Реклама
https://m.bgdnes.bg/sport/article/7346989 www.bgdnes.bg

Световният вицешампион Владимир Илиев: Не успях да спя!

Избрах правилните коридори за стрелба и разпределих точно силите

Владимир Илиев влезе в историята на българския биатлон. Той спечели сребърен медал в индивидуалната дисциплина на 20 км от световното първенство в Йостерсунд (Шв). Отличието е най-сериозният успех в мъжкото направление за наш спортист.
При жените Цветанка Кръстева също има сребро през 1989-а. Ива Шкодрева спечели бронз през 1991-ва, а същото отличие завоюва Екатерина Дафовска през 1995-а и 1997-а.
Илиев остана втори след Арнд Пайфер (Гер), като допусна само една грешка. Специално за читателите на "България Днес" троянецът, който в неделя навършва 32, разкри как е преживял най-паметното състезание в своята кариера.


- Г-н Илиев, отпуснаха ли ви емоциите след невероятното състезание?
- Адреналинът още ме държи. Не успях да спя много-много. Не е проблем. Днес и утре ще имам възможност да отдъхна.
- Как премина драматичната последна обиколка през вашите очи?
- Доста тежко беше. Когато погледнах резултатите, видях, че не съм бил единствен. Много хора са се измъчили в тази последна обиколка. Условията бяха сложни. А и трасето в Остерсунд е тежко. Особено за дългата дистанция. Дадох всичко от себе си. Исках да съм по-бърз.
- Какво ви мина през главата, когато наближихте финалната линия. Усещахте ли, че медалът е в ръцете ви?
- Имах информация през цялото време, но след мен идваха доста хора. Раздадох се на максимум с мисълта да съм възможно най-напред. Още в самото начало не съм мислел, че ще взема медал. До последно Кристиансен и Тарей Бьо бяха в битката за отличия и можеха да ме изместят. Резултатът показа, че съм бягал за медал.
- Когато заковахте последната мишена на четвъртата стрелба, какво ви мина през главата?
- Казах си, че съм свършил по-голямата част от работата и е необходимо да се раздам на максимум в последната обиколка. При нас това е най-важно. Знаех, че ще съм напред в класирането.
- Подсказваше ли нещо преди състезанието, че ще запишете най-големия успех във вашата кариера?
- Не, просто се чувствах добре. На всички стартове бях в прекрасно състояние, но не ми се получаваше. Затова след спринта (38-о място) бях много разочарован. На преследването също бях невероятно добре като бягане, но лошата стрелба (5 пропуска) не ми позволи да се боря за по-челни места (37-и). Като цяло бях добре на фона на тежкия сезон. За всеки старт гоня максимално класиране. Опитвам да се концентрирам в стрелбата, но тук е много сложно самото стрелбище. Вятърът постоянно се сменя. Усилва се и намалява, а това е коварно. Но на състезанието успях тактически правилно да разпределя силите, както и коридорите спрямо вятъра. Всичко беше перфектно.
- Преди началото на сезона споделихте в интервю за "България Днес", че сте сменили приклада на пушката. Колко важен фактор е тази промяна?
- Може да се каже, че е важен. Прикладът е доста удобен. Един от най-големите професионалисти в света го изработи. Не знам защо в началото на сезона не се получаваше стрелбата. Може би не бях свикнал достатъчно с приклада. Много пъти се питах защо не става. Имаше тренировки, в които стрелбата ми беше много стабилна. Мислех, че всичко е от мен, а не от приклада. В крайна сметка на състезанието в сряда всичко се получи.
- Падна ли ви товар от плещите, след като толкова години се разминавахте с малко от отличията?
- С моя щаб знаехме, че винаги съм бил близко до големите успехи и съм способен да се боря. Това е сложното на биатлона. Да бягаш бързо и да стреляш точно. Много малко хора го правят в днешно време. Радвам се, че и аз го направих, ако не за пръв път, то поне за един от малкото пъти, когато се е получавало при мен.
- Какво е усещането, когато си финиширал, намираш се в зоната на медалите и очакваш останалите претенденти да преминат линията?
- Стоиш и гледаш таблото. Тогава е истинското усещане. Докато съм на трасето и ми говорят от моя екип, че съм втори и евентуално колко човека могат да ме изместят, не усещам реално какво се случва на фона на умората и стремежа да дадеш максимума. Кръвта не стига до мозъка. Съвсем различно е, когато финишираш и се осъзнаеш пет минути след като си пресякъл линията. Идва истинското чувство, че си успял след толкова много труд. Особено когато видиш как останалите завършват след теб.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама