Пламена Живкова

Пламена Живкова е родена в София през 1984 г. Бакалавър е по Политология и магистър по Журналистика. Нейна поезия е публикувана в различни вестници пише и къси разкази.

НАДЕЖДА

Знам, че си там.

Знам

за зрънцето любов

в черупката,

наречена живот.

И пак -

не знам

къде съм аз

във този кръговрат.

ОБРИЧАНЕ

Искаш да докоснеш

онова у мен,

което те кара да чувстваш,

че живея.

Помни, че след това

ще трябва да ме пълниш с въздух,

докато изгубиш своя.

НАЧИНИ

Стриваш целия ми замисъл

в наболялото,

изпръхнало поле-любов на дланите си.

И, не като мене,

престъпваш/прекрачваш себе си

в линията живот,

(където дишаме).

ПРЕДИ И СЛЕД

Как ме чувстваш?

Вече сме изпили и онова,

което е оставено за после.

Как ме чувстваш?

Чаша сухо дъно.

КРЪГ

Когато огънят не пари,

ледът не сковава,

смъртта не убива.

Това край ли е

или начало?

ХУДОЖНИК

Точката на допир е избегната, ако я е нарисувал

с пастела на любовта у себе си.

Реалното небе е някъде отвън - успокояващо синьо.

Сега сме с едно стъпало по-навътре.

Тук е тъмно и тъмно.

ТИ ЛИ СИ

Хубаво чувство на лист хартия -

отминала доброта.

Дали е още там?

На тленна тъкан ли е писано?

Това се пита обеднелия,

когато те гледа.

ВНУШЕНИЕ

Не отнемай надеждата топлина от студа,

нито погледа от очите.

Коренът на светлината е милосърдието.

Прости.

ОТСТОЯНИЕ

Не вярвам на думите вече -

всяка дума е на дума

от любовта.

РАЗРЕЗ

Любов ли е

или рана от ножа

на божествен хирург?

Взема ли

или дава кръв този разрез?

Не знам.

Чудесно е, че не знам.

СКАЛИ

Целувката е удар

между две скали

без вопъл за победа.

Отвън са голи, остри

и сами,

а под студените им устни

към сърцето

плъзват пукнатини

от неизкрещени викове.

СЪБУЖДАНЕ

Гледам, редуват се

луната и слънцето,

денят отново

изчаква нощта

и си мисля,

че това е животът -

тъмнина, в която

да ослепеем,

и лъчи,

дадени,

за да прогледнем.

ОТПУСНАТИ РЪЦЕ

Присъщото налучкване на истини

в огледалото на живота

не помага вече.

Бавно ни наляга

нещо като вселена.

Човешкото губи смисъла си.

Щастието е най-близо,

когато сме далече и

признаем, че е сън -

и не дори живот или борба -

любовта.

УСМИВКА

Не знаеше ли,

че заличаването на болката

е само друг начин

да изтриеш живота.

АКУСТИКА

Музика облива глухия...

Това не е старо,

не е било

и няма да бъде в душата му.

Любов чува глухия.

Това е, което е.

ПРЕХОД

Не успя да забравиш изтритото.

Пишеш,

с уморени от него пръсти.

Ред по ред,

бразда по бразда.

Нещо ново се завръща

и смачква листа.

СРЕЩА

Времето е спряло до любовта.

И, естествено, ослепяло е.

Както никога.

Винаги

отърсил се студ от себе си.

Спрял да брои предживотните секунди

до единствената,

за която е изповед,

а не време.

НА РЕМАРК

Големи са поетите.

И някак са живели

голямо.

Малкото око се е

цепело.

Като от риба

се е люспела сол.

През изтънелите им

кожи

Господ е прецеждал

вода за утолените,

нещо още за ситите.

Допълвал е.

За да има готови.

ЖАЖДА

Иска ни се допълнителен ден,

когато усетим, че сме на прага.

Но ние сме пълни, съвършено цели.

Животът е допълнение.

НЯМА ОБЯСНЕНИЕ

Ние сме в този отрязък от времето,

в който няма обяснение

за нещастните, ощетените, обезверените.

За щастливите - също.

Тесен улей живот

и болката от допира,

раздираща до дъно

щастието

и нещастието.

И съвместяваща ги.

ТЕАТЪР

Когато куклите усетят,

че нечия ръка

направлява телата им,

представлението свършва.

Може би

не трябва да разбираме,

да не искаме

да разбираме,

да отказваме

до последно.

За да е бяло

в окото на прожектора

и живота.

ПРОТИВОРЕЧИЕ

Страх ни е от водата.

Толкова сме потопени,

че не признаваме -

животът е вълна.

Дошли сме от дъното,

но се боим от повърхността.

ВЗИРАНЕ

Времето никога не стига

да познаем живота.

Нула е времето.

Един обръч,

през който гледаме

с обръчови очи.

Пилеем не общото,

а нещо само свое и неосъзнато,

а обходеното си остава непристъпено.

ПРИЛИВ

И лошият трябва да бъде там,

където иска да бъде.

Лош е,

но това е той.

Истината идва отвътре

и когато ни настигне,

разбираме

крах ли сме или тържество.

СЛЕПОТА

Сблъсъкът невинаги е война -

две птици в един и същ облак,

еднакви и слепи.

ВДИШВАНИЯ

Всичко, което е живот,

е внезапно.

Останалото е смърт.

СВОБОДА

Боите

трябва да останат живи

по картината.

Миналото е

само, ако го пожелаеш,

изпуснал

сега и завинаги.

РАЗМИНАВАНЕ

В този свят на бързи клавиши

думите не могат да ме улучат,

защото днес те вървят към мен,

но утре няма да съм себе си.

ИЛЮЗИЯ

Борим се за щастие,

но си поделяме само мъката.

Щастието е самотен паметник.

В него няма и помен от човещина.

КАТЕГОРИИ

Щастието е пропаст.

В един слят свят

невъзможно е

да протегнеш ръка и да разделиш

калта от реброто.

Доброто се е хванало за злото,

а щастието е недостойна цел.