Боряна Богданова
Днес ви представяме Боряна Богданова. Тя е родена на 1 август в София преди 28 години. Завършила е английска филология в СУ"Св. Климент Охридски", а по-късно и магистратура "ИТ в медийния бизнес".Работи в преводаческа агенция, а в свободното си време пише, пер и снима. "След като осъзнах как хората си отиват под една или друга форма, се появии нуждата да отразявам това извън себе си. Затова и пиша толкова за загубите. Те са част от нас.", казва Боряна.
Еднодневно
из самотните следобеди на юни
се обичаме и после се забравяме
и водим диалози с тишината
и за други незначителности страдаме
а безметежно пътя ни минава времето
докато се раждаме, случваме, умираме
я виж как мухата се разхожда
във сребристите коси на младостта ни
наш e нейният живот и трае ден през месец юни
***
Смяна на поста
поне едно е сигурно
поне ноември няма да ни предаде
и ще оправдае скромните очаквания
че листата в крайна сметка ще се уморят
след угасналата революция за отлитане на юг
ще капитулират кротко във краката ни
поне това е сигурно
във този нестабилен свят
есента предава се на зимата
поне това ни е опора
засега
***
Навици
не пуша по принцип
и мразя цигарите
но ти си най-долу
накрая в кутията
и гледаш как
една след друга запалвам
още малко
по-бързо да стигна до теб
и се задъхвам, любов
пуша без принципи
никотин и катрани
любов и доверие
не ги пише вече
а са вредни за здравето
и ги вдишвам за теб
издишани вярвания
посягам - последна е
и всичко е дим
откажи се - ми каза
от ужасните навици
скърши и нея
и ме прекърши на две
не ти мигна окото
ти нямаш очи
нали си празен отвътре
само дъно в кутия
***
21 грама
колко е тихо навън
а отвътре вали
20 грама е дъжд
и малко остава
тежи като тон
единият грам
последен от мен
изваляваш
***
Болеше
Стъкълца убиват ме.
Не смея да ги преживея.
Преглъщам ги за миг.
Виж как удавям се в сълзи.
А сок от грозде са.
Отдавна ферментирал.
Така ранимо обичаше ме ти.
Не съм ядосана.
Парченцата не са от твоето тяло.
Нашата любов прозираше и отпреди.
Гола беше. Скочи. И на прах е вече.
Тя себе си уби. А аз започвам отначало.
***
В чакане на себе си
сред многоточия от есенни листа
разпръснати по стълбите пред вкъщи
седя и съм в очакване на мене
да се прибера от другите тела
които раздавах до последно
на онези, които не заслужиха
и седя на горното стъпало
а листата са пресъхнали
със всяка крачка по-надолу
измачкани като плътта ми
са след всеки край
и всеки дъх в началото
и на пръсти броя
кога ще се върнасама
ще дойда на себе си
след 3, не сме вече 2, а 1
…
задълго е тихо
ромони есента
отново съм спряла по пътя
***
Жертва
сенките ни се докосваха
преплитаха една във друга себе си
и сливаха безплътно рамене
пръстите им бяха впити
и безшумни
а на светилната
ние - не
протягаше ръката си към моята
отдръпнах я
не те обичах
вече не
тръгна си
и сянката ти
моята ми взе
***
Морска звезда
любовта ми към теб е
загниваща морска звезда
била отдавна красива
а в симетрия на дъното
безжизнено вече се свива
и няма пет живота
колкото ръце
протегнати към теб
за да разбере
че по-дълбоко вече
няма накъде
***
От шестия етаж
на пейката пред блока
често се разхождаха трохи
листа и семки от преди година
изсъхнали, изплюха ги от скука
потънали във важни разговори
днес, а после вече бяха други
изпушиха кутии, изстрадали
поне до седмица са минали
и нови седнали играят табла
и мирише на ракия, за живота пият
докато не ги повика тя, смъртта
или по-страшното - старата с тигана
и идват млади влюбени по двама
става тъмно, тръгват си по трима
и няма никой утре рано на студа
изгубила е само себе си една жена
а мъж след нея вестника изяжда
осми А за осми път избягали от час
а тя винаги ги гледа от високо
всеки ден от седем сутринта
дали наистина чуждите животи
по-лесно се преглъщат в самота
