Климатологът Симеон Матев: Фуния причини урагана в Сопот

Бурните ветрове продължават, махнете саксиите от терасите

КОЙ Е ТОЙ

Симеон Матев е синоптик и климатолог. Роден е на 19 август 1976 г. Завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специалност "Хидрология и климатология". Работи в TV-MET, първия частен метеорологичен офис у нас, и телевизия "България он ер".

- Г-н Матев, ураган удари Сопoт и Карлово, ученици бяха евакуирани. Откъде дойде това природно бедствие?

- В този район не за първи път се получава подобно усилване на вятъра. Една от причините за ураган в подбалканските полета е, че между Стара планина и Средна гора се получава нещо като фуния. Когато въздушната маса попадне в нея, се усилва допълнително. По този начин скоростта на вятъра се увеличава до разрушителни скорости. Затова колко точно е духало не може да кажем. Има косвени методи, по които да се изчисли. Един от тях е, че когато са съборени големи дървета, има поражения по сгради, скоростта на вятъра е надвишила 120 км/ч.

- Нормални ли са подобни явления по нашите ширини?

- Не се случва толкова рядко. Сливен също е характерен с най-силните си пориви. Вчера там измерихме скорост на вятъра от 90 км/ч. Що се касае до планините, най-силен е вятърът по билото на Стара планина, където скоростта му надвишава 150 км/ч. Казвам надвишава, защото уредите мерят само до 144 км/ч, а на моменти този вятър е по-силен. Доколко - може само да гадаем. Неблагоприятното в тези случаи е, че температурите се усещат с поне 10 градуса надолу.

- Докога ще продължат тези силни ветрове?

- Тези ветрове ще отслабнат окончателно в нощта срещу четвъртък. Когато това се случи, ще се появят условия за мъгли. Така че към края на седмицата ще говорим за тях, защото с отслабването на вятъра ще започне и повишение на концентрацията на фини прахови частици. До тогава обаче вятърът няма да отслабне. Ще остане с умерени и силни пориви, дори над Дунавската равнина отново ще достига до 70-80 км/ч. Разликата ще бъде в посоката. Ако вчера беше от север-северозапад, днес постепенно ще се завърти от северозапад и запад. Може да се стигне до подобни ураганни ветрове, но не на същото място, а например в Дунавската равнина.

Добрата новина е, че снеговалежите спират. Само около планините ще прехвърчат снежинки, но, както се казва, може да ги преброим на дланта на едната си ръка. Предстои съществено затопляне на времето. Ще го усетим още днес, когато максималните температури ще станат от 3 до 8 градуса. От четвъртък до събота на много места ще се усетят едни, бих казал, пролетни температури. Така че до няколко дни и снежната покривка в страната ще бъде история.

- Доколко опасен може да е този ураганен вятър?

- Стигало се е до разрушаване на комини, къщи. Преди година във Враца, само че след южни ветрове, бяха вдигнати покриви на къщи. Не рядко големи дървета се прекършват. Само по себе си това не е опасно, но когато отдолу има коли, хора, вече представлява опасност. Винаги когато имаме пориви от 60-70 км/ч, може да се очаква някаква неприятна ситуация. Урагани, които могат да повредят сериозно структурата на държавата ни, няма.

- Какво трябва да направи човек в подобна ситуация?

- Понякога си безсилен срещу природата. Най-сигурно е да си направиш застраховка. Стресът, който ще изпитате, няма кой да ви го плати, но поне ще покрие материалните щети. Иначе, когато има прогноза за силни ветрове, е хубаво всичко, което не е укрепено навън, да се прибере. Каквото може, да се закрепи с по-солидна конструкция и да се надяваме, че този път ще ни подмине.

- Кои са най-опасните бедствия, които могат да сполетят страната ни?

- Лошите политици! Това е в кръга на шегата. Едно от най-опасните природни бедствия са силните ветрове, но много по-мащабни от тези у нас. Светкавиците също не са за подценяване. През последните 20 години не си спомням година, в която да нямаме жертви от наводнения. Така че у нас наводненията може би са най-смъртоносните. Има и не малко нелепи случаи на съборени от вятъра предмети, които удрят хора и те претърпяват сериозни наранявания.

- Възможно ли е да ни връхлети цунами от Черно море?

- Не само е възможно, но и се е случвало. Но размерите им са били безобидни. В началото на миналия век при шабленското земетресение, едно от най-силните в нашата страна, редица жители казват, че се е образувала висока вълна с размери 2-3 метра. Това са най-високите вълни, които са наблюдавани по нашия бряг. Няма как малък вътрешен воден басейн, какъвто е Черно море, да генерира такива високи вълни, каквито има по азиатското крайбрежие например. За щастие поне от това прирородно бедствие сме защитени. Или поне последните 300-400 години няма. Надявам се да не станем свидетели.

- Кое е най-странното природно явление, на което сте ставали свидетел?

- Странности много и постоянно се срещат. Това, което много ме впечатли, е зараждането на смерч или торнадо от плажната ивица до няколко километра навътре в морето. Изживяването е както доста превъзбуждащо, така и доста страшно, защото знам, че ако ни връхлети, положението ще стане доста сериозно. За щастие не ни връхлетя, но гледката беше впечатляваща.

- Всички сме чували от нашите баби например какви са били зимите навремето. Измени ли се климатът у нас през последните 50 години?

- Сещал съм се и аз за тези приказки на бабите как, като завалял сняг ноември месец, се стопявал чак март. Когато се разрови човек в архивите, вижда, че изобщо не е така. Зимите в България са протичали с няколко застудявания и затопляния между тях. Има някои години, в които е сковавал студ за няколко месеца. Предполагам, че нашите баби и дядовци са запечатали този момент в главите си и затова го разказват. Една от най-суровите зими е била 1893 г., когато на много места в страната температурите са били под -30 градуса.

- А в световен мащаб?

- Неминуемо всички данни сочат, че последните 20 години са най-топлите в историята на Земята, която се следи от 200 години. В различна степен се затоплят сушата и океаните. Общата картина показва, че средната температура на Земята се повишава и това е тенденция, която е започнала в края на миналия век. Основната причина е, че това е естествен ход на развитие на нашата планета, обаче подпомогнато от човешката дейност. Влияем с икономическата си дейност, най-вече с добива на енергоресурси и тяхната преработка, с производството на тежки химически изделия.

- До какво ще доведе това?

- Смяташе се, че до края на XXI век температурата ще се повиши с градус и половина. Последният доклад обаче посочи, че това повишение ще достигне до три, три градуса и половина. На пръв поглед какво ще стане: Ще се стопят повечето ледникови шапки. По планинските масиви ледниците също ще намалеят. Това от своя страна ще повиши нивото на Световния океан. Ще достигне катастрофални размер, като по този начин ще отнесе крайбрежните зони, а там живее голям процент от съвременното население. Т.е. ще се получи катастрофа.

Доли ТАЧЕВА