Росен Николов

Казвам се Росен Николов, от Варна, на 33 години, поет, артист. Имам черен колан по таекуондо. Участник в „Х-фактор“. Филм с Джерард Бътлър и още. Първата ми издадена стихосбирка се нарича "Безвремие ". Предстои втора. Мои творби са отпечатани в алманах в Русия, както и в алманах на ИУ – Варна.

1.
- Красив ли съм? - залеза ме попита. -
Не съм се виждал и не мога да знам.
Казват, че предизвиквам възхита,
но тежко е, когато не знаеш това сам.

Не мога да се огледам в земята,
нито в планините дори,
които правя в позлата
или в безкрайните велики гори.

- Не знаеш ли, че морето блести
от красотата ти светла, сияйна.
Щом минеш, огледай се ти.
Това ще е нашата мъничка тайна.

Всички морета копнеят за тебе,
тъй както копнеят за изгрева нощем.
Те знаят, че не си им последен,
но искат да има още и още.

- Знаеш ли - залезът каза, -
мислех си, че съм скучен и сив,
но щом очите ти красотата ми пазеха,
значи и ти си, като мене красив.

2.
Младостта е време на думи.
На цъфнали китни дървета,
на погледи искри помежду ни
и на много вдъхновени поети.

После ще дойде нашето лято,
нашето време на срички.
Когато ти си в моите обятия
и се превръщаме със теб във въздишки.

В есента си ще бъдеме тихи,
очите ни вместо нас ще говорят.
Ще шепнем нашите спомени в стихове,
пролет и лято дано се повторят.

Нека да пропуснем зимата,
тя ще ти каже навярно.
Че ще ме отнеме от тебе завинаги,
но ти недей да й вярваш.

Ще бъдем там във нашата пролет,
любовта не ще да изстине.
Душите ни са готови за полет,
ще се върнем, щом зимата мине.

Когато е време на думи,
на цъфнали китни дървета,
на погледи и искри помежду ни.
И там ще живеем навеки.

3
Недей от самотата си да бягаш,
недей дори да те боли.
Защото самотата е награда.
Наследство е на силните. Помни!

Ще кажат купчината хора,
които неразделни са дори за час.
Тоз е луд и без умора
да е сам. Това не е за нас.

Сигурно е толкова трудно
да бъдеш сам и да живееш така.
Навярно дори си е лудост.
А ние нека сме заедно с чаши в ръка.

Вдигаме наздравици, веселие, песни
и така чак до зори.
Така нощите ни са лесни.
Но през деня (нека е тайна) май сме сами.

Но аз ще ти кажа някаква мъдрост -
тоз, който не мрази самотата,
му липсва всякаква твърдост
и също тъй си мрази и свободата.
4.

Да се пожертвам ли и мен, и младостта си, и живота.
За един народ, забравил себе си и свойто мъжество.
Достойнството захвърлил пред външната порта.
И чака, и се моли (понякога) на едно божество.

А после и Бога отрекъл в трудния час.
Но глава не надига, а чака и чака.
Да се жертва някой друг. Може би аз.
Може би ти. А може би Господ. И дните протака.

И ще каже после "де е героя",
който да ни спаси от трудните дни?
И ако може сам да влезе във боя.
Хайде, Герое, да ни спасяваш върви.

А ние ще правим както винаги същото -
ще си приказваме, за да си начешем езиците.
А после ще сме на топло във къщите
при децата, жените или годениците.

Но ти не се притеснявай. Съдбата ти е такава.
Да ходиш сам. Без съпруга, домашен уют.
Защото нас - един загубен народ ще спасяваш.
От него самия. А не от робския труд.

Но колко спасители минаха вече,
колко още трябва да минат.
Сякаш са просто обречени
нахалост някого да спасяват. И да загинат.

А народът пак ще си спи,
и пак ще вика"да дойде героя".
Ще сочи другаря си - "навярно си ти.
Хайде върви да жертваш живота си. Своя!

А спасителите и Бог от небето ги гледат отгоре
И се питат "за кой ли път, Боже (да се свети името Твое)?
Май на земята останаха единствено хората, а небето се напълни с герои…

5.
Въпрос
Отново, Музо, през нощта ме питаш:
- Коя, къде, какво е любовта?
И в нощите на всичките поети скиташ.
НА ВСИЧКИТЕ ПОЕТИ ПО СВЕТА!!!

Като блудница, останала без дом.
И знаеш - всеки ще те приюти.
Ще го омаеш и без вопъл или стон
ще го накараш нещо да ти посвети.

Но ти си муза - туй ти е съдбата.
Затуй при мен си винаги добре дошла.
Седни в нощта до мене на земята.
На пода в моята душа.

Дошла си гола... днес е хладно...
- Но хайде, моля те, кажи ми -
Любов какво е? Незабавно...
Добре. Но първо ще те облека във рими.

Любовта не е облечена в позлата
Не идва с музика и ръкопляскащи тълпи.
Любовта е скрита в сълзата
на влюбения, щом възлюбеният му тъжи.

И тя е още туй, когато
двойка видиш нейде да стои,
нетърсещи вниманието на тълпата,
а щастливо гледат се очи в очи.

И когато той прегърне я през кръста,
обвил около нея двете си ръце,
а тя, целувайки го, се повдигнала на пръсти...
Кажи, не се ли разтуптя и твоето сърце?!

6
Смъртта е нежна като мъглата.
Леко потъваш и се скриваш във нея.
Скрива дори следите от стъпалата,
но преди това нека живея.

Като странник, вървящ през гората,
през която да мине всеки не смее.
Спокойно с тояжка в ръка..
Но преди това нека живея.

А всички пътища водят до нещо.
Дори и този път на смъртта.
Ще кажете "колко зловещо",
но ще живея, когато умра.

За нея казват че е сестра на съня,
но за този сън кой ли копнее?
Затова, когато започне деня,
Нека и в тоз ден да живеем

7.
Искаш да напиша стих за твоята душа.
Но как?! Та тя е толкова чиста.
Не бих могъл да разкажа с думи и такива неща.
Затова ще оставя празен и бял листа.