Гергана Красимирова Ангелова
Казвам се Гергана Красимирова Ангелова. Родена съм на в град София на 11.07.1987г.
Разбрах, че умея да пресъздавам мислите и нещата които чувствам през 1996 година, когато моята баба Крема Аспарухова Кънчева, ме записа в литературно студио с ръководител Г-жа Стратиева в гр. Брезник, където прекарах по- голямата част от детството си.
На тези две дами дължа много и поради тази причина ги споменавам в писмото си. В момента работя в телекомуникационна компания в дирекция за Обслужване на клиенти. Занимавам се любителски с рисуване и изработвам аксесоари за дома от коркови тапи. Обичам да пътувам, да чета книги, да слушам Рок музика и да гледам биографични филми. Никога не съм се занимавала професионално с писане и нямам издавани стихосбирки, но това е голямата ми страст и за мен е важно всичко, което изразявам в стиховете си, да идва от сърцето.
1.
***
Не ме поглеждай повече...
недей.
Загуби правото да бъда твоя.
Мислите повтарят- "Чувствата си овладей".
Загубих днес стоически двубоя.
Навън отдавна и усилено вали.
Дъждовни капки се забиват във прозореца.
Бързи стъпки... може би си ти...
стъпките затихнаха...
спря дъжда...
избяга " вестоносеца"...
2.
***
Няма те днес и утре няма да си тук.
Поредна спирка на самотна гара.
Подлъгах се от този дълъг път,
остана време, само за една цигара.
В дима се изписа една самота,
и всичко бавно се разпада.
Събудих се, посрещна ме деня,
посрещна ме и празната ми стая.
3.
***
В червените чаршафи потопи ме.
Хвани ръцете ми, целувай жадно.
В изгарящите ти прегъдки разтопи ме.
И искай, искай всичко- безпощадно.
Докосвай смело, изгори ме.
Поглъщащ огън ни изпепелява.
Във тази нощ, прохладна отведи ме,
където дивото над всичко надделява.
4.
***
Стопих в сърцето всички ледове.
Щастлива бях и се усмихвах.
И в зимните огромни студове,
с прегръдките ти топли свикнах.
Сега самотно е във моето легло.
Самотна е и празната ми стая.
Лятото донесе кратки, топли дъждове,
а от тях най- лесно се изгаря.
5.
***
Не се обърквай. Не! Не е любов!
Но искам теб в самотното ми време.
За тази страст, разбрах, не си готов!
Ума ти, не успя да я приеме.
Не се залъгвай! Не! Тук няма послеслов!
От страх не поговорих с тебе!
И честно... Не! Не е любов...
и от счупеното ти сърце, дял няма да си вземе.
6.
***
Не можеш да застанеш над нещата,
когато лично те засягат.
Не можеш и да игнорираш самотата,
когато мислите за нея те влудяват.
Не можеш да се скриеш от съдбата,
когато тя зад ъгъла те гледа.
Можеш да се предадеш на прямотата,
макар и да не води до победа.
7.
***
Като бурно море ме привличаш,
а знаеш- не мога да плувам....
Предварително края предричаш,
а аз удавницата -
във прегръдката твоя нахлувам...
Безразличен към мен се наричаш,
до брега, опитах да доплувам,
упорит отново истината ще отричаш,
че умея-
нещо във душата ти да разбунтувам.
8.
***
Допуснах те до себе си- погрешка.
Но някак лесно разпиля се в същността ми.
И от дързостта си толкова невежа и човешка,
пред теб показах само глупостта ми.
Аз зная, вършех грешка подир грешка.
Опитах да покажа стойността си.
Погледна честността ми със насмешка.
Избра да бъдеш сам в сигурността си.
9.
***
Ти си дявола, пристигащ посред нощ.
В мислите ми като у дома се настаняваш.
Трепери тялото- настъпва полунощ.
Над самотата, в тъмнината надделяваш.
Ти си като тъмна сила, в мрачна нощ.
Да те имам истински ми забраняваш.
Знаеш ли, обаче... пак по навик лош...
в сънищата мои непрестанно се явяваш.
10.
***
Като наркотик ми действаш.
И в ръцете ти неистово треперя...
Нима не можеш вече да усещаш?
Път към теб не мога да намеря...
Сигурна съм, че за всичко се досещаш,
от допира ти, знаеш, пак ще потреперя.
Когато със усмивка топла ме посрещнеш,
тогава капка щастие, ще си отмеря.
11.
***
Преминават в живота непрестанно
сладости, горчилки и лъжи.
Понякога си мисля, че е странно
да повярвам отново в своите мечти.
Но появява се искра съвсем спонтанно.
Въвличам се сред чужди съдби.
И моето терзание така банално
остава във отминалите дни.
12.
***
На мръкване броя, безбройните въздишки,
на слънцето, отнемащо лъчите си.
Луната се показва между облачните нишки,
души безчетни търсят в тъмното съдбите си.
Съня ме сграбчва в прегръдки стръвнишки.
Безгласно наказваме само душите си.
Вързани са устните с невидими каишки.
И в самота отново прекарваме дните си.
13.
***
Чаршафите ми скрито
пазят суетата,
на твоите знаещи,
изгарящи целувки.
Понякога се вглеждам там,
през тишината,
където обрисуваше ме,
с хиляди милувки.
Леглото пак потъва
в тъмнината,
след грешните ни
луди стъпки.
Една догаряща в нощта цигара,
отново прави среща с
незагасващи по тебе тръпки.
14.
***
Не ми остави никаква надежда,
макар че още те усещам.
Приключихме. Така изглежда.
Друг в прегръдките си ще посрещам.
Тръпката от тебе се зарежда.
И допира ти, още ме влудява.
И защо все още, така ме поглеждаш?
Жажда от сладострастие ме завладява.
Сърцето своето бреме наследява.
Да можех само днес да те забравя!
Ума да спре да се надява.
От страст безмерна, човек най- лесно се отравя!
15.
***
Не ме гледай с поглед презрителен.
Нима честността върви с
доживотна присъда?
Мразиш лъжите... слагам ти въпросителен...
Нима не поиска да бъда
с теб друга?
Не ме поучавай, сигурен и внушителен.
Само си мислиш,
че ми правиш услуга...
Навлязох с теб в процес възпалителен.
Не ставай язвителен,
всичко е моя заслуга!
16.
***
Ти си в мен.
Над мен.
Под мен.
До болка.
Ти си там.
И тук.
И беше.
Само толкова...
Ти си някой.
Никой.
Непознат и...
временен...
Ти си сам.
Сама съм.
Ала беше...
ненавремененно...
17.
***
Живота се върти в една посока.
Влюбваш се, политаш, сетне падаш.
Няма кой да ти даде насока.
Надяваш се, играеш, после бягаш.
Мислиш, че съдбата е жестока.
Вдъхновяваш, искаш, нещо обещаваш.
Летвата става прекалено висока.
обобщаваш се, прощаваш, и си заминаваш...
18.
***
Уморих се от чужди съвети.
От мнения разни на хора случайни.
Душата може и сама да свети!
Не са ми нужни умове всезнайни.
Уморих се от празни любови.
От малки надежди и думи омайни.
Изградих живот, сама от основи,
и само те се оказаха трайни.
Уморих се от страхове, от лъжи,
от отношения краткотрайни.
Пътя сам пред мен ще освети,
душа, сърце и истини незнайни.
19.
***
Тъга, история и грешка.
Светлина покрита с прах.
Не се превърнах в куха пешка!
Няма в мене вече страх?!
Сълза, съждения и рандеву погрешка.
Любима песен, смъртен грях...
Как може този плам да бъде грешка,
щом себе си в очите ти, видях?!
20.
***
Минава времето.
Минава...
Всичко е шаблон.
Остава бремето.
Остава...
Откриваш празен хоризонт.
Минава времето.
И отминава.
Скрит под сигурен заслон.
Остава бремето.
Душата не въстава.
Кажи...
намерил ли си сигурен подслон?!
21.
***
Говоря много, ала тук на листа,
със малко думи лесно казвам всичко.
Посрещам вятъра в играта му, скалиста.
И слагам точките категорично.
Пиесата владее душата на артиста,
дори изпълнена, във време драматично.
Художника изтръгна мечтата напориста,
за да може да я подобри драстично.
22.
***
Не искам обещания.
Не искам надежди.
Не искам покаяния.
Не искам празни срещи.
Не искам съжаления.
Не искам чужди мисли.
Не искам откровения,
безумни и първични.
Не искам страдания.
Не искам думи безутешни.
Не искам проповеди,
на хората така "човечни".
Не искам смирение.
Не искам и определение.
Не искам обич носеща
разруха...
Не искам да съм ничия,
и никога, от никого нечута...
23.
***
Навън вали....
Мечти.
Желания.
Съдби.
За шанс,
за утеха,
за обич....
те... молят.
Звезден дъжд.
Земята покри.
Измама.
Копнеж.
Може би,
воля?!
Навън вали...
Със порива
на мислите,
се боря.
Изтръгвам те
бавно...
А небето дъждовно...
мълчи...
злостно...
мълчи...
непреклонно...
24.
***
Вървя по улицата, мразя тротоара.
Деня си тръгва бавно, тежко и мълчи.
Една забравена във ъгъла китара,
събира наивни по детски мечти.
Поднесох на душата си репертоара-
"Няма ли обич, няма да има сълзи."
Събрах най- хубавото, скрих го в будоара.
Нощите от страст, превърнах лесно в дни.
Гори в една посока непрестанно фара,
отразява се във семплите вълни.
Във въздуха се носи изгаряща поквара.
И там, във мрака, ме имаш само ти.
25.
***
Безчувствени стоим един до друг?!
А всъщност тръпнем във очакване.
Миналото шепне със неспирен звук!
Не е честно, но не сме и за оплакване.
С теб вечно ли ще стигаме дотук?
Не! Няма да се мъча със догатване!
Света ни ще започне, и ще свърши тук!
Бутона "Стоп", ще сложа на изчакване?
26.
***
Дъждовно е! Успокоително! Приятно!.
Оставам с мислите съвсем сама!
Нощта настъпи гръмко! Но е още лятно!
Потапям се във приказката на дъжда!
Небето е безкрайно необятно!
Изгрява цяла, сребърна луна!
Спря дъжда! И някак непонятно,
все към вчера бяга мисълта!
