Край "Голям Беглик" е рай в жегите
Лятото е към края си, но жегите все още не отстъпват. Прохладата на един родопски язовир привлича риболовци и туристи в последните дни от август. Става въпрос за живописния "Голям Беглик", познат още като "Васил Коларов", както е старото му име.
Речни кефали по един лакът дърпат майсторите там, научи "България Днес". Но трябва да се има предвид, че риболовът е труден.
Язовирът има своите верни почитатели, които не го пренебрегват даже и в днешни времена, когато рибата не е в изобилие. А и там вече преобладават видове, нетипични за доброто старо време, когато на "Беглика" царуваше пъстървата. Е, останали са и до днес единични трофейни балканки и американки, случва се да пораздрусат въдицата на някой щастливец и да вдигнат адреналина от преживяното до небесата. Но такива емоции стават все по-редки.
Сега рибното население се свежда предимно до трите типични вида и за други родопски язовири Ц костур, бабушка и кефал. Раираният хищник налага хегемония и се лови целогодишно. По-едър е от обичайния за страната, а се случва да налитат и гърбати бодливци от кило и нагоре. Рекордьорът в последните години е постигнат именно на "Големия Беглик" от велинградския риболовец Люси Дремалов, а костурът тежи цели 3,1 кг.
Ако човек реши да се занимава с традиционния риболов на плувка и е подготвен подобаващо със захранка, неизменно ще се сблъска с бабушките. Има ги с всякакви големини и може да се намерят почти повсеместно. Най-примамливи са безбройните тихи и дълбоки сенчести заливчета. Подадеш ли белите червеи до дъното, в предварително захраненото петно, ще се отзоват те, а ако леко ги вдигнеш в междинна вода Ц ще налети някой кефал. Масовите са от средна големина, но има и трофейни. Всъщност най-големите се мамят по различен начин Ц с дребна рибка, пиявица, ручейник, сезонен плод. Спининговите примамки също са много актуална алтернатива, като на тях има вероятност да налети и пъстърва.
Язовирът не е лесен за риболов поради преобладаващо стръмните и гористи брегове. Често рибата капризничи, прави се на важна и недостъпна. Но нека приемем и това като част от чара му.
Кленът е лакомник, яде всичко
Речният кефал е по-познат с другото си наименование - клен. Това е риба от сем. Шаранови. Има продълговато, почти цилиндрично тяло, изцяло покрито с люспи. Главата е широка, с плоско чело, устата Ц крайна и доста голяма. Гърбът е тъмно масленозелен, странично изсветлява. На дължина достига до 50-60 см, а на тегло - до 2-3 кг, рядко повече.
Кленът е разпространен в реките на Централна и Южна Европа, среща се и в Азия. У нас е една от масовите риби, с присъствие не само в реките, но и в много затворени водоеми Ц язовири, езера, баластриери.
Мръсти през пролетта, като снася до 200 хиляди хайверни зърна в участъци с каменисто или чакълесто дъно. Полова зрялост навършва след втората година. Мъжките съзряват по-рано от женските.
Всеядна риба е и това обуславя начините му на риболов. Лови се успешно по всички познати методи Ц на плувка, на дъно, на спининг, на изкуствена муха и по други, сходни на основните методи. Менюто му се определя от сезона Ц през лятото набляга на насекоми, плодове, тестени храни, докато в студената част от годината по-ефикасни примамки са червеите, сланината, пилешките вътрешности. Охотно приема и фуражни култури Ц жито, царевица, коноп, дори грах. Изявява се и като хищник, през лятото често атакува малки рибки.
Кефалът е търсен и уважаван като атрактивен обект на любителския риболов у нас. Малките и средните по големина екземпляри са сравнително достъпни, докато трофейните кефали са твърде трудни за надхитряне. Поради бавния си растеж не е ценен като обект на изкуствено отглеждане. Месото му е вкусно, но доста костеливо.
