Реклама
https://m.bgdnes.bg/novini/article/7455591 www.bgdnes.bg

Ванина Григорова

Днес ви представяме Ванина Григорова, която е на 18 години. Родена е в град Берковица, но от дълго време живее в Кюстендил. Учи в "Професионална гимназия по туризъм Никола Йонков Вапцаров". Любовта й към изкуството не се ограничава само до поезията и литературата. Харесва е посветена и на музиката, танците, фотографията, модата. Пише това, което усеща и изживява.

Поглед

Погледът ти се настани в сърцето ми.

Там има една стая,

която не е 1-ви номер,

а 11-ти.

Резервира я доживот и плати нищо,

освен времето.

Времето е безценно.

Взе ключа, който всъщност е

осембуквена дума.. и

ако се изгуби е невъзможно

да се извади нов,

защото не съществува ключар,

който може да направи същият.

Та, погледът ти си остави багажа,

който беше няколко блясъка и

капка сълза.

Легна и заспа с отворени очи,

за да ме наблюдава.

Събуди се в новият си дом и се усмихна.

Направи си кафе,

богато на любов и се зареди.

Запали цигара и започна да пуши от

дъха ми.

Погледът ти се настани в сърцето ми..

Резервира стая доживот.

Чувства

Чувствата ме изпревариха,

а мисълта стоеше и гледаше.

Те тичаха на каданс,

а аз мятах мрежи от молби

да ме изчакат.. уви те

имаха собствено мнение.

Скочиха те и мисълта ми гледаше.

Почти заплака,

защото и се щеше това да е тя.

Нали преследваме щастието.

Е, почти го усетих,

бях убедена, че е то.

Спрях да търся,

който търси разхвърля.

А аз разхвърлих достатъчно.

Сега ще подредя и ще си го оставя такова.

Сърце

Срещах сърца,

но търсех сърце,

при което да искам да остана.

Покорявах сърца и разбивах сърца

и понякога оставах сама.

Търсех сърце,

което да е способно да ме разбере

и моето в себе си да побере.

И по пътя наранявах сърца

и ги оставях сами

да се лекуват със собствените си сълзи.

Но преследвах сърце,

което да мога да нарека частица от себе си.

Затова от толкова търсене накрая

срещнах сърце,

което като пъзълче допълни ме.

Любовта ми към теб

Любовта ми към теб е толкова голяма,

че чак не мога да стоя в една стая,

сред четири стени.

Любовта ми трябва да е сред поля и реки,

където спокойно може да се настани.

Любовта ми към теб не понася

сгради и затворени врати.

Тя търси нови хоризонти

и несбъднати мечти.

Любовта ми трябва да е сред

гори и язовири,

където спокойно може да се шири.

Любовта ми не търпи затворени пространства,

защото в тях няма място.

Любовта ми към теб желае да пътува

и не иска да робува на затворени прозорци.

Тя иска да се отдаде на полезните пороци.

Любовта ми трябва да е сред природа

и хваналата те за ръка,

защото любовта ми към теб е толкова голяма,

че трябва да е сред места,

които побират нейната големина.

Меланхолия

Тя, красива като порцелан

с нежна длан

докосва листото

изсъхва то горкото.

Дама от вятър от изтъкана

и след себе си оставя ураган.

А, в тръпчинките й дълбоко скрити

тайни и то безкрайни.

Очите в тях прочиташ,

почти успяваш нещо да долавяш,

но щом усетиш дозата от нея

тя клепача затваря на момента.

Мигли, стихията неземна,

отпрашва всяко чувство,

което не е нея.

Косите й златисти,

къдрици непористи

От нейният цвят

мед се прави

в захлас.

Но виж докосването й убива

Само нещо,

което не се бори за съпротива.

И вижда красотата

в умиращото лято,

защото след себе си оставя

само злато.

Единствена е тя, дамата на есента.

Пролет, моя

О, пролет моя къде се криеш ти?

Във вазата на лятна кухня

или в двора на някой любим.

И пускаш лекия си аромат

и човека се чуди..

Защо съм толкова щастлив?

Да не съм се влюбил пак?

А, пролет моя къде се криеш ти?

В букет чакащ да се купи

и на някой да се подари.

Или в хербарий между страниците на книга,

изчетена и оставена

встрани.

И пускаш слънчевите си лъчи

И човека си мисли..

Май съм се влюбил пак?

Не ми ли се личи!

Е, пролет моя я ми сподели

къде се криеш ти?

Когато друг сезон те смени?

Недей ми отговаряй ти,

аз ще ти кажа.

Криеш се тук,

в спомените ми.

А, аз съм влюбена всяка година

по същото време,

когато ти се появиш.

Моята религия

Моята религия има

две очи,

слънчеви лъчи,

капчица роса

и

подадена ръка.

Моята религия е

листенце лале,

усмихнато дете,

цъфтящо дърво

и

непоискано добро.

Моята религия има

туптящо сърце,

безкрайно небе,

изворна вода

и

казва "благодаря".

Моята религия е

цвете в градина,

цъфтящо и през зима,

молещо се за пролетта

с

най-искрената си молба.

Моята религия

няма име,

нито господар,

няма църква,

нито храм.

Моята религия е

вяра, че доброто все още побеждава.

Мисли

Не искам да ти споделям

пияни мисли на трезво

или

трезви мисли пияна.

Ще проговорят и няма връщане.

Ще усетиш как хмела говори вместо мен..

или

спирта изгорил струните ми,

запалил сърцето.

Виждам пламък,

сменя цвета си.

Има време,

докато почервенее.

Ако бързаш,

дай му спирт

и

още нещо.

Плитка

Лутам, залитам

като плитка се преплитам.

А, как искам да е той,

който ще ми прави плитки безброй.

И после ще ги разплита

и душата си в мен

ще оплита.

А къдравата ми коса

ще е олицетворение

на танца ни през нощта.

А когато стане права

всичко ще потъне в забрава.

Как

Как да опиша

несъществуващ цвят

на неспособния да вижда?

Как да опиша

смеха на децата

на неспособния да чува?

Как да обясня

удоволствието от

изричането на думите "Обичам те"

на немия?

Как да обясня

на неспособния да обича

как обича се?

Игра на думи

Синоними: Искам те - желая те

Антоними: Обичам те - Мразя те

Омоними: Вярвай ми - Вярвай ми

Парономи: Лъжа те - лежа с теб

Изпреварване

Вместо"обичам те"

казвам "и аз" ,

защото си го казал секунда

преди да си го помисля.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама