Доц. Д-р Лъчезар Иванов д.м.: Когато помагам на хората, се чувствам жив, така ме е учил баща ми!

С доктор Лъчезар Иванов се познавам точно от 10 години. Политиката не го е променила по никакъв начин, напротив, още повече гледа да бъде от полза на колегите си, на студентите, на обществото. Няма негов колега, без значение от коя парламентарна група е, да не се консултира с него за свой болен близък или за обикновена настинка. Предложените от него закони засягат широк спектър от хора, от майки родилки, до малки бебета. Историята, която ми разказа, за това как е избрал пътя на лекаря, е много интересна. Искам да ви я разкажа и на вас, читателите на списание Мери, защото, както казва Лъчо, всеки човек има път в този живот, и ако една чаша е счупена, с нищо не може да бъде запазена.

От славянски език, името му Лъчезар, означава, „даряващ светлина“!

Г-н Иванов, кога сте роден, къде, зодия, какво сте учили, завършили, специализации?

Роден съм в София на 13 август 1962 година. Средното си образование изкарах в 18-а гимназия, гр. София. Образованието и спортът в живота за мен са присъствали винаги заедно. Започнах да играя баскетбол още в трети клас, затова спортът се е отразил толкова силно върху изграждането ми като човек и личност. От една страна, училището, а от друга – спортът. Те дават много качества като самодисциплина, като това, да поставяш пред себе си препятствия и да ги преодоляваш, да бъдеш отговорен, да бъдеш винаги отборен играч с колектив, да можеш да общуваш, нещо, което е изключително важно в днешно време. По-нататък животът ми се разви много интересно, защото след гимназията бях в спортна школа „Чавдар”, школа за високо спортно майсторство, и там отслужих двете години казарма. Мога да кажа, че това беше първият период в живота ми. След като завърших казармата и се уволних, трябваше да започна да играя в „Академик” - София, но поех пътя на медицината. Тук започва вторият период от моя живот. Приеха ме в Медицинска академия и все пак важно е, че докато учех, продължих да играя баскетбол. Бях в отбора на университета и много често участвахме на студентски първенства, където най-големите ни противници бяха от СУ, където играеха Мишо Миков, коментаторът от Би Ти Ви Краси Минев и още доста хора от публичното пространство, с които извън терена навсякъде ходехме заедно и бяхме приятели. Играх баскетбол, докато завърших Медицинска академия, и до този момент спортът присъстваше активно в живота ми, но след това постепенно намаля. Ожених се и заминах по разпределение в Разград. Там попаднах в разградската болница, в много труден момент. Нямаше лекари, беше момента на Голямото преселение на българските турци в Турция. Отивах в болницата в понеделник и се прибирах следващия понеделник. Имаше лекари с 35-годишен стаж, но нямаха кръстено дете на пациент на тяхно име, а аз мога с гордост да кажа, че по време на едно тежко дежурство, когато спасих и майката и детето, жената ми се отблагодари, като кръсти детето си Лъчезар.

Доктор Иванов, а Вие от кого се учехте тогава?

Книгите ми бяха най-добрия съветник, защото както знаят повечето лекари, сложните случаи стават петък, събота и неделя или през нощта. Кого да попиташ тогава, нямаше интернет като сега...........

Когато се каляваше стоманата!

Да, това го казахте Вие, беше много трудно.

А как се върнахте в София?

Върнах се след конкурс във Военно медицинска академия, то по друг начин нямаше как да се върна. Там имаше свободно място само в реанимацията. Според професор Йордан Йорданов, роднина на моя баща и еталон за всички реаниматори в България, реанимацията е най-трудната специалност и всеки не може да бъде такъв. Четох много усърдно за изпита, за да не посрамя проф. Йорданов, и баща ми, естествено. После отидох в Клиника по белодробни заболявания, където взех втора специалност вътрешни болести. Във Военна болница, където работих, лекувах доста известни личности, които бяха част от елита на държавата. Лекувал съм Коста Цонев, който беше вече политик, лекувал съм бащата на Асен Агов, дядото на Надежда Неински и мн. др. Интересно беше, когато станах политик и същите тези хора ми станаха колеги, това е много интересно като психология. Първо учих акушерство и гинекология, след това трябваше да уча вътрешни болести, после да изучавам белия дроб. Във Военна болница изкарах до 2002 г., след което ме поканиха да отида в частния център „Закрила”, където първоначално започнах като директор маркетинг в новообразувания тогава медицинско–стоматологичен център. Там се запознах с бъдещия ми политически опонент г-н Гущеров, с когото на изборите през 2005 г. бяхме опоненти. До 2005 г. завършва вторият етап от живота ми, ако мога така да го разделя, а третият етап е политическият, моята политическа кариера. Не мога да не спомена името на нашия премиер в момента и лидер на политическа партия Герб - г-н Бойко Борисов. 26 години, откакто се познаваме, той е играл важна роля в моя живот и благодарение на него третият етап от живота ми се реализира, тъй като той беше човекът, който повярва в мен и посочи мен, и съответно г-н Цветан Цветанов като негови представители в листата през 2005 г., така че на този човек дължа политическата си кариера и никога не бих помислил да се отклоня от пътя на реформи в държавата, който сме избрали. Не съм свикнал да бъда посредствен, а в политиката, когато влязох, си свалих само бялата престилка, нямах никакъв опит. Благодарен съм, че имах възможността да се обучавам и да изкарам политическа школа във Вашингтон по програмата „Лидершип”, след това изкарах още две такива обучения в САЩ и не мога да не спомена пак, че със съдействието на г-н Борисов изкарах школа по висш мениджмънт в Държавния департамент. Макар за някои и на стари години, кандидатствах във факултета по Обществено здраве, където, след като кандидатствах на общо основание, с класиране и изпити, две години следвах и завърших и второто си висше образование. След това още когато си пишех дипломната работа, я доразвих и направих докторската си дисертация на тема „Съвременни подходи за управлението на общинските болнични заведения в София”, като всъщност там беше заложен малкият модел за реформата в здравеопазването. Всеки човек трябва да знае какво иска, какво може да постигне и едва тогава да направи своята заявка и съответно тя може да бъде или да не бъде одобрена.

Как започна Вашата политическа кариера?

С господин Борисов се запознах, естествено по време на спортен мач. То стана, за кратко, а от тогава той е мой пациент. След това заедно с него, с г-н Цветан Цветанов и госпожа Йорданка Фандъкова, успяхме да създадем тримата, сдружението ГЕРБ. Впоследствие разбрахме, че чрез сдружение няма как да бъдат реализирани нашите идеи, и то прерасна в политическа партия ГЕРБ. Обикаляхме страната от сутрин до вечер, за да убеждаваме хората в нашите идеи, за това, какво искаме да постигнем. Мога да кажа, че в най-новата история на България много партии възникнаха, но малко са партиите, като ГЕРБ, която не само че спечели властта, но и реализира своята програма за реформа като един достоен член на Европейския съюз. Неслучайно нашата партия се казва Граждани за европейско развитие на България. Това са най-важните неща от моя живот.

Какъв мечтаехте да станете като малък?

Исках да стана авиатор, но израстнах много, аз съм цели 193см, ръста не ми позволи да реализирам тази моя мечта. Когато после се насочих към медицината, понеже баща ми, сестра ми, чичовците ми от двете страни са лекари, баща ми, бог да го прости, ме попита, дали ще оправдая очакванията на всички, не само да стана лекар, а трябва да стана ДОБЪР ЛЕКАР!Тогава ме подкрепи майка ми, която работеше като директор на библиотеката в Лесотехническия университет, а после беше Заместник - директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“.

Липсва ли Ви практиката сега, когато се занимавате с политика?

В началото ми липсваше практиката, но се убедих, откакто съм политик, че мога да помагам много повече на хората със законопроекти и с предложения за промяна в закона, така че мисля, че намерих себе си.

Как минава сега един Ваш ден?

Дните ми минават изключително напрегнато, те са под график, почти по минути ми е разграден графикът за деня. Ставам сутрин в 6 часа, спортувам всеки ден, качвам се на велоергометъра, въртя някъде между 9 и 12 км, правя лицеви опори и коремни преси, в 7.10 събуждам дъщеричката ми и в 7.30 я изпращам на училище, а аз тръгвам към Парламента. После срещи с избиратели, комисии, изработване на закони.

Като казахте закони, кои са законопроектите, които сте предложили и се гордеете с тях?

Гордея се с няколко закона:

- Първият е българските жени да раждат безплатно, без значение осигурени ли са или не, където и да се намират в България, това е закон от 2007 година, бях сам, независим депутат, лавирах между ДПС и НДСВ за подкрепа.

- Вторият закон – за разбиването на монополите при аптеките. Според мен не е правилно, хора, които имат големи финансови възможнсти, да имат и завод за лекарства, дистрибуция и аптеки, защото така се контролират цените на лекарствата. А цените трябва да се определят от свободната конкуренция на стоките.

- Третият закон е свързан с приемането на закона за ваксина срещу рака на шийката на матката. Тогава против този закон се обяви министър на здравеопазването, който беше от нашето правителство. Между първо и второ четене на бюджета успях да вкарам закона.

- И последният, но не последен по важност е свързан с бебетата и кърмачета, които се имунизират срещу ротавирусните инфекции, и сега майките могат да бъдат спокойни, защото преди това имаше много смъртни случаи е летален изход.

- В момента разработваме нова програма за противогрипната ваксина за възрастни хора над 60 години. Лично аз съм внесъл над 30 промени в Закона за лекарствата, защото много от тях се изнасят, например за ревматоидни заболявания, а в аптеките казват, че са изкупени. Смятам, че ние затова сме тук, да помагаме на хората.

Занимавате се и с научна дейност. Преподавател сте в Медицинския университет?

Аз съм вярващ в Бог човек и мисля, че всеки има мисия на тази земя, и трябва да прави добро. Моят баща казваше, направи добро, хвърли го зад теб и не чакай благодарност. В трудни моменти, добрините, които си правил, ще се превърнат в мост и ти така ще преминеш през изпитанието. Така и аз, гледам винаги, с каквото мога, да помагам. Моят чичо, професор Денчев, с който също много се гордея, е един от основоположниците на имунологията в България, създател на имунизационния календар. Винаги ме е учил, ако искаш някога да изобретиш нещо, първо го изпитай на себе си и тогава го прилагай на останалите. Така и аз мога да споделя първо с теб една новина, имам специален проект за повишаване на имунитета на хора с имунен дефицит и още една форма, за подрастващи. За първите е инжекционната форма, а за втората група, капки и спрей. Когато помагам на хората, се чувствам жив, както ме е учил баща ми!

Има ли нещо, което не ни достига на нас, българите, за да живеем по-добре?

На българите не ни достига, първо това, че не можем да приемем, че човекът, който седи до нас, е по-способен и по-кадърен, да признаем превъзходството на човека до нас. Второто нещо е, че не сме научени да работим в екип, нещо изключително важно. Третото, това е – завистта, която също ни пречи. Трябва да бъдем по-добри и състрадателни в ежедневието, да вкараме малко повече сърце и емоция в това, което правим, и нещата ще ни се случват. Това според мен е много важно.

Как се виждате след 10 години?

Бих искал най-вече да бъда здрав и мисля, че ще намеря своето поприще, ако не се занимавам с политика. Има доста неща, с които мога да бъда полезен на обществото, с това, което съм научил. Много хора си мислят, че като си депутат, ти ще забогатееш или си забогатял, което не е така. Човек може да забогатее само от професията си или от своите способности.

Познавам Ви от 2008 година, от тогава до сега, колко килограма отслабнахте?

Човек трябва да се грижи за здравето си, а наднорменото тегло е пречка и в работата, и за самия човек. Отслабнах над 20 килограма, за около 1 година. Правилата са обикновени, не ям сладко след 18 часа, храня се разделно, рядко консумирам хляб, готвя често риба и диетични храни.

Когато сте свободен, какво обичате най-много да правите?

Това обикновено е в събота, когато съм вкъщи, правя специални палачинки, с пресни домашни яйца, подготвям масата и цялата къща мирише на палачинки. Тогава събуждам жена ми и дъщеричката, и така започва моята почивка. Каква по-красива събота от това, да бъдеш с най-любимите си хора!

Интервюто взе Мариана Аршева