Синът на Стефан Данаилов - Владимир: Ламбо надмогва болестите с висок дух

Останах очарован с каква радост посрещнаха връщането му в театъра

Кой е той

Владимир Данаилов е на 32 години. Син е на Стефан Данаилов и Ирен Кривошиева. Живее в САЩ със съпругата си Виктория. Тези дни той дойде на двуседмична ваканция у нас, за да гледа премиерата "Актрисата", с която баща му се завърна на сцената след петгодишно отсъствие. Влади даде единственото си интервю само за "България Днес".

- Влади, как намери време от трудните си изпити по медицина да дойдеш и да гледаш баща си в постановката "Актрисата"?

- Опитвам всяка година дори за малко да си идвам тук, за да съм с родителите ми и баба ми. Исках да видя как баща ми се връща на сцената и да зарадвам с присъствието си и майка ми, която също игра на другия ден в друга постановка. Сега е единствената ми почивка и гледах да я оползотворя по най-добрия начин. Всъщност не разбирам много от театрално изкуство, но ми хареса премиерата на татко. Останах очарован и от уважението и любовта, които споделиха близките на баща ми - неговите студенти, приятели, колеги.

- На сцената баща ти играе с бившата си любовница Аня Пенчева. Вероятно си чел книгата му, в която той сподели този факт?

- Разбира се. Не виждам какво може да е притеснителното от цялата работа. И двамата с Аня Пенчева са професионалисти, миналото си е минало. Баща ми е такъв, сладур. Той е велик човек, приели сме го всички това негово минало, не знам някой да има проблем с това.

- Искаш ли да видиш на една сцена майка си и баща си?

- Много бих се радвал! Щастлив съм и от факта, че майка ми също е добра актриса. Гледах я в пиесата на Недялко Йорданов на другия ден. Много е добра. Гледала съм я и със Стоянка Мутафова. Добър тандем са двете.

- Разкажи ми как избра да учиш точно медицина?

- Изведнъж ми се случи. Реших, че там ще съм най-полезен на хората. Понеже имах опция за няколко университета. Явих се на интервюта. И в единия от разговорите с изпитващ той ме попита нещо за християнството, на което споделих, че изповядвам точно това. Получи се хубав диалог, дълъг почти час. Човекът се впечатли от мен, аз също от него. Тогава реших - това ще е университетът, в който искам да уча. И така стана.

- Баща ти каза, че на всеки изпит отпадат поне по 10 човека, които не издържат на напрежението?

- Има нещо такова, горят хората, да. Но ще излъжа ако кажа, че на мен ми е много трудно. Аз имам закалка. Винаги съм бил дисциплиниран, но от няколко години много работя върху характера си. Но учението винаги ми се е удавало. Е, тази година ще ми е по-трудна, защото е много материалът, първата година учим за здравото тяло, така да се каже най-общо, а от втората почваме да учим болното тяло или за болестите. И трябва яко да се стегна. Но аз имам цел.

- Ти мина през много професии - фитнес инструктор, масажист, преподавател по английски.

- Да, много неща съм бил и всичко това сега ми помага. Смятам, че признанието на лекарската професия ще е до края на живота ми. То обединява всичко, към което съм се стремил - да помагам на хората и да "лекувам" душите им. Ползата от всичките неща, с които съм се занимавал, е голяма. Но докато изплатя всичките си кредити, които взех, за да уча, ще минат поне 20 години. (Смее се.)

- Останаха ли ти пари от 20-те хиляди, които спечели от "ВИП брадър"?

- Не, раздадох ги на хората - дадох на един човек да си направи зъбите, на друг за операция, на трети да си купи каруца, за наеми и т.н. Не съжалявам, че направих така. Винаги съм ползвал парите по предназначение и съм гледал душата ми да не "прилепва" към тях. Е, напоследък ги давам повече за храна. (Смее се.) Но всъщност не правя неща, които са скъпи, и не ме интересува това. Почти всеки втори американец е с кредит, особено когато учи медицина. Никой не работи, докато учи, защото е невъзможно, там постоянно си в университета на занятия. Но тези пари от "ВИП брадър" нямаше как да ми свършат голяма работа, но пък колко хора зарадвах! Знам от личен опит, че това, което даваш, винаги се връща в живота ти, затова винаги ще давам. Искам съзнанието ми да е свободно от парите. Опитвам се да живея по християнски. Преди години живеех ей така - нищо не правех и ми идваха "от горе" финанси, но вече е друго. Имам семейство, ангажименти и отговорности към съпруга, майка, баща, близки. Не искам парите да ме владеят. Аз се страхувам от парите повече, отколкото ги искам, защото те хранят всички ниски страсти. Апостол Павел е казал, че те са център на всички злини. Защото удоволствието, светските неща, сладострастието можеш да храниш само с парите. Искам да храня вярата си, надеждата, любовта. Изобщо смисълът на този живот не е в парите и материалното. Един ден го имаш, после не. Друго трябва да ни радва в този живот. Като стана доктор, ще намеря това призвание и смисъл в живота си.

- Говорите ли си с баща ти за заболяванията му?

- Да, много. Духът на баща ми е много висок, той е силен човек и затова досега надмогва някак заболяванията. Това, което ни се случва като болест, е най-доброто, което може. Господ ни дава болестите с идея, това е вид изпитание. В моя живот винаги съм получавал повече зло, отколкото добро. Но това не ме е озлобило. Напротив. Моята душа е обичлива. И болестите също се получават от прекаляване с нещо - сластолюбие, алчност. Те вървят заедно нещата. При аскетите, хората, които изключват материалното и намаляват храната, изчезват болестите и неприятностите. Това е най-лесното обяснение как да бъдем здрави - да живеем по християнските закони. Често обаче ги забравяме.

- Вярваш ли, че болестта е карма?

- Не! Вярвам, че това е Божият закон за праведност.

- Майка ти години наред искаше да те предпази от трудностите, проблемите, ако живееш в България, да не те нараняват като нейно дете, имаше ли полза това за теб?

- Не! Мама не можа да ме предпази от всичко, от проблемите, от болката. Ние с нея много изживяхме. В САЩ бяхме изключително бедни, нямахме нищо. Но това ни промени и беше за добро.

- Вярно ли е, че си силно сензитивен - т.е. познал си смъртта на Мария, жената на баща си, ден преди това да се случи?

- Това не е нещо свръхестествено, което съм направил. Просто съм следвал логиката на това, което съм разбрал. Логически съм казал, че ако не отиде на доктор, нещата няма да са добри. Но чак да съм пророк? Нееее. Случайно е било. Виж, за Мария не искам да говоря. Това е болна тема и рана за всички нас и в нея не искам да бъркам.

- Как предложи брак на Виктория?

- Аз съм малко идиот, да ти кажа, не съм романтичен мъж. Не съм като баща ми - той прави изключително големи жестове към жените в живота си, сладур е. Аз съм малко сухар, егоист. Когато срещнах Виктория, на първия месец й казах, че я обичам, че тя ще ми е жена и ще остана с нея завинаги, до края. Преди година, като бяхме в Италия, тогава я питах дали иска да се оженим. Казах й: "Всичко ще дам за теб да бъдеш щастлива с мен". Тя беше стресната в началото, но ми повярва. Както казах, не съм романтичен и не съм добър в жестовете. Достатъчно е, че искам да й дам сърцето и душата си.

- Преди време беше казал, че сексът е само за да се правят деца. Това означава ли, че не правите секс с нея?

- Ха-ха-ха. Не искам да споделям чак толкова подробности от своя живот, но да, още мисля, че сексът служи най-вече за правене на деца. Иначе любов, целувки, прегръдки това е друг вид удоволствие, което не си отказваме двамата.

- Тя с какво се занимава?

- Бях чел смешни неща, че била доброволец, че родителите й като са богати, й дават пари. Това въобще не е вярно! Техните са много стриктни и парите им са си техни. Тя работи като учителка в детска градина в предучилищна. Доста й е трудно и отговорно.

- Би ли разказал на детето си за Господ, Влади? Кога Бог дойде в твоя живот, как се отключи вярата ти?

- Да, бих. Когато бях на 5 години, написах писмо до Господ, в което го питах разни неща и накрая го помолих да го видя. Исках да знам, че съществува. Пазя това писмо и досега. После прочетох Библията - много малък ми се случи това и това отключи вярата в мен. Надеждата, че нещата винаги ще се оправят.

- Знаеш ли, че папата идва у нас?

- Разбрах. Но за мен папата не е православно лице. Той не е със Светия дух и затова, с риск да ми се обидят някои, ще каже, че не вярвам в богослужението на хора, които не са кръстени със Светия дух. На такива хора не вярвам. Те са еретици. Мисля, че затова църквата ни не пожела единна служба с тях. Не е редно да го направи. Да, вярно е, че всички сме хора, но специално в папата има нещо гордо, нещо, което на мен не ми допада.

- Мадона беше казала, че иска да си отиде от този свят "подготвена", а ти? Как си представяш рая, мислил ли си за това?

- Да. Всеки човек иска да бъде "подготвен" преди смъртта, най-малкото да се покае за грешките си преди това. Представям си рая с лицето на Бог. Това, към което съм се стремил от 5-годишен. Искам да живея като истински християнин, без значение за какъв ме мислят другите.