Скъсването на Руската църква с Вселенската патриаршия - началото на трайно противопоставяне в православния свят?

Синодът на Руската православна църква (РПЦ) спря евхаристичното си общение с Вселенската патриаршия и прикани предстоятелите на другите православни църкви да дадат оценки за действията на Константинопол. Това е логична последица от последните решения на синода в Истанбул, смята руският религиовед и европеист Роман Лункин, цитиран от в. "Комерсант", предаде БТА.

Вселенската патриаршия подкрепи миналата седмица украинското искане за независима, автокефална църква. Константинопол сне анатемата от киевския патриарх Филарет и предстоятеля на Украинската автокефална православна църква Макарий, един от които се очаква да оглави бъдещата единна и независима православна църква в Украйна.

Реакцията на РПЦ означава, че вярващите в Русия не ще могат да участват в тайнствата в храмовете на Константинополската патриаршия където и да било по света, посочва Лункин.

"За РПЦ ще е от принципно значение да събере мнения от лидерите на православните църкви в страните по света. До момента нито една църква не е одобрила директно действията на Вселенския патриарх Вартоломей. Той може да остане в малцинство", допълва експертът.

Според Алексей Осипов, професор в Московската духовна академия, след скъсването на евхаристичното общение с Константинопол от страна на Москва поместните църкви няма как да си замълчат - ще се наложи да изразят мнение.

"Няма начин да избегнат този въпрос. Засега мнозина изчакват. Но щом две църкви скъсват общението си, трябва или да избереш някоя от страните, или да спреш общението и с двете. Фактически всяка поместна църква ще трябва да скъса евхаристичното общение или с Константинопол, или с РПЦ. Ситуацията никак не е лесна", отбелязва Осипов в "Известия", цитиран от Би Би Си.

След решението на синода в Москва енориашите от РПЦ не бива занапред да се молят в храмовете на Константинополската патриаршия. Инак ги очаква наказание - ако чете молитви в "забранен" храм, съответният свещеник ще трябва да се покае заради своя грях на изповед, пише "РБК".

Забраната обхваща по-специално всички православни църкви в Истанбул, както и храмовете на Света гора - на полуостров Атон, добавя вестникът.

Според политолога Алексей Макаркин, ако двете църкви скъсат изцяло своите отношения, това ще е началото на трайно противопоставяне в православния свят. Московската патриаршия ще се опитва да сплоти около себе си по-консервативните православни групи, а Константинопол ще се ориентира към по-либералните, пише "Ведомости".