Цонко Филипов, 92-годишният класен ръководител на президента Радев: Момичетата харесваха Румен, но той си гледаше ученето

Беше отличник и хубав младеж 

КОЙ Е ТОЙ

Цонко Филипов е роден през 1927 г. в Ново село (Видинско). Бил е спортист и има зад гърба си 40-годишна учителска кариера. Преподавал е по физика и математика, а по-късно и физическа култура. Заради геройска постъпка през далечната 1944 г., в която спасява двама давещи се войници в Дунав, преди седмици Цонко получи заслужено признание от културното министерство.

В класната стая на Немската гимназия в Хасково Филипов среща за пръв път президента Румен Радев. В продължение на 4 г. Филипов е негов класен ръководител. Преди седмици след 40 г. раздяла ученик и учител се срещнаха, а пенсионерът получи почетния знак на държавния глава.

- Господин Филипов, преди дни се срещнахте с бившия си ученик, президента Румен Радев, който ви удостои с почетен знак за героизъм, който сте проявил преди 75 г. Как протече срещата ви, какво си споделихте?

- Много се развълнувах, не го очаквах. Спомнихме си за миналото. Той ми даде това отличие, аз пък му подарих един плакет, изработен лично от мен, на който пише - "Бъди уверен, бъдещето ще завземеш и грабнеш, за да водиш българския народ".

- Очаквали ли сте ваш ученик да стане президент на страната?

- Честно ли?! Не, никога. Кой може да си помисли такова нещо!

- Какъв беше Радев като дете?

- Много хубав младеж. Имаше устрем за бъдещето, знаещ, интересуваше се от всичко, обикаляше непрекъснато около мен. Но и той порасна. Беше в Немската гимназия, след това в Математическата и след това си тръгна по пътя на пилот. И сега като ги видях в президентството, ми стана толкова мило, бяхме се събрали целият клас.

- Какъв ученик е бил?

- Отличник, бях му класен ръководител и си спомням добре.

- Момичетата имаха ли интерес към него?

- Имаха, харесваха го доста. Но както ви казвам, той си следваше целите и не даваше нищо да го отклони от тях. Иначе в Немската гимназия имаше много прецизен подбор и се приемаше трудно. Всички бяха ученолюбиви и не си позволяваха като сега да се отклонят от ученето.

- Помага ли му характерът в политиката?

- Не, тепърва ще започне да му помага.

- Ще разкажете ли за постъпката, заради която въпреки закъснението от 75 г. сте награден от културното министерство и от президентството?

- За да разберат за моята постъпка, аз изпратих своето изложение до Министерството на културата. В него описвам цялата случка и това е причината да ме повикат. Но бях наистина изненадан, след като ми звъннаха няколко седмици по-късно да ме поканят в президентството. Случката се разиграва през 1944 г., времена на войни. Бях излязъл на Дунава да се готвя за похода "Силистра" и докато седя в лодката на брега, гледам срещу мен един кораб и в следващия момент избухва. Явно е попаднал на мина. Разхвърчаха се ръце, крака, тела, корабът започна да потъва. Не се и замислих, когато видях двама войници да се давят в опит да се спасят. Лошото беше, че бях облечен с вълнени дрехи, които, потопени във вода, стават много тежки. Не ме питайте как извадих войничетата, дърпах, дърпах, но ги изкарах накрая. След случката тогавашният министър на културата Михаил Арнаудов издаде заповед да бъда награден, но след смяната на властта явно са ме забравили. След това и аз загубих заповедта за награждаване и преди година я намерих в едно портмоне. Веднага писах на културното министерство, че си искам наградата. Ха-ха.

- Преди да станете учител, сте бил състезател по плуване. Какво ви накара да направите рязък завой в кариерата и да станете преподавател?

- Така се завъртя животът. Бях състезател, защото съм отраснал на самия Дунав. Прозорците ми гледаха към него. Дунав за мен беше детска градина, там пораснах. След това в казармата ме разпределиха в Хасково, където останах, и така се стекоха нещата, че започнах да преподавам.

- Над 40 г. сте в образователната система. Каква е разликата в системата и между учениците тогава и сега?

- Това го коментирах и с президента. Разликата в системата е от тук до небето. За децата е същото. Бил съм и инспектор и съм обикалял по селата и училищата, видял съм. Тогава ученикът имаше цел, образ за това какво ще стане в бъдещето, говореше за работа. Успях 14 г. да сформирам бригади с ученици за селското стопанство. А сега ги гледам пред нас в училището и не мога да понасям гледката. Такова безредие никога не е било. Проблемът идва от родители и от учители. Всички искат да направят детето си големец, независимо в каква професия. И накрая - никаква воля, нищо. Накрая всеки търси къде има повече пари. Искат пари и жени.

- А разликата между преподавателите?

- Преди имаше контрол. Преподавателите бяха уважавани, а сега как децата да имат уважение и страх, когато учителят пуши пред ученика.

- Какъв е животът ви днес?

- Радвам му се. Имам един син, 1 внучка, 1 правнук. Правнукът ми се роди ден след като се срещнах с Радев в президентството. Тия дни бяха изпълнени с вълнение и щастие. Понякога ме притеснява медийното внимание заради това, че съм му бил преподавател. Изредиха се всички да ме снимат, ходят в къщата ми в родното ми село, снимат и там и ми е леко некомфортно. Не се оплаквам, заедно с жена ми се подкрепяме и си живеем спокойно.

Виктория СТОЯНОВА