Светлин Трендафилов

Светлин Красимиров Трендафилов е 26 годишен художник, поет, музикант, дизайнер на архитектурна среда и танцьор от Каварна, България. Автор на шест самостоятелни изложби живопис и участник в колективни изложби в България и чужбина. Автор на книгите:

"Мълчаливи крясъци" (2010г.), "В търсене на светлина" (2012 г.), "Между вчера и днес" (2017 г.) и "Ти ли си Тя?" (2018 г.)

Среднощни витрини

Липсва ми онуй далечно лято,

дълго чаканият летен панаир,

случайна среща на брега на блато,

смях до сълзи под зеления чемшир...

Сладки приказки до мрак,

разходките край градските витрини,

смешен образ на хлапак,

отразен в очите сини…

В обиколките да търсим

най- смешното си отражение -

сред сградите високи, бързи,

играехме с въображение…

И щом започваше да ни се спи

и облаци прегръщаха колата,

отбивах някъде встрани,

под красивото небе в полята…

Полегнали на стария капак,

наблюдавахме звездите под одеялото.

Опиянени от шише коняк

посрещахме овациите на тялото…

Ето, минаха години,

макар и леко попораснал,

си спомням устните- малини

и рана, дето не зарасна…

Разтапят се звездите млечносини,

подминават ме стъкла безчет,

а силуетът от среднощните витрини

ме преследва като спомена за теб…

Прогноза за времето

,,Какво е времето вътре във теб?" -

попитах я снощи в очите директно.

За някои е късна, умираща степ,

за мен пък е топло. Сегашно перфектно.

Даже е рано. Напомня за тебе -

леко дъждовно и с много лъчи.

Бъди ти до мен и във моето време,

безоблачно тихо до мене мълчи!

Изобщо е лятно да бъдем така -

дори и ботушите зимни обули,

с предколедна шапка, с висока яка.

За някои е зима, за нас пък е юли.

Часът е минута, денят пък - са три.

В безвремие бродим по тротоара.

Времето с тебе тъй бързо лети,

откъсва страниците в календара...

Никой не може да го отнеме.

Не гледай в очите ми ти въпросително!

Не мисля за тебе във минало време,

а за теб и мен

в бъдеще

продължително...

3- 15

Ето - отминава и последният сигнал.

Пулсиращи улиците, утихнали смирено,

разперили ръкавите, досущ като воал,

а светофарите задрямали на третото червено...

Паветата глухо отекват под стъпките,

отлетя и последната птица на юг.

Листопаден дъждецът се стича по стълбите,

a светът ми изглежда толкова друг...

Три без петнайсет е, още съм буден,

и рано, и късно е, някак в едно.

През прозореца стича се лъч изумруден

от фосфорно-лунното бледо кълбо.

Изведнъж - силует. Дали ще е ,,тя"??

Като олово отвътре ми нещо тежи...

Умът казва ,,не", сърцето пък - ,,да" !

Още се чудя, а вече е три...

Като планетите движим се - по траектория,

разминаваме се близо, нанякъде поели,

а лятото запазило е своята история

в космос необятен от лилави пастели...

Здравей, непозната! Ти ли си ,,тя"?

Навъсено още ромоли си дъжда

и смесва се с прах... и стъпки... и мръсно е.

За някои е рано, за други пък - късно е.

Терминалът

Вгледани са чакащите в цифрова стена,

прикриващи букета със цветята срамежливо,

или трескаво държащи табелки с имена,

поглеждащи часовниците си нетърпеливо…

А аз съм до прозореца и взирам се през него.

Снижавам се и виждам мъничка река,

после къщички и хора като конструктор ,,Лего" -

като че ли мога да ги хвана във ръка…

И улиците сякаш побират се във длан,

спомените ярки изплуват във главата.

Градчето спи завито със юрган,

а само след минути ще се слея със тълпата…

Кацам най- накрая, поемам сетна глътка,

тръгвам да вървя и… ето я и нея!

Отново да усетя майчина прегръдка,

в очите да погледна лицето от дисплея…

Сълзи от радост топлят морното ми рамо

от очите набраздени на старата жена.

Отново аз да кажа простичкото ,,Мамо!",

а любимото ми място да бъде у дома…

Захаросани целувки

Първо, за да станат вкусни,

вълнение смесете със загадки,

чифт налудничави устни,

жадуващи усмивки сладки.

После добавете радост,

безкрайност половин черпак,

щипка разцъфтяла младост

и разбийте крем на сняг.

Сложете и сто грама жажда,

спомени от нежни случки-

захарно, да се услажда

(и леко- да не станат бучки!).

Нежна доза светлина

и сънища като пълнеж

за лепкава сърцевина

от мека нежност и копнеж.

Чаена чаша въздишки,

звезда от небето бездънно,

облачни светещи нишки-

комети от тяло безсънно…

Сипете в широка душа

с десет милилитра лято.

Да пека, ще се изкуша

в сърце, предварително загрято.

Накрая трепет се добавя,

така че леко да горчи,

и никога не ще забравя

най- важната съставка… ти.