Изобретателят Петър Бодуров: Най-мощният чук в света е български

Удря със скорост 22 метра в секунда 

КОЙ Е ТОЙ

Инженер Петър Бодуров е изобретател. Ракетните технологии и Космосът го вдъхновяват за изобретенията му. За разработките му на чукове с ракетно задвижване има 10 патента у нас и два в Германия. Работи заедно с дългогодишния си партньор инж. Васил Генчев и неговия по-голям син инж. Стефан Генчев.

- С какво е уникален разработеният от вас чук за разбиване на скали?

- Ние предлагаме универсален чук, който е с много малка обща маса спрямо съществуващите подобни чукове - под 2000 кг е, с ударна част едва 700 кг и може да нанася удари с висока скорост (до 22 метра в секунда) под всякакъв ъгъл в пространството. Високата скорост се постига с помощта на уникален специално разработен реактивен двигател с твърдо или течно гориво. Поради малката си маса чукът може да се транспортира с масова транспортна техника и да нанася удари по скали и на труднодостъпни места, например при каменопади в планините. Със същия високоскоростен удар може да се стабилизират и нестабилни почви, например льосови и глинести. Това е една от важните задачи в строителството. Предлаганата иновация е световна новост.

- Това ли е най-мощният чук в света?

- Едноударни чукове се предлагат от новозеландска фирма. За транспортирането им се използват фадроми и багери. Те могат да работят само във вертикално положение и нанасят удар със скорост до 4,85 м/с. Голям недостатък на тези чукове е и това, че нанасят удар чрез посредник, т.е. непряк удар, който е неефективен спрямо прекия удар. Масата на ударната част на най-мощния им чук е 8350 кг, а общата маса до 60 000 кг. Поради голямата скорост на удара нашият чук за разбиване на скали създава удар, който е еквивалентен на удар с хидравличен чук с маса на падащата част 12 000 кг. Тъй като няма информация за чук с по-голяма ударна част, излиза, че нашият в момента е най-мощният в света.

- Какво ви накара да го задвижвате с реактивен двигател?

- Имаме вече натрупан дългогодишен опит с деформиране на метални сплави, брикетиране на стружки и забиване на пилоти с помощта на ракетни двигатели с твърдо и течно гориво. Всички тези операции, които сме осъществили с помощта на ракетни двигатели, са извънредно перспективни, но не са развивани поради факта, че повече от 20 години у нас няма условия за финансиране на значими иновации. А ракетният двигател е най-добрият преобразувател на енергия и с най-висок коефициент на полезно действие от всички известни ни двигатели - 4 индустриални, парен, електрически, турбинен и ДВГ, и 2 транспортни, ракетен и барутен. Ще напомня, че в ракетната техника са вложени немислими средства и дейности на може би най-подготвените хора и е безобразие поне част от получените резултати да не се използват и за граждански цели. В момента с ракетни двигатели се транспортират взрив, апаратура и хора, като 99,99% от съществуващите ракетни двигатели са с военно предназначение. Всеки ракетен двигател е буквално букет от най-високи технологии и всичко това се използва еднократно. Едва сега започнаха да правят опити с многократно използване на някои степени на ракети носители.

- Кой е най-твърдият вид скала, който може да разруши?

- За тестовете използвахме скални блокове от минерала андезит, който по якост е равностоен на гранита. Блоковете за тестовете доставихме от кариера край село Братя Кунчеви (Старазагорско). Смята се, че от масовите скали най-здрав е минералът базалт. От него се изработват детайли и се използва в петрургията (каменолеене). Не смятаме, че ще имаме проблеми с разрушаване, на който и да било скален минерал.

- Разкажете за идеята си да помогнете за изграждането на магистрали в Северна България.

- Аз и партньорите ми не сме строителни инженери и идеята за стабилизиране на нестабилни почви дойде от проф. Добрин Денев от Университета по архитектура, строителство и геодезия, който от години следи нашите разработки. Посочи ни, че предстои мащабно строителство на магистрали в Северна България и един от големите проблеми е, че цялата Северна България е покрита с пласт от льос. И той вижда в нашата машина една възможност за стабилизиране на тези нестабилни почви чрез новата технология. Но вече 9 месеца не можем да намерим у нас строителна фирма, с която да проведем подходящите тестове. Към Пътната агенция вече не се обръщаме, защото преди няколко години един от шефовете там направо ни каза да си гледаме пенсиите и да не ги занимаваме.

- Можеше ли да се реагира по-бързо при разчистването на падналата скала в Кресненското дефиле, която блокира движението на влакове?

- Разбира се, дори можехме да нанесем хоризонтални удари по нестабилните отвесни стени, но предполагам, че не знаеха за нашите възможности.

- Има ли места в България, които могат превантивно да се обезопасят и да не падат скали?

- Разбира се, че има и могат да се обезопасят превантивно, но пак трябват предприемчиви хора и финансиране.

- Успешно ли реактивните двигатели се използват в задвижването на машини и какви предимства имат?

- Досега сме получили много добри резултати при щамповане на стоманени зъбни колела от задния мост на мотокари, при брикетиране на стоманени и чугунени стружки и за забиване на пилоти. Към тези успехи трябва да добавим и успешното разрушаване на скали. Перспективите пред индустриалните ракетни двигатели са огромни, защото те тепърва ще навлизат в техниката и ще разкриват своите уникални възможности.

- Кога разработихте първия си реактивен двигател?

- Първият индустриален двигател бе с твърдо гориво и бе изработен през 1989 г. Първият индустриален двигател с течно гориво, авиационен керосин и газообразен окислител, сгъстен атмосферен въздух, бе изработен през 1993 г. и успешно тестван през 1994 г. След това изработихме и тествахме и други двигатели.

- С кое ваше изобретение най-силно се гордеете?

- Разбира се, с ракетния чук. Все пак първи ковах с ракета!

- Какво искате да изобретите, но още не сте го направили?

- Искам да построя една хипотетична машина, която специалистите по ковашки машини наричат импактор. Това е чук с две насрещно движещи се, но свободни ударни части. Правени са многобройни опити в САЩ, Англия и СССР, но неуспешно. Просто възможностите на пневматиката и хидравликата не позволяват да се получи синхронен удар на две свободни части. През 1988 г. построих опитен образец на такъв импактор, при който ударните части се задвижваха от ракетни двигатели с твърдо гориво и доказах тази възможност - синхронен удар на свободни части. Ако се направят такива машини, те ще имат практически неограничени силови възможности и намалена с до 55% обща маса спрямо съществуващите ковашки машини. Убеден съм, че реализацията на подобна машина е по възможностите само на ракетните двигатели.