Литературният изследовател Петър Величков: Любовница е причината за самоубийството на Яворов

Поетът решава да се ожени за фаталната Дора Конова, което довежда до кървавата драма с Лора Каравелова

Кой е той

Петър Величков е литературен изследовател, съставител на книгата "Лора, Яворов и аз". Тя представлява пълно издание на спомените на Дора Конова, трета в любовния триъгълник с Пейо Яворов и Лора Каравелова. Тайният дневник на Дора повдига множество въпроси, сред които убил ли е Яворов Лора, или тя се е самоубила? Каква точно е връзката на поета с Дора Конова? Част от отговорите Петър Величков споделя с читателите на "България Днес".

- Г-н Величков, мнозина читатели за първи път ще научат името на Дора Конова. Тя не е спомената в учебниците и в текстовете за Яворов, но играе много важна роля в живота на поета като страна в любовния триъгълник с Лора и поета. Разкажете повече за това?

- Спомените на Дора Конова излизат с голямо закъснение, 48 години след смъртта й. Обикновено мемоарите споделят съдбата на авторите си. Някои от тях излизат приживе. Други - посмъртно. Трети ги скриват. Четвърти - унищожават. Мемоарите на Дора Конова (1893-1971) са потулвани десетилетия. Сякаш са нещо толкова опасно, че появата им ще предизвика трета световна война! Дадена й е думата приживе само когато я разпитва следователят по делото за смъртта на Лора Каравелова и първия опит за самоубийство на Яворов. Дора Конова е одумвана като виновница за семейната трагедия на поета. Наричана е как ли не - "фатална изкусителка" и "флиртаджийка" са най-безобидните, което е невярно, ако прочетем спомените й.

- Защо толкова късно излизат тези спомени?

- Опитите книгата или откъси от нея да бъдат публикувани приживе удрят на камък. Безуспешни са и след смъртта на Конова, когато нейната племенница Мария Цанкова прави всичко възможно те да излязат. Частични публикации на откъси от спомените й излизат за първи път посмъртно чак през 1977 г.

- Дора Конова е била тайна любовница на Яворов?

- Да! И в спомените си Конова изяснява защо точно в онази, а не в друга нощ се разиграва трагедията, резултатът от която е мъртвата Лора и опиталият да се самоубие Яворов. Завесата на драмата Лора-Яворов се спуска с втория и сполучлив опит за самоубийство на поета.

- Какво става във фаталната нощ?

- Трябва да се върнем малко по-рано. В спомените си Дора Конова разказва, че вечерта преди фаталната нощ на сбирката у семейство Тихови тя казва "Да" на предложението на Яворов за брак. Отговорът, който той чака, за да се разбере с мъжа й Михаил Кремен и с Лора да се разведат и да вземе Дора Конова за жена. Това се усеща от Лора Каравелова и още на сбирката тя и Яворов се скарват. След прибирането в квартирата им на ул. "Раковски" има затишие, което е нарушено от изстрела, който пронизва смъртоносно Каравелова. Докато хазаите и домашната му прислужница Данка са в ужас, Яворов прави опит да се самоубие, неуспешен. Скандалите на Лора с Яворов са били непрестанни, но не са завършвали по този начин, както в тази нощ. Може да се предположи, че Яворов е казал на Лора да си върви, а тя е усетила, че този път нещата са сериозни. Неслучайно Дора Конова казва, че Лора е поставила трупа си между Яворов и нея.

- Кога се запознават Яворов и Конова?

- В средата на април 1912 г. в квартирата на годеника й Михаил Кремен. Преди това Кремен я предупреждава, че Яворов е много грозен и много страшен. В тоя ден тя отива специално да се запознае с поета. Току-що влязла и не след дълго на вратата се почукало. На прага застанал висок мургав човек. С три-четири стъпки той отишъл до прозореца, където Дора стояла права, и се ръкувал с нея "здраво, сърдечно", както пише в спомените си самата тя. След това срещите им зачестяват.

- Какво става след това?

- Спомените на Конова са като вкаменени сълзи, като листа, отронващи се от есенно дърво. Четем за една човешка драма, която няма подобна в литературната ни история. Младо момиче, въвлечено в семейната драма Лора-Яворов. Заради любовта си към поета тя се отказва от охолен семеен живот, остава без деца, защото отхвърля всички предложения за брак по-късно. Принудена е да напусне София и да учителства в провинцията. Пише спомени, които не виждат бял свят, накрая завършва живота си в старчески дом и е погребана в гробището му без надгробен знак. Струва ми се, че става въпрос за драма, разиграла се не на сцената, а в реалността.

- Какво друго научаваме от дневника?

- Спомените на Дора Конова имат голям заряд не толкова за непознати черти на Яворов, колкото впечатляват с онова, което може да се прочете и между редовете. Те са сред малкото написани с толкова любов, с толкова преклонение. Честит би бил поетът, ако знаеше, че е запалил такава любов у една жена, че тя й е останала вярна до сетен дъх. Четем кога Яворов я целува за пръв път, кога тя му казва "Да" и кога той й обещава, че ще се разбере с Лора и с всички замесени в любовната драма и тя, Дора, ще е негова жена.

- Историята на тези мемоари и достигането им до наши дни е достойна за отделна книга...

- Дора Конова е носила спомените си и снимките навсякъде със себе си като най-ценното, което има. Прочитането им подсказва защо. И така, докато паркинсонът изтрива всичко от паметта й. Виждате, че съдбата на тези спомени е доста тягостна. Да не говорим, че някои явороведи ги преиначават.

- Как успяхте да се доберете до спомените на Дора Конова?

- Използвах авторските екземпляри на Дора Конова, пазени във фонда й в Централния държавен архив. Възстановил съм в курсив всички нейни зачертавания или добавки.

- Защо решихте да ги възстановите?

- През тази година се навършват 105 години от смъртта на Яворов и всяко неизвестно архивно свидетелство, дори да е само от няколко реда, е ценност. Затова реших да подготвя по този начин дневника на Дора Конова. Авторката до последно поправя с променлив почерк - от уверения на по-млади години до разкривения на старини. Тези екземпляри са прибрани от Държавна сигурност след смъртта й в старческия дом в село Фатово и днес заедно с добавени други документи се съхраняват в Централния държавен архив.

- Наследниците на Яворов как реагираха на вашата книга?

- Не виждам защо да реагират. Когато излиза първата част на "Романът на Яворов" от Михаил Кремен, тогава те реагират бурно и се стига до писма до ЦК на БКП за спиране на книгата. Това забавя появата на втората й част с 5 години. Яворов не е собственост на роднините си, а на България. Не може никой да му налага своя образ. По-скоро има атаки във фейсбук от поклонница на Лора Каравелова и няколкото й фалшиви профила. Засега.

- От години върви мълвата, че Пейо Яворов е имал незаконни синове. Говори се, че единият от тях се ражда в Пловдив, по това време Яворов бил още ученик. Какво знаете вие?

- Самият Яворов е разказвал, че имал незаконно дете от хазайката си в Пловдив. Версията не е потвърдена от друг източник, очевидец или свидетел. Това дете не е проявило претенции негов баща да е Яворов. При големи таланти като него често мечтата и реалността са едно и също. Той и други подобни истории е разказвал. За съжаление, не са проверени от съвременниците му. Сега е вече невъзможно.

- И още едно незаконно дете се приписва на Яворов. От дама, която била омъжена в Швейцария, но забременява от поета...

- Да, да, този случай също е мистерия. За Божан, сина на Весела Монева-Олзомер, се пише от десетилетия, че е незаконен син на поета. Напоследък се говореше да се сравни ДНК-то на внучките на Божан и на някой от Яворовия род. За съжаление, не съм чул това да е направено.

- Всъщност кои са жените в живота на Яворов, които най-силно го бележат като личност?

- Екатерина Каравелова описва Яворов като грозник след смъртта на дъщеря си Лора. На друго мнение са били много българки. Те са се влюбвали в поета. Имал е и много почитателки, които са изнервяли ревнивата Лора, а след смъртта му са отрупвали гроба му с цветя. Но на първо място е Мина Тодорова, на която той посвещава най-обичаните му и днес любовни стихове. Не е изяснена причината за ранната смърт на Мина. В книгата си "Прототипи и герои" направих разследване на съвпадения от драмата "В полите на Витоша" с предположенията, че Мина Тодорова е починала, след като е принудена от семейството си да абортира от Яворов. Литературните историци трябва да поставят въпроси, ако няма архиви и документи по случая. От това мъртвият писател не губи, защото в цивилизования свят подобни разследвания не се посрещат на нож от ограничени критици, които се опитват да наложат своето виждане, често догматично и отблъскващо по-младите читатели.

- Вярно ли е, че първият мъж на Дора Габе е бил Яворов?

- Дора Габе му посвещава стихотворението си "Женска кръв". Запазена е и голяма част от кореспонденцията им. Поводът за раздялата им според Дора Габе е интригант, който излъгал Яворов, че тя има любов с друг. Всъщност между двамата любовта не е каквато би трябвало да бъде и неслучайно Яворов отстъпва Дора Габе на Боян Пенев. Яворов е бил влюбен и в Нонка Чипева. Но да не изброявам всички. Трябва да разделяме любовта на духа от любовта на плътта, характерна за неговото време. Съвместното му съжителство с Лора Каравелова, защото те нямат законен брак, е голямото му разочарование. Когато се запознава с "Малката годеница", както Лора нарича Дора Конова, той потърсва и намира у нея копие на чистата и невинна Мина Тодорова. Че Дора Конова не е красавица като Лора, това подсказва, че Яворов търси не плътта, а духа. И го намира у Дора Конова.

- В една от анотациите към вашата книга се задава и въпросът: "Кой кого уби - Лора Яворов или обратното?" Какъв е отговорът?

- За Лора Каравелова днес се говори и пише покрай Яворов. Колкото и ужасна да е смъртта й, тя едва ли днес би представлявала такъв интерес. Да припомним, че не се пише или говори за полудялата й сестра Виола след изчезването на съпруга й Йосиф Хербст през 1925 г. Ужасното е друго, че Лора уби човека Яворов. Поет като него никой не може да убие, нито да зачеркне талант като неговия от българската, а защо не и от световната литература. По време на живота им на семейни начала Яворов не написва нищо. А е имал планове за трета драма, за списване на литературно списание. Яворов се самоубива на 36 години. Дядо Вазов умира на 71 и пише до последния си дъх. Ето защо загубата на Яворов едва 36-годишен е голяма загуба за българската литература. Иначе красавици колкото щеш, но поети като него се раждат веднъж.

- Коя е най-голямата мистерия, свързана с магнетичната личност на Яворов?

- Мистерията е как той успява да осъществи таланта си и да остави шедьоври, които са ненадминати и днес. Тази мистерия ни кара да се интересуваме от живота и от съдбата му. За съжаление, много неща се потулват, не се разискват, мнозина са водени от иконата "Яворов". Изчезват писма, архиви... Яворов е далеч по-сложен образ, невъзможен за представяне в стереотип. Той не е бил нито светец, нито великомъченик, а поет и борец за свободата на българите в Македония.