Реклама
https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/7453107 www.bgdnes.bg

Художникът Валентин Бинчев: Гърдите на Ирен Онтева са мои!

Аз й дадох пари да си направи операция, още не ми ги е върнала

Кой е той

Валентин Бинчев е завършил ВИАС, специалност архитектура. Преди 10 ноември е ръководел клуба за художници студенти към Студентския дом на културата в София. Негови живописни платна и графики са притежание на много галерии "по света и у нас". В средата на 80-те Бинчев става инициатор на първите "пленери" (експозиции под открито небе) в Градската градина и градинката пред "Кристал". Заплашван е с физическа разправа от ДС офицери. Тогавашното ръководство на СБХ пише гневно писмо до ЦК на БКП, ЦК на ДКМС, БНР, БНТ и Комитета за култура, в което го заклеймява като "вражески елемент" и "отявлен противник на социалистическия реализъм". Въпреки това той не се смята за дисидент, а за "свободен артист". След "нежната революция" художникът намери и друго поприще за изява - медийното. Бе програмен директор на телевизия "Ден", както и автор и продуцент на "Голите новини" по МСАТ. И днес "България Днес" продължава разговора с художника.

- Г-н Бинчев, вярно ли е, че вие сте дали пари на Ирен Онтева да си направи първата операция на гърдите?

Реклама

- Да, това е самата истина. Преди години дадох заем на Ирен Онтева да си направи бюста и любовникът й Красимир Узунов дo ден днешен ми връща парите. Аз й дадох парите и й държах ръката, докато подготвяха операцията, а сега се прави, че не ме познава. Иначе Иренчето беше сервитьорка в едно скромно кафенце на име "Валентино", което се намираше на "Бачо Киро" и "Искър". Тя беше много усмихната, чаровна, хареса ми. В един момент я взех за работа в една италианска фирма за мебели, където имах общ бизнес. Ирен разнасяше календари, плакати по разни фестивали, там, където имаше изложби на мебели. Плащах й някакви пари като рекламен агент, а тя беше и много старателна. Иначе, дет' се вика, съм й давал пари да си купи и чорапогащник, за да ходи по улицата както трябва, но...

- Красимир Узунов ли е първият й благодетел?

- Да. Той освен на "Интерсервиз Узунов" беше и шеф на мебелни къщи "Ралица", имаше магазини из цялата страна. Запознах го с Ирен Онтева на купона за рождения ми ден, на който я бях взел да сервира на гостите. Той беше много влюбен в нея. Но по-интересно е, че точно преди да цъфне любовта й с Узунов, тя нямаше никакви гърди, само ребра. Дадох й парите да отиде при доктор да си направи по-големи гърди. След операцията докторът й казва: "Няма да излизаш никъде, ще лежиш по гръб, няма да слагаш сутиени, това-онова...". А тя веднага хукна да се похвали насам-натам и още на другия ден я карах през нощта при доктора, защото беше станала цялата на петна. По-късно й бях пратил поздрави по един приятел, а тя попитала: "А кой беше тоя?!", демек не може вече да си спомни.

- Щом още не сте си получили парите, значи гърдите й са ваши?

- Хаха, да. Едно увеличаване на бюста тогава струваше 600 долара, аз й бях услужил с 300 - нищо работа. Няма проблем, на всекиго се случва да забрави и да не ги върне навреме, но те двамата ме правеха на маймуна. Викат, отиди в офиса и парите са ти оставени там. Ходя аз на ул. "Позитано", а по-късно на "Стамболийски", а служителите там ми се подиграват. Значи, те пак ми казват - има ги, изпратих ти ги и аз отивам там като някакъв идиот. Всичко това го разправям не защото сумата е голяма, а защото ме дразни отношението. Бях пратил едно писмо на Узунов, където му бях писал, че вече втора или трета година мачка моите 300 долара - целува ги, смуче ги, а парите си са мои и искам да ми ги върне най-после. До ден днешен имам претенции, че гърдите на Ирен Онтева са мои - това е истината. Виждате ли колко е сюрреалистично всичко! Това го разправям не за друго, а защото това е символ на отношенията в България - милионери и "страшни" красавици и обикновен художник като мен, който им помага в един тежък момент. И ако не я бях закарал тогава през нощта с колата до доктора, тя можеше и да умре, но...

- Познавате и друга красавица - Ралица Балева?

- Да, с нея и досега сме приятели. Сега е щастлива извън България. Когато се запознахме, бях студент пред завършване, карах си колата и изведнъж я видях на тротоара - 180 см, страхотни очи, като на котка. Разбрах, че е отличничка в девети клас в Техникума по фина механика и оптика. Знаеше перфектно немски и английски. Не произхождаше от работническо-селско семейство, което не беше добре. Беше зле.

- По това време Ралица беше ли започнала да се занимава с мода? Имаше ли вече участия и снимки за ревюта, списания и за телевизията?

Реклама

- Природната й интелигентност, чарът и яркостта й я отличаваха от всички останали момичета на нейната възраст. Това беше забелязано от когото трябва. Майка й беше австрийка. Любовта я довежда в нашата китна родина при татко й - инженер по професия, доколкото си спомням. Сестра й Хели беше по-малка и много голяма сладурана с готино чувство за хумор, което не я е напуснало и до днес. С нея се виждаме по-често и се забавляваме, защото редовно се връща в майката родина.

- Страдаше ли Ралица тогава, че расте без баща и че въобще семейството й се справя само, без мъж по комунистическо време?

- Нямаше драма с таткото, защото беше зарязал прекрасната комунистическа държава и беше останал във Франция, което за онова време си бе ужасяващ кошмар за останалите роднини тук. Майка й беше учителка по немски. Тя непрекъснато ми благодари, че съм изиграл огромна положителна роля по време на пубертета на Ралица. Сигурно има предвид, че не съм й позволявал да пие и пуши и съм й повлиял на тема дисциплина, аз й въздействах скромно да се облича, понеже тя беше прекалено хубава и не беше необходимо да се труфи.

- Какви мъже искаха да се домогнат до Ралица?

- Всичките комунистически олигофренски деца на великите партийни лидери кибичеха по цял ден пред блока й на бул. "Христо Ботев". Пред тях беше като паркинг на ЦК - мотори, мерцедеси. Всичко й предлагаха, защото държавата беше тяхна. По това време Ралица се запозна с бъдещия си мъж Калин Балев (син на Милко Балев). Говорил съм й много пъти, че ако остане да живее в България, трябва да се ожени за някой от тези, чиито бащи притежават страната, иначе злобата на българина ще я убие. Нямаше късмет това момиче в майка България, защото при комунизма беше на крачка от провал заради татко си, избягал във Франция, при демокрацията беше на крачка от провал заради новия си татко - свекъра си Милко Балев. Комунизмът не можа да й види сметката, но демокрацията щеше да я вкара в гроба. Добре, че се спаси в Италия. Сега Ралица живее в приказките. Ние тук живеем в тинята.

Ирен Онтева: Не се сещам за този човек!

"Не се сещам за този човек. Много неща съм чувала за себе си, които са неистина, но не смятам, че трябва всичко да коментирам", каза манекенката Ирен Онтева по повод твърденията на художника Валентин Бинчев.

Реклама
Реклама
Реклама