Реклама
https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/7158400 www.bgdnes.bg

Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели: Бюджетът за култура е подигравка

Писателите не хленчат за пари, не ходят на протести

Кой е той

Боян Ангелов е роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Автор е на повече от 23 поетични книги, като много от тях са преведени и на чужди езици. От края на 2012 г. е директор на издателство "Български писател", а от юни 2014 г. - председател на Съюза на българските писатели.

- 105 години Съюз на писателите никак не е малко. Как ще премине празникът ви утре?

Реклама

- Годините са и малко, и много. Очакваме на празника ни да присъства президентът Румен Радев, тъй като той е патрон на честването, министърът на културата Боил Банов и всички колеги. Ще се съберем в НДК, където ще прозвучат стихове от наши класици. Денят ще е и премиера на двутомник, който излиза във връзка със 105-годишнината на съюза и се нарича „Иде ли“, от произведението на Иван Вазов.

- Да си български писател още ли е духовна привилегия, г-н Ангелов?

- Не бих казал вече, че е привилегия, остана само чувството за отговорност. Защото явно държавата от няколко десетилетия не обръща внимание на българските писатели. Не искам да говоря за тези писатели, които са избрани и обслужват една или друга политическа конюнктура, а за няколкостотинте български писатели, които работят тежки професии, но са избрали писателския труд за свое призвание. И може би тази двутомна антология, която ще представим, точно показва мястото, ролята и значението на българските писатели в обществото. А то е голямо, защото след време едва ли някой ще помни кой е бил управляващ, но големите писатели на времето си винаги ще се знаят. Например, ако попитаме човек, живял по времето на Димчо Дебелянов, кой е бил министър-председател, едва ли ще се досети. Но няма как да не знае кои са Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Елин Пелин, Йордан Йовков. Това са духовните жалони на българската култура. Затова апелираме към държавниците да обърнат внимание на българския книжовен език, защото това е най-голямото ни богатство, с което можем да се сравняваме с най-напредналите цивилизации.

- В този смисъл кога ще внесете законопроекта за българския език?

- Той е внасян няколко пъти още от 90-те години, когато председател бе Николай Хайтов. Сега заставаме зад него чрез внасянето му от името на проф. Станислав Станилов, който е депутат и член на съюза ни. В лицето на президента Радев имаме защита на идеята, както и от страна на председателя на комисията по култура г-н Вежди Рашидов.

- Когато седнахте в стола на Иван Вазов, какви цели си поставихте и какво свършихте досега?

- Много неща направихме и смятам, че с днешна дата държавните институции започнаха да припознават СБП като най-старата и авторитетна творческа асоциация. Но, разбира се, имаме и още какво да направим. Особено трудно ни е и с този процент за култура, който се отпуска от държавата и е изключително недостатъчен. Това е смехотворно - бюджетът за култура е половин процент от целия държавен бюджет. Това е подигравка. Освен това се борим за защита на авторските права на писателите, нещо, което в момента никой не прави. Ние сме най-незащитената гилдия от всички.

- Вие обаче получавате сериозна подкрепа от писателите. Какво означава за вас тя?

Реклама

- Моят отговор е, че истинските български писатели са трезви, разумни, горди хора. Те не хленчат за пари и награди, няма да ги видите в протестърски групички. Ала са безкрайно огорчени и отвратени от недостойните политически машинации, от безскрупулните грабители на обществени блага, от хамелеонщината на партийни самозванци. И затова създават творби, в които осмиват и заклеймяват всичко това, но тиражите на техните книги са драматично ниски и не могат да достигнат до повече хора. Само слепият не може да види надигащото се всеобщо недоволство и само глухият не чува как под ледовете на мнимото смирение бушуват необуздани води.

- През юни съюза напуснаха няколко човека, а в едно от писмата си Петко Братинов каза, че никога не би си простил лекомислието и равнодушието, която е проявявал към избирането на новите членове в съюза. Сподели, че от 700 човека в съюза писатели били 100, а останалите „пълнеж".

- Всяка личност е сложна, особено писателската. Писателят в по-голяма или по-малка степен е егоцентричен и очаква някакво признание, без значение откъде ще дойде то. Не бива да се забравя и че съюзът ни е доброволно сдружение, а в устава ни е посочено, че нямаш право да членуваш в други сдружения, фондове и т.н. Защото да си член на СБП е кауза, съюзът ни може без всички. Той ще просъществува. Създаден е през 1913 г. след края на Междусъюзническата война. Тогава младите писатели, завърнали се от фронта, решават да спасят духа на България и тези 20-ина млади офицери се обръщат към най-авторитетните български писатели – Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, д-р Кръстю Кръстев, проф. Александър Теодоров – Балан, Тодор Страшимиров, Тодор Влайков, и ги молят те да станат почетни членове на този съюз. Те се съгласяват, а председател става Иван Вазов. Само името на Патриарха на българската литература да споменем, и то вече задължава да служиш и на националните ценности, когато си част от този съюз. Колкото до писмото на Петко Братинов, той за себе си може и да е прав, но аз не смятам, че само 100 човека са писатели при нас, а другите не стават. Всеки има своето място при нас, щом управителните съвети през годините са преценили, че тези хора имат качества.

- Някои твърдят, че такова чудо Съюз на писателите няма никъде по света и че не е нужно.

- Напротив, не знам дали съществува държава без такова творческо обединение, независимо как ще се нарича - съюз, сдружение, гилдия, клуб и пр. Нашият съюз е редовен член на Международното съобщество на писателите в Москва и на Европейската асоциация на писателските организации в Брюксел.

- Как съхранявате организацията, така че да заема полагащото й се водещо място във формирането на българската духовност. Защото в един средновековен трактат се казва: "Когато отминат мрачните времена, хората няма да кажат "Какви мрачни времена бяха!", а ще попитат: "Къде бяха поетите?".

- Членството в СБП не е формалност, не е монопол или индулгенция, нито пък е защитена пазарна марка. Да, времето е мрачно и писателите не отминават това в писанията си. Най-мъчно ми е, че пропастта, която зее между несправедливо забогатели хора и несправедливо останали бедни, става се по-голяма. Тази несправедливост не може да бъде оправдана по никакъв начин.

- Как се отнасяте към определените автори, които се вадят от учебниците?

- Смятам, че въпросът може да се реши, като се направи така, че по всеки предмет да има само по един учебник, а не по няколко, както е сега. Получава се търговия на частни издателства, толерирана от държавата. Навремето имаше „Библиотека за ученика“, която беше приоритет на съюза на издателството ни „Български писател“. Сега никой не се допитва дори за нас. А пък ако погледнете литературните сайтове в интернет, ще се ужасите колко много класици там са написани с умопомрачителни правописни грешки. Това са неща, които остават в пространството, което е много далеч от истинската литература.

- Но пък и много родители казват: Какъв е този Вазов, в чийто творби е пълно с турцизми, децата трябва да ги четат с речник.

- На тези хора бих казал, че старите думи са като старото злато. Това е нашето най-голямо богатство – езикът ни.

Реклама
Реклама
Реклама