Проф. Георги Касчиев, енергиен експерт: "Чернобил" показва цената на лъжата

Публикувана: 27.06.2019, 10:00 4145 Автор: БД Онлайн

Надя Панкова

- Професор Касчиев, мнозина сякаш разбраха мащаба на трагедията от аварията преди 33г. едва след сериала "Чернобил". Има ли някой интерес все още да не се говори много по тази тема?

- Сериалът "Чернобил" се опира на действителни факти и показва отлично съветската действителност и ядрената индустрия. Направен е много професионално и убедително, дори разтърсващо. Едно от основните послания е, че ядрените рискове не могат да бъдат докрай предвидени и избегнати. Това се потвърди 25 години след Чернобил при ядрените аварии в японската АЕЦ "Фукушима", в една високотехнологична страна, в реактори от друг тип. Филмът показва, че прекалената самоувереност, безотговорност, подценяването на рисковете, нежеланието да се отчита друго мнение, стремежът към секретност, липсата на компетентност и на здрав разум, наглостта и глупостта са основните причини за тази катастрофа. Такива качества демонстрират и хората, които се опитват да наложат изграждането на АЕЦ "Белене", което показва, че те не са научили уроците от ядрените катастрофи. У нас интерес да не се говори за здравните последици от аварията в "Чернобил" имат преди всичко наследниците на комунистическия режим и ядрената индустрия. Това се отнася и за очакващите огромни печалби от проекта - например основният консултант по проекта АЕЦ "Белене" прибра над 600 млн лв.

- Има ли грях властта на България към населението през 1986 година заради мълчанието по темата и действителни ли са слуховете, че висшите кадри на БКП "са яли месо от Австралия", а нацията е "хрупала" радиоактивни марули?

- За мен мълчанието на комунистическата власт за радиационната обстановка в страната и отказът да се предприемат мерки за защита на хората не са грях, а престъпление. Държавният институт по радиационна защита и ядрена безопасност на Франция показва в клип разпространението на радиоактивния цезий-137 в атмосферата при аварията в Чернобил от 26 април до 9 май. Над България навлиза вечерта на 1-ви май и до сутринта на 2-ри май е обхваната цялата страна (радиоактивният йод навлиза по-рано). На 5-6-ти май концентрацията на цезий-137 във въздуха е най-висока. Майските дъждове свличат на земната повърхност радиоактивните изотопи на йод, цезий, стронций, телур и други. Регистрирани са и "горещи частици" - миниатюрни, смъртоносни частици от ядреното гориво. Още първият атлас от 1998 г. на замърсяването с цезий-137, показва че към 10 май почти 68 хил. кв. км от територията на страната са замърсени с между 10000 и 37000 Bq/кв.м, а почти 5 хил. кв. км - значително повече (сега по правило е под 100 и дори под 50 Bq/кв.м). По различни оценки България е на 7-8 място по замърсяване. Неинформирани за това, хората ядяха радиоактивни зеленчуци и месо, пиеха радиоактивно мляко и вода. Работеха по строежи и на полето, дечица играеха на пясъчните площадки, провеждаха се спортни състезания, бригади и манифестации. Единствено армията спира ученията, прибира войската в казармите и въвежда контрол на храните. Втора вълна от радиоактивни млечни продукти и месо има през зимата на 1986-1987 год., когато за храна на животните се използват радиоактивни фуражи.

- Не трябваше ли мнозина от номенклатурата да понесат отговорност за мълчанието, а не двама?

- Бяха осъдени Григор Стоичков и Любомир Шиндеров. Последният бе главен санитарен инспектор и дори член-кореспондент на БАН. Спомням си как говореше по БНТ, че нямало повишение на радиационния ДфондУ?!? Те обаче са пионки, бушони, които са изпълнявали нареждания. Главната отговорност се носи от ЦК на БКП и правителството - на тях са им докладвали за тежката радиационна обстановка и действията в другите страни. Въпреки това не са взели никакви мерки, поради което смятам, че са престъпници.

- Москва ще отговори на сериала с алтернативна продукция, според която централата е атакувана от американски диверсанти и затова е предизвикан взрив. Това нелепа пропаганда ли е или е възможно аварията да е предизвикана "отвън"?

- Аварията се дължи на опасните характеристики на този тип реактори, неправилният дизайн на РБМК-1000, сгрешената конструкция на поглътителите на неутрони, укриването на информация за рисковете, неточните и непълни инструкции, прекалено многото задачи стоварени върху операторите. Всички тези фактори се проявяват при неправилно планираното изпитание. Имало е момент преди теста, когато дори според инструкциите операторите са били длъжни да прекратят всичко и да заглушат реактора.

В тогавашните условия никой от тях не посмява да се обади. Реакторът става неуправляем и се стига до ядрен взрив в горната му част, чиято мощност се оценява минимум 0,3 килотона ТНТ. За сведение, в периода на студената война са разработени ядрени бомби с такава мощност. Близо 3000 тонната плоча над реактора е откъсната и изхвърча 10-15 м нагоре, реакторното здание е напълно разрушено, парчета от касетите с ядрено гориво, графит, тръби, оборудване и други се разхвърчават на повече от километър. Останалата част от активната зона е без охлаждане, бързо се нагрява и се стопява. При тези температури (над 2850 градуса) графитът се запалва, горещите димни газове заедно с радиоактивните елементи се издигат на голяма височина и се разнасят на огромни разстояния, трикратно обикаляйки земята. Лавоподобната смес прояжда триметровата бетонна плоча под реактора, като на 6-ти май я пробива, разстила се в помещенията под него и застива. Радиоактивните емисии в околната среда рязко намаляват. Разбира се никакви чужди агенти не са извършили саботаж или диверсия и всякакви внушения от този тип биха били просто пропаганда.

- Вие какво си спомняте от 26 април 1986 година, кога разбрахте за аварията?

- На 28 април в пресата имаше кратко съобщение, че в Чернобилската АЕЦ е станал пожар, който бързо е бил овладян. Тогава работех в АЕЦ "Козлодуй", но и ние не бяхме информирани, съветските специалисти при нас - също. През първите дни никой нямаше идея за мащаба на катастрофата. Аз обаче можех да гледам югославската телевизия и така разбрах за радиационната обстановка в Швеция и другите скандинавски страни след 26 април. Много скоро от анализите се разбра, че е станала много тежка авария в ядрен реактор. От движението на въздушните маси става ясно, че това е Чернобил, макар руснаците да отричат. На 28 април Белград показа снимки на разрушения 4-ти реактор, направени от американски сателит. На 1-ви май в Козлодуй всичко бе все още нормално, но когато на 2-ри май (на 1-2 май бях дежурен в АЕЦ) отидох сутринта в централата бях поразен - приборите отчитаха десетократно повишение на радиационния фон. Взех един дозиметрист и обиколихме с кола 5-10 км около централата - навсякъде приборът показваше същото. Това, което можех да направя бе да телефонирам на жена ми в Козлодуй, а след това на колеги и на всички роднини и приятели в страната. Трескаво им казах какво да правят и най-вече какво да не правят, очаквайки всеки момент изключване на телефона. Между тях имаше и с бебета и с малки деца, те и до днес смятат, че са запазили децата си благодарение на мен. По-късно животът ме срещна с няколко семейства, чиито деца си бяха отишли в годините след Чернобил, вследствие на много агресивни форми на рак. През следващите дни ситуацията ставаше все по-абсурдна, но никой не предупреди персонала.

Около 1 и 6 май по традиция се изядоха много агнета и се изпи много ракия със салата. И месото и салатите бяха станали радиоактивни. Наши колеги направиха прост стенд за измерване на натрупания радиоактивен йод в щитовидната жлеза. Хората, които се върнаха след Гергъовден и не бяха взели предпазни мерки имаха хиляди пъти повече натрупан йод в жлезата, в сравнение с тези, които се бяха пазили. Започнаха да носят зеленчуци, мляко и месо за измерване.

Първоначално колегите правеха измервания с апаратура за ниска активност. Бързо се разбра, че това е безсмислено и просто ги поднасяха към един по-прост прибор, който след секунда светваше червено. Специализираните изследвания показаха наличието на цяла гама от радиоактивни изотопи - йод, цезий, стронций, телур, церий, плутоний.

- Какви са ядрените опасности за България?

- Смятам, че на всеки ядрен експерт катастрофите в Чернобил и Фукушима, тежките аварии в АЕЦ "Козлодуй" и други централи, както и последиците от тях трябва винаги да са в главата му. Ядрените рискове съществуват, но това е тема за отделен материал. Много специалисти по "хартиени реактори" обаче говорят с насмешка за тях, точно както комунистическите вождове говореха пренебрежително за аварията в Чернобил.

- Таско Ерменков обяви по Ваш адрес, че критиките Ви към АЕЦ "Белене" са "защото Чернобил му е в главата" и че централата може да издържи трус от 9 по Рихтер " дори Боинг 747 да падне върху тях, няма да им се случи нищо". Нима опасностите от централата са преувеличени?

- АЕЦ Белене е в район със среден, клонящ към висок сеизмичен риск, което ясно се вижда от картите за сеизмичния риск в Европа. Баластровата възглавница под главните корпуси, направена навремето за намаляване на сеизмичното въздействие, най-вероятно е непоправимо увредена, след като бе наводнена през 2009 год. - големият гьол и след това.

Не знам защо г-н Ерменков твърди, че „дори Боинг 747 да падне върху реакторите в Белене, "няма да им се случи нищо“. Навярно е видял една приятна картинка в интернет, защото в достъпната документация за АЕЦ "Белене" няма такива твърдения. По-новите руски проекти са обезопасени за падане на самолет с маса 5,7 тона и скорост 100 м/сек. Доколкото знам проектът ВВЕР-1200 за АЕЦ Хинкивики във Финландия може да издържи падане на самолет с маса 20 тона и скорост 215 м/сек. За сравнение – масата на Боинг 747 при излитане е до 440 тона. Така че твърдението на г-н Ерменков е точно толкова вярно, колкото и твърденията му през миналата година за отровена вода в София.