Кофи пазят гроба на Каравелов
Кофи и парцали върху гробовете на Любен Каравелов и Баба Тонка!
Покъртителната гледка е в Пантеона на възрожденците в Русе, където са положени тленните останки на едни от най-бележитите българи. Влага и мухъл от години са завзели емблематичната сграда в дунавската столица, а не са изолирани случаите, в които се наводняват гробовете на Стефан Караджа и Захари Стоянов.
Посетители на Пантеона отбелязват с тъга, че вместо цветя върху последния пристан на войводите се натъкват на кофи и парцали, които да събират капещата вода.
"Основните течове са в северната и южната част, в средата на Пантеона, над гроба на Любен Каравелов и Баба Тонка. При последните дъждове се усили течът пред махагоновото пано, което за съжаление е от много ценно дърво, което се разваля от тези води. Кофи и да се сложат, те се пълнят, изобщо няма ефект, лошото е, че и петна се появиха тук по плочата", казва уредникът Хачик Лебикян.
Най-тежки са били зимите, тъй като заради постоянните валежи служителите на културната институция често са притичвали с кофите, за да ги поставят под капчуците.
Краят на драматичното положение се вижда, защото от няколко дни в Пантеона започна мащабен ремонт, който трябва да сложи край на гаврата с революционерите ни.
"Първо ще се отнеме повърхностният слой, да стигне до основите на сградата, да се направи обследване и да се разбере откъде навлизат водите в сградата. Ще има направа на хидроизолация, на вентилируема фасада, въз основа на която ще може стените на сградата да дишат. Много съществен момент е доставката на едно 360-градусово оборудване, което под купола на Пантеона ще прожектира интересни части от нашата история, защото за всички е важно да съхраним нашата родова памет. Сградата не е добре осветена и ще се направи художествено осветление отвън и отвътре", коментира зам.-кметът на Русе Наталия Кръстева.
По време на ремонтните дейности възрожденското светилище няма да затваря врати и всеки, който желае, може да го посети. Реновирането е на стойност около 2 млн. лева и трябва да завърши до лятото на следващата година.
39 велики българи лежат в костницата
Пантеонът на възрожденците е национален паметник костница. В него са погребани 39 известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др. Почетени са 453 души - участници в Ботевата чета, Червеноводската въстаническа чета, Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността. В средата под позлатения купол е горял вечен огън, който е загасен след падането на режима на Тодор Живков.
За построяването на Пантеона през 1977 г. е съборена църквата "Вси светии" в старото русенско гробище. След широка дискусия през 2001 г. Пантеонът е "християнизиран" с поставяне на кръст върху купола му, и е открит параклисът "Св. Паисий Хилендарски", както и музейна експозиция.
