Мис България 2010 Ромина Тасевска: Не съжалявам, че избрах семейството пред кариерата

Ромина Тасевска е Мис България 2010. Омъжена е за халфа на "Славия" Дарко Тасевски. Двамата имат три деца - дъщеря Дария и синове Давид и Антонио. През последните осем години тя се бе посветила на семейството и последва съпруга си в Израел и Тайланд. Сега взеха решение да се завърнат в България.

- Ромина, след осем години в чужбина се завърнахте в България. Как взехте това решение?

- Главно нуждата от промяна, и то конкретно в Дарко. След шест години в Тайланд в отбора, в който беше, той сякаш се изчерпа откъм доказване, амбиция за нови успехи. Ако преди две години бяхме решели да се върнем, едва ли щяхме да го искаме толкова много. Не бяхме готови. Тази година сякаш всичко водеше към България - моето завършване на магистратура и приключването на неговия договор в Тайланд.

- След толкова години в чужбина успяхте ли вече да се устроите тук?

- Много съм ангажирана. Първите три седмици беше адски тежко. Но така не ми оставаше много време да правя разлики между Тайланд и тук, както и да ми липсва животът там. Децата поеха по своя път в детска градина, Дарко се чувства добре в новия си отбор. Аз вече имам своите ангажименти, свързани с работата и учението. Чувстваме се много добре.

- Първо бяхте в Израел, след това в Тайланд. Какво от тези две държави бихте пренесли тук?

- От Тайланд бих искала да пренеса слънцето и хубавото време. Този сняг и ниски температури не ми отговарят много. Доколкото от Израел - имаше едно уважение към техните празници, нещата, които всеки прави. Винаги съм се чувствала много добре там. Най-много ми харесваше храната. Наистина много ми допадаше кухнята - вкусен хумус, всичките им салати, фалафел.

- Когато заминахте, вашата кариера бе в апогея си. Някога съжалявали ли сте, че не се реализирахте като модел?

- Не като цяло. Случвало ми се е, когато видя модно ревю в шопинг център, малко да ми се насълзяват очите. Особено когато бях бременна и знам, че е невъзможно да дефилирам. Много пъти съм се шегувала с Дарко: "Сега ще отида и ще им покажа!". Той вика: "Стой тук, къде ще ходиш?". В кръга на шегата, разбира се. Има моменти, в които ми е липсвало, и конкретно, когато съм била бременна. Тогава и емоционалното състояние на жената се променя. Но в никакъв случай не съм съжалявала, че съм го последвала и сме тръгнали заедно из света.

- Вие изцяло се посветихте на децата през този период.

- Точно така. Смятам, че така е редно. След като Дарко ще пътува и е в някакъв пик в неговата кариера, бе много удобен момент за мен да създам семейство, да си родя дечица. Да мога да си ги отгледам. Първите пет години са от изключително значение. Тъй като нямах възможност да работя, прецених, че най-адекватното нещо в този случай е да се грижа за децата.

- В част от времето вие с тях бяхте в Банкок, а Дарко играеше в отбор от друг град. Как се справихте с това?

- След като изкара около три години в Банкок с един отбор, се премести в град на около час път със самолет. За него явно разстоянията нямаха никакво значение, тъй като той пътуваше винаги след мач. Понякога по четири пъти в седмицата. Беше ми трудно, защото децата порастваха и имаха все по-голяма нужда от него. Той е много отдаден баща. Прекарва адекватно времето си с тях. Те все по-често започваха да го търсят, да ходят на мачове. Ние отивахме при него уикендите да го гледаме или да прекарваме известно време заедно. Беше доста трудно и това беше една от причините да се върнем. В противен случай трябваше да изкараме още една така, а това вече ставаше почти невъзможно.

- Там Дария тренираше художествена гимнастика, а момчетата футбол. Продължиха ли и тук?

- Това беше много хубаво в Тайланд. Там имат много по-различно мислене относно спорта, много по-развити академии. Тук изпитвам изключителна трудност Давид да започне да играе някъде. За малки деца няма - трябва да е поне на 7 г. Това е абсурдно! Детето всеки ден казва: "Татко, заведи ме, искам и аз да играя футбол". Дарко пита и в "Славия", и в "Левски", но ги взимат след определена възраст. В Банкок всяка събота и неделя той ходеше в академия. Играеше и със 7-годишни деца. Прескачаше от група в група заради качествата, които има. За нас беше задължително той да ходи на футбол, а Дария на гимнастика. Тя започна от 4-годишна три пъти в седмицата. И тук вече посещава тренировки. За нея не се притеснявам. А за Антонио е абсурдно и да си помисля, защото той е на три. В Тайланд имаше тази възможност. Беше в по-малка група - те не играят футбол, но се запознават с топката, да я контролират. Там правят нещата интересни и децата да харесат спорта. Тук няма дори и това.

- Преди да заминете, направихте скромна сватба. Тогава бяхте казали, че искате Дария да порасне, за да е шаферка. След това се появиха момчетата. Има ли го още желанието за голяма сватба и бяла рокля?

- С всяка изминала година все повече се отдалечавам от тази мисъл. Аз съм се виждала в бяла рокля. Да, не е била мечтаната може би, но за онзи момент беше много приятно усещане. Животът вече в съвсем друга посока ме отнесе. Не мога да си представя сега тепърва да правим голямо тържество, сватба. Въпреки че ние все още нямаме църковен брак. Това задължително трябва да се поправи, след като вече сме в България, но чак такова голямо мероприятие надали бихме направили.

- Вие сте една от нетипичните известни български двойки. Не ви развеждат, не пишат за ваши любовници, не ви снимат по заведенията?

- Чакайте да видим какво ще излезе след прибирането ни (смее се). Откакто сме си дошли - два месеца, ние никъде с Дарко не сме излезли все още. Първо, защото няма кой да се грижи за децата освен нас. И второ, той започна тренировки, има ангажименти към клуба, мачове. Понякога няма добри резултати и не върви да излезем да си празнуваме ние. Може би от тази гледна точка наистина сме нетипични. Радвам се, че не сме създали такова впечатление. Отскоро сме в България. Предполагам, че ще започнат някои спекулации, но аз и Дарко не сме дали основание да се говорят такива неща за нас.

- Той преди това беше известен като бохем.

- Е, разбира се, всеки го знае (смее се).

- Семейството и децата ли го промениха, или просто е взел своята дан от бурния живот?

- Нещо между тези две неща. Когато се запознахме, той беше вече на 26-27. Преди това е живял в Украйна, след това в България. Мисля, че вече се е бил наживял и навидял. А и няма как семейството да не те промени по някакъв начин. Роди се Дария, заминахме в чужбина. Самият той каза, че нещата вече са много по-различни. Това, което търси, го намира вкъщи и в семейството си.

- През 2020-а стават десет години, откакто бяхте избрана за Мис България. Когато спечелихте, представяхте ли си, че след 10 години животът ви ще е такъв?

- Не, не бих казала. Когато я спечелих, бях толкова малка, че не знам точно какво си представях. Имала съм някаква бегла представа. Винаги съм искала да създам семейство. Но на онзи етап мислех, че повече ще се концентрирам върху кариерата. Може би някаква интернационална кариера като модел - в Англия, Италия.

- Какво дава титлата "Мис България"?

- Отваря много врати. Запознала съм се с хора, до които никога не съм си представяла, че ще имам досег, а съм им се възхищавала. Някои приятелства останаха трайни. От други си вадиш изводи за живота и хората около теб и средите, в които се движиш. Ставаш популярна личност, която трябва да е много по-отговорна за своите действия, за това, което казва и прави. Все пак ние, освен да правим света по-красив, трябва да го правим и по-добър, нали така? Радвам се, че това ми се случи. Изигра огромна роля в моя живот.

- Как си се представяте след 10 години?

- Всичко, върху което в момента съм се съсредоточила, ще бъде завършено успешно от мен. Виждам се на доста висока позиция в бизнеса на майка ми. Може би разработила някоя биокозметика, някоя иновативна линия, с която да живеем по-природосъобразно. Някъде с Дарко заедно - на някой мач. Вече с поотраснали деца, без да имаме ангажимент кой ще ги приспива вечер. Защо не и той като треньор?