Пътешественичката на две колела Виолета Иванова: Моторът ми се казва Борко

Обикалям земното кълбо, но инцидент ме върна у нас, няма да се откажа

КОЯ Е ТЯ

Виолета Иванова е на 43 години, омъжена, майка на две деца. Дипломиран психолог е по професия, но... бензин в кръвта. На 24 април т.г. смелата мотористка реши да обиколи Земята на две гуми. Предстоящата й обиколка привлича вниманието и на най- голямото списание във Финландия, което публикува материал за нея. Ако успее да я завърши, тя ще бъде първата българка, обиколила земното кълбо на две гуми. Пожелаваме й успех!

Доли ТАЧЕВА

- Виолета, тръгнахте да обикаляте Земята на 24 април със своя любим мотор. През кои държави минахте досега и докъде стигнахте?

- Изминах около 9 хил. км. В началото съм още, ако сравняваме с това, което ми предстои да измина. До момента съм минала през цяла Турция, Грузия, Азарбайджан, Иран. В Пакистан не ми дадоха виза и се наложи да мина през Дубай. Така стигнах до Индия, почти до Делхи. Успях да я прекося почти половината, но ми се наложи да се върна.

- Кое наложи връщането ви в България?

- Претърпях инцидент. Това си беше очаквана ситуация. Когато човек планува такова пътешествие, няма как да няма инциденти и се надяваш да не са тежки. Карах в Индия, пътувах към Джайпур, но избрах неподходящ маршрут. Целият път беше в ремонти. Непрекъснато имаше отбивки. Когато излизах от една такава, бях изпреварила целия трафик, новият път беше висок около 25 см. Платната не се изравниха и се ударих странично. Счупих челюстта си на три места. Дясната ми ръка също е контузена. За мой късмет нямаше други коли наоколо. Първоначално не мислех,че е нещо сериозно, но впоследствие се оказа, че е.

- Как се измъкнахте от тази ситуация?

- Бях сама в този момент. На място имаше магистрален патрул. Мой приятел, който ме чакаше да пристигна в Джайпур, ме следеше онлайн. Дадох му номера да му се обадят на него. Организираха бързо спасителна операция за мен и мотора. Качиха ме на линейка. Когато пристигнах в болницата, вече ме чакаха мои приятели мотористи.

- Разкажете малко повече за мотора си?

- Моят мотор се казва Борис. В Индия даже го титулуват с г-н Борис. Доста е тежък, около 340 кг е. Кръстих го така, защото харесвам това име. Тъй като имам две дъщери, а нямам син, реших, че мога да кръстя мотора си по този начин. Той е част от нашето семейство.

- Кога поемате отново на път и какво предстои да минете?

- Официално тръгвам на 23 септември. Дадох си още малко време за възстановяване. Междувременно ще направя и тук тестове, за да съм сигурна, че ще мога да тръгна. Моторът ми е в Индия и се ремонтира там в момента. Надявам се като се върна, да е готов като мен. От там продължавам към Непал. Мисля да карам няколко дни в Бутан. Връщам се обратно през Индия и минавам през Мианмар, Тайланд, Малайзия. Оттам смятам да изпратя мотора да лети до Латинска Америка, а пък аз да се прехвърля в Австралия. Там разчитам на приятели да си намеря мотор, който да карам за 2-3 седмици. Ще посрещна мотора си в Чили и тръгвам към Колумбия. Прехвърлям се в Панама и ще обиколя всички държави от Централна Америка, следва Мексико. Смятам да се прехвърля към Португалия, Испания, Гибралтар и да стигна до Мароко, за да включа и Африка в обиколката, след което се връщам на обратно. Надявам се да се прибера следващата година - началото на пролетта.

- Коя ще най-трудната част от маршрута?

- Тъй като Азия е доста трудна за прекосяване, все още имам притеснения, свързани с нея. Особено като се има предвид, че дъждовният период все още ще продължава, когато отида там. Карането през джунгли не е особено привлекателно, но се надявам да се справя. Прехвърлянето на Борис през океаните също оскъпява и усложнява начинанието. В едно такова пътуване няма как да се минава само по суша, пък с мотора за съжаление не мога да плувам. Между Колумбия и Панама няма път по суша. Има около 800 км джунгла. Поради тази причина ще трябва да си прехвърля мотора с кораб. Там съм виждала мотори качени на салове или на малки рибарски лодки, където човек прости си държи мотора, но аз не мисля да правя такива експерименти.

- Колко време се подготвя едно такова пътуване?

- Реших да направя тази обиколка преди около година и тогава започнах да се подготвям. Подготовката е свързана главно с логистиката - откъде и как може да се мине и чисто административната част, свързана с подготовката на документите.

- Как протича самото пътуване?

- При такова пътуване маршрутът е нещо относително. В движение винаги може да изникнат някакви допълнителни неща. Понякога научавам, че има нещо интересно около мен, и се задържам за по-дълго. Когато карам 5-6 дни, гледам поне един ден да имам за почивка. Сутринта тръгвам, зареждам, хапвам и разглеждам. Предварителни резервации трудно се правят. Или решавам предишния ден къде ще спя или същия. Гледам да си оставя време и за разглеждане и запознаване с местните, които за мен са част от пътешествието.

- Срещате се с изключително много култури. Кое ви изуми най-много по време на пътуването ви до този момент?

- Всяка държава си има своите специфики, които те впечатляват. Няма да забравя срещата си с група мотористки - жени в Дубай, които бяха от четири различни арабски държави. Две бяха от Ливан, една си беше от Дубай, една от Бахрейн, другата от Саудитска Арабия. Беше огромно удоволствие да разговарям и карам с тях. Те се справят с ограниченията и успяват да постигнат нещо повече. В Индия също всичко е различно. С изненада научих, че България изнася подправки за там. Точно преди инцидента пък видях голямо стадо с камили. Разхождаха се покрай пътя. Бяха огромни и ми беше много интересно да карам покрай тях. В Индия получих и покана за каране от едно момче, което е поставило рекорд за най-дълго разстояние, изминато от човек на мотор за 24 часа. Направил е над 2000 км. Най-вероятно, когато се върна, ще попътуваме заедно.

- Тръгнахте със съпруга си и 3-годишната си дъщеря. Тя как се чувства на мотора?

- Да, пътувахме в този формат, но сега ще продължа сама. Трудничко си е пътуването с малко дете, а и трябва да започне да ходи на детска градина. Те пътуваха с кола. Преди да се роди втората ми дъщеря, направих едно пътуване до Швеция. Разбрах, че съм бременна, чак след като се прибрах. Така че тя от първия си момент е качена на мотор и това й е в кръвта.

- Кога и как се зароди вашата страст към моторите?

- Още от тинейджърка се увличам по моторите, но тъй като тогава си имах съвсем други цели в живота и наблягах на кариера, бях отложила това си хоби. Всъщност започнах да карам чак през 2011 г. Тогава взех книжка и се качих за първи път на мотор. Веднага разбрах, че това е моето нещо. Така се превърна официално в моя страст. От тогава до сега почти не съм спирала да карам.

- Колко километра на две колела имате зад гърба си?

- Вече са над 100 хил. с всички мотори, които съм имала. С последния ми мотор - Борко, вече е на 46 хил. км., които са си изцяло мои. През 2014 г. беше едно от първите ми дълги пътувания. Тогава ходих до Барселона. Голямата ми дъщеря беше на 12 години и пътува с нас през цялото време. Беше достатъчно голяма, за да може да се вози. След това 2015 г. завърших сезона с около 20 хил. км през Европа. Тогава беше първото ми самостоятелно пътешествие. За един месец навъртях 10 хил. км и минах през 11 държави.