Реклама
https://m.bgdnes.bg/novini/article/7333684 www.bgdnes.bg

Костадин Пасков

Костадин Петров Пасков е на 18 години от с. Елешница. Ученик е в Езикова гимназия "Акад. Людмил Стоянов" в Благоевград. Пише от 10-11 годишен, напоследък предимно поезия.

видях те и

изпаднах в културен шок

ти беше

дъжд от сакура

топлината на мексико

американската мечта

за секунда се изгубих

а през това време

ти вече летеше над

останките от берлинската стена

* * *

дори малките неща имат значение

нали и ти се появи така

първо беше просто дума

после беше празен ред

който не посмях

да запълня

изгубих те

за поколения напред

един ден ми се иска пак да те намеря

в красив пасаж от книга

или в очите на някого скрит зад стена

малка идея в празните пространства

на потенциална любов

в празните пространства

на премълчан миг

* * *

горящи стаи

ти ги запали

а казваше че

умираш от студ

а може би

ако утре беше днес

щеше да останеш

вероятно ако

предполагаемостта беше реалност

щях и да те помоля

* * *

придържам се за светлината

с два пръста

не за теб

без подводници в океани

на забравените векове

когато ни нямаше

нямаше го и бог

а след като се родихме

винаги съм го виждал

с частица от теб в него

* * *

говориш прекалено много

и кафето ти изстива

на дъното на чашата ти

планетите се преподреждат

и спелуват моето име

* * *

в един момент

бликам като

щедрото слънце

през ранен декември

а в следващия

извън всичките им очаквания

се превръщам във виелица

* * *

небето сменя

настроението си

всеки ден и

хората винаги го винят

аз съм като небето

не стой под мен

ако променливостта ми

не ти е удобна

* * *

вече няма време

да опитвам

къде ли щеше

да ме отведеш

ако си бяхме казали

някои по-значими неща

не знам

сигурен съм единствено

че щях да те последвам

* * *

малкият ми пръст достига

до седмия етаж на небостъргач

лежа по булеварда

тялото ми е град

посети го

очите ми са по

уличните лампи

усещам копнежа ти

изпод паважа

хвани ме за ръка

и ще те хване ток

в моят град

никога няма да си сам

* * *

миналата вечер

сънувах на френски

видя ли

че те наблюдавах

разбира се че забеляза

защото залепя ли

очите си върху теб

усещаш огън

внимавай

понякога съм кротка вода

но за теб ще бъда

огнен армагедон

* * *

пази ме жив

далече от

билото на планината

и назад във времето

сред ръжта...

хвани ме

* * *

мога да поема

по пътя си

но предпочитам

да го пресека с твоя

заедно към дъното

на световния океан

* * *

не са ли огледалата

едни постоянно отворени очи

с изгреви и залези във тях

и аз

и ти

с изгоряла и бледа кожа

прекършени отражения

през призмата на времето

но с теб го няма

не отчитаме годините

и все пак всичко има смисъл

дори и наобратно

бих станал огледало

за да те заключа в себе си

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама