престой в държавно училище в София. След това описва колко трудно се оцелява като учител у нас, с което взривява социалните мрежи. Сега продължава с педагогиката в частна музикална школа. Какви язви в образованието прогонват младите педагози и защо е чиста саможертва преподаването в държавно училище - четете в следващите редове.

- Здравейте, Поли! Разпалихте гореща дискусия в социалните мрежи, а и извън тях за перипетиите и неволите да бъдеш учител. Кои са най-големите язви на професията педагог? Разкажете ни и за вашия личен опит.

- Най-голямата язва на професията педагог е цялостното съвременно схващане на обществото за учителската професия. Нейното омаловажаване и изкривената представа. Общото кредо, че ако не ставаш за нищо, ставаш учител, е отдавна залегнало убеждение в българския манталитет. Представата на хората в обществото за учителската професия се свежда до това, че учителите работят по 4 часа на ден, имат големи отпуски и работата с деца е лесна. Не, не е лесна. Твърде отговорна е. Помислете вие как се грижите и притеснявате за вашето дете, сега си представете какво е да се притеснявате за 25 деца за един учебен час, в който, освен че трябва да организирате часа, трябва и да им поднесете материала авантюристично, като за един млад човек. Сега помислете и как правите това по 7 учебни часа на ден със 7 различни паралелки по 25 деца, всяка паралелка нуждаеща се от индивидуален подход. С учудване на края на работната смяна ще установите, че е минал едва половин ден, но вие се чувствате така, сякаш са минали два. И това усещане няма да е заради досада от тези занимания, а заради това, че сте дали 110% в класната стая на средно 130 деца с индивидуални нужди и потребности. Заради това, мили хора, учителите работят по половин ден и на смени, защото извършената работа се равнява поне на един цял работен ден.

- Държавата се зае с увеличение на преподавателските заплати. Достатъчно решение ли е, закъсняло или нещо друго?

- Разбира се, че е редно учителският труд да бъде подобаващо възнаграден. Това би помогнало за цялостната мотивация на учителите в добрата подготовка на подрастващите. Със сигурност би повлияло и на по-ефективни резултати. Така учителите ще бъдат стимулирани да се подготвят още по-добре за часа, а това ще рефлектира върху добрата подготовка и на обучаващите се. Така ще излизат по-успешно подготвени кадри, за които да има работни позиции тук, а не да бягат в чужбина. Защо го казвам? Защото децата виждат остарялото първо в училище. Прекарвайки най-много време в старите учебни сгради, учейки по застарели учебници, обучавайки се от изтормозени учители, които едва свързват двата края, са принудени да мислят от рано за бягство. Затова първо в училище трябва да се постараем да създадем подобаваща атмосфера, приятна за обучение, което да бъде приложимо днес и сега, и то в нашата собствена страна, а не навън.

- Професията е все по-застаряваща. Дава ли се шанс на млади и перспективни учители? Какво е отношението към наскоро дипломираните педагози, което остава скрито от очите на децата и родителите?

- Дава се шанс на всички млади учители, но този шанс е свързан с някакъв вид саможертва и в известна степен благотворителност, за която благотворителност не всеки млад човек е готов. Какво искам да кажа? За да можеш да помагаш на другите, трябва първо да си помогнал на себе си. Ако ти не успяваш да свържеш двата края, но учиш другите как да го правят, е, меко казано, лицемерно. И тук не става дума за това, че ти си безотговорен човек и заради това не свързваш двата края, а става дума за това, че условията в страната ни, за да практикуваш тази професия, са недостатъчно благоприятни и обещаващи. В Библията пише, ако имаш две ризи, дай едната на нуждаещия се, а не свали своята прокъсана риза и я дай на нуждаещ се. Ами ако ти нямаш риза, как да му дадеш? Ами ти? И за теб ли някой трябва да направи същото? И вместо ние самите да си раздаваме прокъсаните ризи един на друг, трябва държавата така да организира бюджета, че да има за всички. Не трябва да сме заставени да оцеляваме на подаяния. Да измисляме DMS-и, с които сами да си помагаме. Това е чудесно, че си помагаме, но не е ли това работа на държавата? И не си ли прехвърляме сякаш парченца от прокъсани ризи един на друг? И става така, че който не иска да свали своето прокъсано парченце в саможертва за някой друг, той моментално става лош, егоист, меркантилен, гадняр.

- Как се укротяват опърничавите тийнейджъри в клас? Действително ли има агресия от тях срещу педагози?

- Опърничавите тийнейджъри са изключително интересни. В тях има нещо бунтарско, не случайно. Имат изключително нестандартно виждане за нещата и много енергия. Ролята на учителя е да им помогне тази енергия да бъде вложена в правилното място. Да ги зарази с любопитство и интерес към предмета, по който преподава. Направили го, ще се учуди от резултатите, които именно тези ученици биха постигнали. Има агресия, да, те са в такава възраст, че е изключително важно за тях да се изразяват, ако не им се дава поле за изява, ако не им се обръща внимание, те ще се опитат да го привлекат по всякакъв начин. Още, бунтуват се изключително много срещу системата. Преповтарят заучени фрази, без да знаят какво означават, и ако няма някой помагач - родители, учители, който да ги навигира в тяхното търсене, биха сгрешили много бързо. Първо, заради младостта си и второ, заради непримиримия дух, който тя носи.

- Нека да кажем каква заплата взима един млад учител в софийско училище и как се оцелява.

- Заплатата на младши учител е 760 лв. След данъците и удръжките е 620 лв. Моята месечна заплата варираше около 480 лв. средно. Оцелява се трудно. Най-евтината квартира в София в момента е 400 лв. Нали съм млад човек, искам да инвестирам в самостоятелен живот и бъдеще. Да създам семейство и да практикувам професията си. Мисля, че го заслужавам, особено след 7 години учене и живот по евтини квартири и общежития. Не ми ли се полага? Наистина ли? Да ходя ли в ъгъла наказана, задето искам това?

- Как може да се мотивира един млад човек да остане педагог и чист мазохизъм ли е това?

- Може да се мотивира един млад човек да остане педагог, когато срещне подкрепа от страна на държавата, от страна на учителите, на учениците и родителите. По-добро заплащане, разбиране и уважение.